Решение № 1145 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2650/2022
- Вид
- Решение № 1145
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 22.01.2025
- Състав
- Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142, ал. 2, т. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142, ал. 2, т. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 148, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 225, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 255, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1145 гр. Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100102650 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ с правно осн. чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ срещу Л. К. и Х. К. за отнемане в полза на държавата на имущество и суми на обща стойност 48 592, 04 лв., след частичен отказ от част от заявената претенция, както следва:
1./ на осн. чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ срещу ЕТ „Ю. – Л.
К.“, ЕИК ********** сумата от 15 000 лв., претендирана като пазарна стойност на лек автомобил марка „А.“, модел „КУ 7 – 3. 0 ТДИ“, рег. № ******* към момента на отчуждаването му – 13.11.2020г.;
2./ на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ срещу Л. К. и Х. К. за отнемане н а недвижим имот с идентификатор № *****.****.*, находя се в землището на кв. В., местност „М.“ с площ от 2 627 кв.м. при граници: №№ № *****.****.****, № *****.****.** № *****.****.***, № *****.****.****, № *****.****.***, № *****.****.**, №
*****.****.**, № *****.****.**, № *****.****.** № *****.****.** на стойност 30 000 лв.;
3./ на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ срещу Х. К. 31 дружествени дялове, всеки на стойност 100 лв. от капитала на „А. 2008“ ООД, ЕИК **********, на обща стойност 3 100 лв.;
4./ на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ срещу Х. К., както следва:
1./ сумата от 492, 04 лв., налично крайно салдо по сметка **** **** **** **** **, открита в „Те – Д.З.Б.“ АД;
В искането, с което е сезиран съдът, е посочено, че въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Варна на 20.06.2017г. за привличане като обвиняем по ДП 379/2014г. по описа на ОД на МВР – Варна на Л. К. за извършено престъпление чл.
255, ал. 1, т. 2 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./, с решение от 14.09.2022г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
1
Изтичане на предвидената в закона давност за деянието, преквалифицирано по чл.
255, ал. 4, предл. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, е имало за последица прекратяване на наказателното производство, на осн. чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.
При проверката, обхващаща периода от 27.06.2016г. до 27.06.2016г., са събрани достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че имуществото на проверяваното лице и свързания с него ответник, явяващ се съпруг на Л. К. е незаконно придобито, тъй като при съпоставката между стойността на имуществото и нетния доход за проверявания период е констатирано несъответствие в размер на 2 100 279, 58 лв.
Проверката е приключила при действието на ЗПКОНПИ и на осн. § 5, ал. 2 от него, неприключилите проверки и производства пред съда по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по реда на ЗПКОНПИ.
В края на проверявания период в патримониума на ответниците се намират недвижимия имот, дружествените дялове, лекият автомобил и вероятно вноските, направени от третите лица.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Л. К. и Х. К. са депозирали писмен отговор, в който заявяват възражения за недопустимост на производството.
Поддържа се, че в конкретния случай, проверката на КОНПИ е започнала на 27.06.2016г. по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и е следвало да приключи в срок до 27.06.2017г.
Доколкото не са налице данни срокът да е продължен еднократно, то същата е следвало да приключени в едногодишния срок и по реда на ЗОПДНПИ /отм./. Затова и всички действия на ищеца, извършени след посочената дата са незаконосъобразни, независимо, че срокът за извършване на проверката е инструктивен, съгласно ТР 1/04.06.2020г. по т.д. № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.
Счита се, че правото на държавата да упражни правомощията си за отнемане на незаконно придобито имущество е в противоречие с правото на ЕС. Отделно се поддържа нередовност на исковата молба поради липса на ясно приложена методология при изготвяне на икономическия анализ.
В условие на евентуалност, се настоява за отхвърляне на предявените искове поради липса на изискуемите предпоставки за провеждане на конфискационното производство срещу тях.
Изтъква се, че соченото имущество, не се намира в патримониума на ответниците, поради което такова не може да бъде отнето. Имуществото, което се претендира за отнемане, е придобито от съпрузите със средства с установени законни източници.
Твърди се, че в началото на проверявания период ответниците са разполагали със следните парични средства: 29 500 лв., подарени от майката на г-н Х. през месец юли 2015г.; 34 000 лв., дарени средства от „близки и познати“ на сватбата им на 10.07.2005г.;
23 000 лв. дарени на 14.07.2012г. с средства от „близки и познати“; 20 000 евро, получени в заем на 18.01.2013г., който към настоящия момент вече е върнат през месец декември 2016г.; заем в размер на 14 500 лв., получен по банкова сметка на г-жа К..
