Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 411 от 05.11.2018, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1395/2018
Вид
Решение № 411
Подписан
05.11.2018
В сила
27.11.2018
Състав
ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.94 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България

№ 411 / 5.11.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Монтана, 05.11.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд, в публично заседание на 05 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА НИКОЛОВА при секретаря Николинка

Александрова и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от съдията Николова АНД № 1395 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят К.П.Н. xxx е подал жалба в Районен съд – Монтана против наложена глоба с фиш XXXX 0785288 от 24.08.2018г. издаден от ОД МВР- Монтана с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 30.00 лева /тридесет лева/ на основание чл.183 ал.1 от ЗДвП.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени издадения фиш, като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата се излагат подробни съображения в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призовани не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Препис от наложена глоба с фиша е бил връчен на жалбоподателя на 24.08.2018г, поради което съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Макар в известието за фиш да е посочено, че глоба с фиш не подлежи на обжалване, съдът намира, че жалбата срещу него е допустима предвид факта, че

Република България е член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007 година. От момента на присъединяването си, действащото общностно право - първично и вторично, законодателството на ЕС става приложимо за България, нейните институции, физически и юридически лица.

Съгласно чл.47 абзац първи от Хартата на основните права на Европейския съюз „Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия”, а веднага след това в абзац 2 от същия член се установява правото на справедлив процес в разумен срок от независи xxxx и безпристрастен съд, както и правото на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, да и xxxx се осигури компетентна правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие - чл. 47, абзац трети.

По силата на чл. 13, абзац първи от ЕКЗПЧОС: „Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти”.

Ето защо съдът счита, че разпоредбата на наредбата, според която известието за глоба с фиш, не подлежи на обжалване, противоречи на чл. 47 и чл. 52 т. 1 от Хартата за основните права на ЕС, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, следва да се приеме, че жалбоподателят има право на жалба против процесното известие.

Противното би нарушило грубо правото на защита на жалбоподателя и ще е в противоречие с Правото на Европейския съюз.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка, на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Административно – наказателното производство е започнало на 24.08.2018г, когато жалбоподателя е спрял и паркирал лек автомобил „Ф. Д.” с ДКН XXXX в град Монтана, ул.”ген.Столетов” № 3..

При така установеното от фактическа страна, по която спор между страните няма, съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно е установено, че жалбоподателя е паркирал автомобилът си на ул.”ген.Столетов” № 3. в град Монтана. Същият живее на този адрес и на практика е паркирал автомобилът пред дома си.

Установи се обаче, че на жалбоподателят му е вменено административно нарушение по чл.94 ал.1 от ЗДвП, която визира „За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно”.

От обстоятелствената част на глоба с фиш се установява различна фактическа обстановка от съответстващата за сочена като нарушена разпоредба. Са xxxx свидетелят Т.Я. в показанията си дадени в съдебно заседание заявява, че е объркал нарушената разпоредба, арг. разпит на свидетел лист 15 от делото.

Съдът намира, че така констатираното нарушение е съществено и е от категорията на тези със самостоятелно отменително основание. Задължително условие за законосъобразност на издадения акт е пълното съответствие между констатираното, сочената като нарушена разпоредба и определената санкционна такава.

Предвид гореизложеното съдът намира, че този порок не може да бъде преодолян в хода на производството, поради което атакуваната глоба с фиш следва да бъде отменена.

Води xxxx от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наложена глоба с фиш XXXX 0785288 от

24.08.2018г. издаден от ОД МВР- Монтана, с който на К.П.Н. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 30.00 лева /тридесет лева/ на основание чл.183 ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: