Определение № 7533 от 01.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7533 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503072 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 1212/12.01.2026 г., СРС, 75-ти състав е отказал да уважи молбата по чл.248 от ГПК на ищеца по гр.д. № 70326/2023 г. по описа на СРС – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, и да измени постановеното по делото решение № 21747/27.11.2025 г., в частта за разноските, като намали присъдените в полза на ответника Л. П. Я., съдебни разноски в размер на 1130,00 лв., представляващи заплатено от последната адвокатско възнаграждение.

С частна жалба вх. № 13604/22.01.2026 г. „АСВ“ ЕАД са обжалвали постановеното определение като го намират неправилно и необосновано. Излагат аргументи, че присъдените в полза на ответника съдебни разноски, за заплатеното от него адвокатското възнаграждение в размер на 1130,00 лв. са прекомерни и не са съответни на положения от адвоката труд, както и не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. Излага подробни аргументи в защита на своето становище, като изтъква, че осъществената защита на ответника и извършените процесуални действия от неговия представител /пълномощник/ не се отличават с особена правна специфика, тъй като са изложени обичайните за такива дела възражения, ОИМ е стандартен, а производството по делото се характеризира поради това с ниска фактическа и правна сложност, т.е. пълномощника на ответника не е извършил действия, извън обичайните при такъв род спорове. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и съдебните разноски в полза на ответника Я. да бъдат намалени, като не се сочи конкретен размер.

Насрещната страна Л. П. Я. лично е депозирала отговор на частната жалба, като я намира неоснователна и бланкетна, а обжалваното определение правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли съда да отхвърли частната жалба на „АСВ“ ЕАД и потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните, и извърши проверка по приложеното първоинстанционно дело по гр.д. № 703262023 г. по описа на СРС, намира следното:

1

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 21747/27.11.2025 г., постановено по гр.д. № 70326/2023г. на СРС, 75 състав, са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.99, ал.3 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ответника Б.Н.С., починала в хода на производството и заместена от своя наследник по закон Л. П. Я., за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца срещу ответника, в общ размер от 12 294, 45 лв. (представляваща сбор от главница, договорна и мораторна лихви) произтичащи от сключен договор за потребителски кредит № PLUS-13316405/09.05.2016 г., сключен между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Б.Н.С. като кредитополучател, като в полза на ответника, с оглед изхода на делото, е присъдил сторените от него в производството съдебни разноски, за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1130,00 лв. Изложил е мотиви във връзка със заявеното от ищеца възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, като го е намерил неоснователно, с оглед заявения материален интерес и действителната фактическа, и правна сложност на делото.

В подадена в срока за обжалване на решението молба по чл.248 от ГПК, ищеца е поискал съдът да ревизира решението си в частта за разноските, като намали присъдените в полза на ответника такива, тъй като същите са прекомерно завишени.

Насрещната страна Л. Я., лично е оспорила молбата по чл.248 от ГПК.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като се е аргументирал, че в решението е изложил мотиви, поради които счита, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което му се следва в цялост, както е заплатено.

Въззивният съд намира, че присъдения от първоинстанционния съд размер на съдебните разноски на ответника не е правилно определен, явява се очевидно несправедлив, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и действително осъществените от пълномощника действия, поради което ще следва да бъде намален от въззивния съд, а жалбата срещу определението на СРС, като основателна ще следва да се уважи, по следните съображения:

Ответника в първоинстанционното производство е подал в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, изготвен от упълномощен адв. Л. Г. от САК, като е поискал присъждане на сторените в производството съдебни разноски, в случай на отхвърляне на предявените от ищеца искове. Представил е доказателства за извършените разноски, в частност за заплатеното адвокатско възнаграждение от 1130,00 лв. /договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането в брой на уговореното адв. възнаграждение; пълномощно и Списък по чл.80 от ГПК/.

След подаване на писмения отговор на исковата молба, ответника Л. Я. се явява лично в проведеното по делото единствено открито съдебно заседание на 22.10.2024 г., изразява лично становище по хода на делото и по съществото на спора, подава лично чрез ЕПЕП писмена защита, като моли съда да й присъди сторените от нея съдебни разноски, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение, за което е представила Списък по чл.80 от ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че на съда в настоящия състав, е служебно известно, че ответника по делото Л. П. Я. е адвокат по професия, вписана в Софийска адвокатска колегия, с личен № 1000736910.