Посочените суми, както и преводите на такива по банкови сметки от трети лица, следва да бъдат включени в икономическия анализ под формата на доходи, а не като имущество.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е такава по чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество /ДВ, бр. 84 в сила от 06.10.2023г./.
Ответникът Л. К. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 379/2014г. по описа 2 на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № ****/****г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна за престъпление по чл. 225, ал. 1, т. 2 НК, което попада в обхвата на посочените в чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ.
Досъдебното производство е приключило с прекратяването му, на осн. чл. 199 и чл.
243, ал. 1, т. 1 НПК, поради изтичане на предвидената давност.
Фактът на прекратяване на наказателното производство е ирелевантен с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ.
Привличането му в качеството на обвиняем е дало основание на Комисията да образува проверка за установяване на незаконно придобито имущество, както и производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова имущество с предвидените в закона актове.
Ответникът Х. К. е съпруг на проверяваното лице, поради което има качество на свързано лице, съгласно § 1, т. 15, б.“а“ ДР на ЗОНПИ.
В исковата молба, процесуалният представител на Комисията, е заявил, че в началото на проверявания период – 27.06.2006г., ответниците са притежавали следното имущество:
1./ сумата от 411, 86 лв. крайно салдо по разплащателна сметка **** **** **** **** **** **, с титуляр Л. К.;
2./ сумата от 10 лв. крайно салдо по разплащателна сметка **** **** **** **** **** **, с титуляр Л. К.;
3./ сумата от 0, 19 евро крайно салдо по разплащателна сметка **** **** **** **** **** **, с титуляр Л. К.;
В края на проверявания период – 27.06.2016г., съгласно молба от 18.01.2023г. и изложеното в последното съдебно заседание, ответниците притежават следното имущество, както следва:
1./ 31 дружествени дялове, всеки на стойност 100 лв. от капитала на „А. 2008“ ООД на обща стойност 3 100 лв., собствени на Х. К.;
2./ недвижим имот с идентификатор № *****.****.*, находящ се в землището на кв.
В., местност „М.“ на стойност 30 000 лв., собствен на съпрузите;
3./ сумата от 15 000 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил марка „А.“, модел „КУ 7 – 3. 0 ТДИ“, рег. № *******, собствен на ЕТ „Ю. – Л. К.“ към момента на неговото отчуждаване – 13.11.2020г.
4./ сумата от 492, 04 лв., представляваща направени вноски от трето лице по сметка в лева ************************, открита в „Те – Д.З.Б.“ АД;
5./ 66 дружествени дялове, всеки на стойност 50 лв. от капитала на „Д.Б.Д.“ ООД на стойност 3 300 лв., които през проверявания период са били отчуждени;
Тези твърдения на Комисията очертават спорните по делото въпроси дали представляват „имущество” по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и дали подлежат на отнемане сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, в случай, че те не са налични в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, които въпроси са разрешени с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и на които са дадени отрицателни отговори.
В мотивите на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС е посочено, че незаконно придобито и 3 подлежащо на отнемане може да е само имущество, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патромониума на проверяваното лице или свързаните с него лица в края на изследвания период към който момент може да се установи съответно превишение и релевантното несъответствие; само, ако това превишение и релевантно несъответствие бъде установено може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчужденото не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя.” Посочено е още, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налични в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния характер.
В мотивите на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС е изрично посочено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие” е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото, а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 ЗПКОНПИ незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и превозни средства – по тяхната пазарна стойност. това не важи за оценката на имуществото, което Комисията е приела за действителна стойност на извършените сделки.
За установяването на действителната стойност на притежаваните в края на периода МПС, е изслушано заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда, съобразно което пазарната стойност на лек автомобил марка „А.“, модел „КУ 7 – 3. 0 ТДИ“, рег. № ******* към датата на отчуждаването му – 13.11.2020г., възлиза на сумата от 15 828 лв.
Съобразявайки, че в края на изследвания период, в патримониума на ответниците, е налично имущество на стойност от 49 420, 04 лв. /3 100 лв. + + 30 000 лв. + 492, 04 лв. + 15 828 лв./, то позитивен извод за наличие на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, не може да бъде направен, поради което не подлежат на изследване елементите, определящи „нетния доход.”