Решение № 382 от 15.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Перник, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500248 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: К. Б. И., с ЕГН: ********** и с адрес: ***,

ЧРЕЗ процесуалния си представител адв. И.В. от АК ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260137 от 10.02.2021 г., постановено по гр. дело № 01865/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете за разликата от 1382.98 лв. до предявения размер от 2069.82 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през м. май 2016г. и 1 ден през м. юни 2016г., както и в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на застрахователни обезщетения за неизплатени лихви за периода от 26.07.2016г. до 08.04.2020г. за сумата от 755.39лв. и за сумата от 38.89лв. за периода от 26.07.2016г. до 08.04.2020г., като се моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в обжалваните му части постановеното по делото решение е неправилно и в противоречие на материалния закон.

Въззивникът счита, че дължимото му се възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 работни дни през месец май 2016г. и 1 работен ден през месец юни 2016г. следва да 1 бъде изчислено по реда на чл.177, ал.1 от КТ, като среднодневното му брутно трудово възнаграждение бъде определено в размер на 132.02лв. С оглед на което, намира присъдената сума от 1382.98 лв. за неправилно изчислена. Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции за заплащане на обезщетение за незаплатени лихви, тъй като неизплатените главници били дължимо трудово възнаграждение за ползван отпуск и забавата на плащането им била лихвоносна и се дължала без покана, съобразно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ. Поради това, излага доводи за неправилност на извода на съда, че липсата на подадена извънсъдебна претенция до застрахователя е пречка за присъждане на лихви за забава на застрахователно обезщетение. Съгласно твърденията в жалбата, претенцията на жалбоподателя била посочена като застрахователно обезщетение за вземането, представляващо главница, ведно с обезщетението в размер на законната лихва за забава от падежа на главницата до датата на подаване на исковата молба, а от датата на подаване на исковата молба била претендирана на самостоятелно основание мораторната лихва, тъй като тя не представлявала застрахователно обезщетение, а се дължала по силата на чл.86 от ЗЗД.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано и бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна, бланкетна и неподкрепена с конкретни факти и обстоятелства. Въззиваемият счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като съдът е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, кредитирал е приетото по делото заключение на съдебноикономическата експертиза и е установил правилно и безпротиворечиво фактическата обстановка по спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице помагач "Електрисите" ЕООД не е подал отговор на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от процесуален представител, който подържа депозираната жалба, моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната му част по подробно изложените съображения по съществото на спора.

Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител. Преди дата на съдебното заседание е депозираното писмено становище с което няма възражение за даване ход на делото в тяхно отсъствие, оспорва депозираната въззивна жалба,, моли да бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното решение по подробно изложените съображения в отговора на въззивната жалба.

Претендира сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

Възразява за прекомерност по представения списък на насрещната страна.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

К. Б. И. и „Електрисите” ЕООД били сключили трудов договор № ***, по силата на който заемал длъжността „***”, а със споразумение от *** на основание чл. 107с, ал. 2 КТ било договорено основание за предоставяне временна работна ръка във Франция.

С влязло в сила решение по гр. д. № 0403/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, „Електрисите” ЕООД било осъдено да заплати на К. Б. И. сумата в размер на 1382,98 лева, 2 представляваща обезщетение за ползван, но незаплатен платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г., като за разликата до предявения размер исковата претенция була отхвърлена, постановено при участието на „ОЗК – Застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на „Електрисите” ЕООД. Поради което приел, че на основание чл. 223, ал. 1 ГПК решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т. е. между „ОЗК – Застраховане“ АД и К. Б. И. относно дължимите вземания за заплащане на неползвания годишен отпуск. С оглед мотивите и диспозитива на решението първоинстанционният съд приел, че е налице произнасяне за дължимостта на сумата от 1382,98 лева, представляваща възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г., което на основание чл. 223, ал. 1 ГПК има установително действие в отношенията между „ОЗК – Застраховане“ АД и К. Б. И..

От приложено е гр. д. № 00472/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, било видно, че в първо съдебно заседание К. Б. И. бил оттеглил исковата претенция срещу „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата в размер на 1382,98 лева, представляваща възнаграждение (посочено от ищеца като „обезщетение”) за ползван, но незаплатен платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г., и производството в тази му част било прекратено. С оглед изложеното приел за неоснователно възражението на ответника относно недопустимоста на исковата претенция поради наличието на влязло в сила решение.

В материалите на гр. д. № 00472/2019 г. по описа на Районен съд – Перник била приложена застрахователна полица № *** от ***, от която видно, че между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД е сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“, със срок на застраховката от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г., от която се установявало, че застрахователното покритие включвало сумите, които застрахованият на законно основание бил отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа. В полицата бил отразен следният повод за предявяване на претенция: цялостно и/или частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му произтичащи по Кодекса на труда, раздел VIII, буква „В” – допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Застрахованите лица били следните: лицата, заето по трудов договор за временна работа през срока на застраховката за изпълнение на основна дейност на застрахования. Уговорени били и следните допълнителни условия: лимит на отговорност в размер на 200 000 лева и самоучастие на застрахования в размер на 10 %.

От приложеното уведомление № *** на „Електрисите” ЕООД се установявало уведомяване на застрахователя за настъпила щета по двете застрахователни полици, представляващо незаплащане на трудово възнаграждение на работници, сред които бил К. Б.

И..

От изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза се установявало, че не бил изразходван лимитът за отговорността на застрахователя, който е уговорен в застрахователните полици. Според експерта не било заплатено възнаграждението за ползван годишен отпуск 19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г., с посочени конкретни размери на застрахователно обезщетение при взети 10 % за самоучастие.

Първоинстанционният съд приел, че ищецът бил застраховано лице, с оглед сключило споразумение от *** към трудов договор за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка във Франция, поради което имал право на застрахователно обезщетение съгласно установения размер в съдебно икономическата експертиза.

Неоснователни били възраженията, че покритието обхващало единствено вземанията за вреди от трудова злополука, тъй като в общите условия по застраховка „Обща 3 гражданска отговорност”, секция I „Отговорност на работодателя“, било отразено, че се покриват рискове, свързани с трудови злополуки, но в специалните условия, договорени в застрахователната полица, които има приоритет пред общите условия, било посочено, че се обхващат неизпълнените задължения на работодателя спрямо работниците, сред които е незаплащането на трудово възнаграждение, каквото задължение е предвидено в чл.107с, ал.

5, т. 2 КТ.

Безспорно по делото се установило, че работодателят не е заплатил 1382,98 лева, представляваща възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г. В тази връзка е настъпило застрахователното събитие, при което застрахователят дължи застрахователно обезщетение за незаплатеното трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, при което исковата претенция е основателна до размера от 1382,98 лева.

Неоснователни били възраженията за намаляване на застрахователното обезщетение с 10 % поради уговорено самоучастие в застрахователната полица. Това е така, тъй като на основание чл. 107р, ал. 7 КТ дружеството работодател „Електрисите“ ЕООД като предприятие, което осигурява временна работа, осъществява своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.

Неоснователно било възражението, че е изчерпан застрахователният лимит по полицата, доколкото вещо лице посочвало обратното.

Неоснователно било възражението, че не следва да се изплати застрахователно обезщетение, тъй като дружеството работодател не бил уведомил застрахователя за обстоятелства, които са от значение за сключване на договора.

В случая липсвало подадена извънсъдебна претенция до застрахователя, което не била абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за този вид гражданска отговорност (за разлика при тази за автомобилистите), но представлява пречка за присъждане на лихви за забава на застрахователното обезщетение поради което приел, че са неоснователни акцесорните искове.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.