Следва да се отбележи, че сключения между ответника и колега адв. Л. Г. от САК 2 договор за правна защита и съдействие /без дата/ не е на бланка от кочан, а е съставен в обикновена писмена форма /във формат Microsoft word/, в който е удостоверено, че страните по него са постигнали договореност относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение (1130,00 лв.), предмета на договора /за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор по гр.д. № 70326/2023 г. по описа на СРС/, както и че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора.

На следващо място следва да се отбележи, че законът допуска в производството всяка страна, дори и такава, упражняваща юридическа професия както в случая на ответника Я., да бъде представлявана по делото от друг колега адвокат, когато страната е в невъзможност лично да се явява и представлява или предмета на делото е специфичен, изискващ специфична професионална компетентност, помощ и съдействие, които са различни от сферата на дейност на клиента (също юрист). От друга страна, съгл. чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм., бр. 17 от 2026 г.) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. пък допуска адвокатът да оказва безплатна помощ и съдействие на друг юрист.

По конкретното дело, на страната на ответника е конституиран на мястото на починалия първоначален ответник, наследника й по закон – Л. П. Я., която е юрист по професия, практикуващ адвокат, вписан в САК, която е ангажирала друг свой колега /не безплатно, а срещу заплащане/ да изготви от нейно име писмен отговор на исковата молба на ищеца, което вероятно адв. Л. Г. е сторила, видно от подадения по делото ОИМ /с вх. № 94666/21.03.2024 г./. Прави впечатление обаче, че самия отговор на исковата молба е подписан не от упълномощения адвокат, а лично от ответника Л. Я.. Същата лично се явява в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г., поддържа подадения ОИМ, изразява становище по хода на делото и по съществото на спора, подава лично и писмена защита.

След обявяване на решението по делото, отново лично ответника Я. подава писмени отговори-становища по молбата по чл.248 от ГПК и отговор на подадената частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Няма данни по делото за друго участие или осъществени други процесуални действия от ангажирания адв. Г. от САК, извън изготвения писмен ОИМ, които да обосноват толкова завишен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Всички извършени процесуални действия в защита интересите на ответника по делото, са осъществени лично от последния.

Следователно, възлагането на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в пълния му размер, в тежест на ищеца по делото, според съда се явява по-скоро източник на неоснователно обогатяване за страната – ответник, отколкото справедливо възмездяване на положения от упълномощения адвокат труд, респ. справедливо разпределение на съдебните разноски на страните, съобразно с изхода на делото. Според решаващия състав на съда, в случая се касае за форма на злоупотреба с процесуални права, по см. на чл.3 от ГПК.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не следи служебно за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в какъвто смисъл е и застъпеното становище в определение № 2428/14.05.2025 г. по ч. гр. д. № 2845/2024 г. на ВКС, което се възприема от настоящия състав. Освен това в мотивите на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК е прието, че съдът намалява разноски само при направено искане на страната за 3 това. С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. При липсата на възражение за прекомерност, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение не подлежи на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС.

Съгласно чл. 3 ГПК участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, и поради това не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдът несъмнено следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

В конкретния случай обаче, съдът е бил надлежно и своевременно сезиран от ищеца с възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което неправилно е счетено за неоснователно от първоинстанционния съд.

Според разп. на чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е длъжен във всеки случай на направено възражение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да е длъжен да го намали до минималния размер, определен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящото производство, към датата на сключване на ДПЗС и заплащане на уговорения с него адвокатски хонорар, с оглед заявения по делото материален интерес, платеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер /определен съгл. чл.7, ал.2 от Наредбата/. Въпреки това обаче, с оглед преценката съобразно критериите по чл.78, ал.5 от ГПК, настоящият състав счита, че в конкретният случай уговореното между страните /ответника и пълномощника й/ адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, дори и в размер под минималния предвиден по Наредба № 1/2004 г., отново се явява прекомерно завишено и не кореспондира с действително извършените процесуални действия от пълномощника адвокат Г., при което се явява и явно несправедливо.