Решение № 48 от 16.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100501902 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Н. К. и К. К. К. срещу решение № 152/20.06.2023 год. по гр.д. № 1452/2022 год. на РС – Провадия, с което са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.1, т.2, т.6 ЗЗП вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: о****** в качеството им на наследници на Н.

К.ов К., ЕГН **********, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК 121518328, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В с искане да бъде прогласена нищожността на клаузата по т.9.11. от Общи условия на групови рискови застраховки „Живот“ - редакция 12 от 16.03.2020г. в сила от 17.03.2020г. на „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК 121518328, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В. 645/15.05.2023 год., осъдителен иск с правно основание чл. 382, ал.3 КЗ от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** в качеството им на наследници на Н. К.ов К., ЕГН **********, б. ж. на град Провадия, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК 121518328, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В за осъждане на ответника да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша" 89Б, бл.53Е, вх.В дължимия остатък на вземанията по договор за потребителски кредит № 20R[1]L482639/2020 г., сключен между Н. К.ов К., ЕГН **********, починал на 11.12.2021 г. в размер на 15 965.94 лв., представляваща неизплатена част от застрахователна сума по 1 застрахователен сертификат № ***** към Договор за групова рискова застраховка „Живот“, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане и предявения осъдителен иск с правно основание чл.456, ал.1 от КЗ от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:

******** и К. К. К., ЕГН**********, с постоянен адрес: о****** в качеството им на наследници на Н. К.ов К., ЕГН **********, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК 121518328, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В за осъждане на ответника да заплати на ищците недължимо платената от тях чрез дъщеря им В.Л.-К. с ЕГН ********** сума в размер на 2860.85 лв., като решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на страната на ищците.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е недопустимо, неправилно и необосновано. Конкретните доводи са свързани с противоречие в изводите на съда относно неравноправността на клаузата на общите условия, като същият, от една страна приема, че не е индивидуално договорена, а от друга – че не е нищожна. Поддържа доводите за неравноправност на клаузата, защото позволява на търговеца сам по своя преценка да се освободи от задълженията си, както и поддържа довод за нищожност на общите условия, по който съдът не се е произнесъл и който е свързан с шрифта на същите. Поддържа, че е налице изначална недобросъвестност на и поради факта, че след смъртта на застрахованото лице, ищците продължават да заплащат и застрахователната премия, включена в погасителната вноска, което съставлява неоснователно обогатяване и/или плащане без основание. Позовават се и на практика на ВКС за нищожност на клауза в хипотезата на общо формулирани обстоятелства и липса на поставени въпроси, какъвто е и конкретния случай. Обективира искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 264/2023 год. по описа на ВОС.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „ДЗИ- Животозастраховане“ ЕАД, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, развивайки правни доводи по неоснователността на исковете.

В с.з. по същество, въззивниците не се явява и не се представляват.

В с.з. по същество, въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на горната проверка, въззивният състав намира, че решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително.

По допустимостта на решението:

Видно от материалите по делото, производството е образувано по искова молба на И.

Н. К. и К. К. К. срещу „ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

В исковата молба се излага, че на 10.12.2020 год. между Н. К.ов К. – син на ищците, в качеството му на застрахован кредитополучател и ответното дружество е подписан застрахователен сертификат № ***** към Договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на кредити над 20 000 лева № 3133/01.07.2020 год. в полза на „ОББ“ АД във 2 връзка със сключен договор за потребителски кредит № 20R-L482639/10.12.2020 год.

Последният бил сключен между наследодателят им Н. К. и „ОББ“ АД за сумата от 20001 лева за срок от 120 месеца с размер на месечна вноска от 225.83 лева, в която е включена и премията по сключената застраховка в размер на 16.17 лева. Сочат, че на 11.12.2021 год. синът им е починал в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр.Варна, като съгласно издадените епикризи и съобщение за смърт № ***** год. като основна причина за смъртта е посочено КОВИД 19. Към датата на настъпване на застрахователното събитие – смърт, остатъкът по сключения от него кредит е бил в размер на 18 221.24 лева, като при предявяване на застрахователна претенция, в качеството им на наследници на застрахования кредитополучател, получили писмо с изх.№ 0-92-2683/09.02.2022 год. и изх.№ 0-922682/09.02.2022 год. от ответното дружество, обективиращи отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на заболяване, определено от СЗО за пандемия. Излагайки доводи за неравноправност на клаузата на т.9.11 от Общите условия на групови рискови застраховки „Живот“ – редакция 12 от 16.03.2020 год., в сила от 17.03.2020 год., към застрахователен сертификат № ***** към договор за групова застраховка, сезират съда с искане за прогласяване нищожността й и за осъждане на ответника, на основание чл.382, ал.1 изр.последно КЗ, да заплати на „ОББ“ АД дължимият остатък по кредита за сумата от 16 740.39 лева, представляваща неизплатената част от застрахователната сума по застрахователен сертификат № *****.

Същевременно, сочат, че поради отказа на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение, същите, чрез своята дъщеря – техен пълномощник, са продължили да заплащат вноските по договора за потребителски кредитна починалия им син – кредитополучател, в резултат на което претендират ответника да бъде осъден да им върне недължимо платената сума в размер на 1 250.85 лева, като платена без основание, на основание чл.456, ал. 1 КЗ. С допълнителна уточняваща молба посочват, че изискуемостта на платените от тях, чрез дъщеря им, погасителни вноски е настъпила на 11.12.2021 год. и към датата на исковата молба възлизат на 2 170.85 лева.

С определение № 156/07.02.2023 год., съдът е конституирал по делото като трето лице – помагач на страната на ищците „ОББ“ АД, като с определение № 409/21.04.2023 год., изготвяйки проект на доклад на делото, е насрочил делото за разглеждане в с.з.

На 22.05.2023 год., ищците са депозирали молба вх.№ 3305, с която са посочили, че размера на предявените от тях осъдителни искове са 15 965.94 лева, която сума представлява дължимия остатък по кредита и 2 860.85 лева, която сума представлява стойността на платените погасителни вноски, с каквото искане за осъждане на ответника сезират съда.

С протоколно определение от 22.05.20203 год. е допуснал изменение на предявения иск за осъждане на ответника, на основание чл.382, ал.1 изр.последно КЗ, да заплати на „ОББ“ АД дължимият остатък по кредита за сумата от 16 740.39 лева, представляваща неизплатената част от застрахователната сума по застрахователен сертификат № ***** като го е намалил до сумата от 15 965.94 лева и увеличение на иска за връщане на недължимо платената сума в размер на 1 250.85 лева, като платена без основание, на основание чл.456, ал. 1 КЗ, чрез неговото увеличение на 2 860.85 лева и след приключване на съдебното дирене, при участието на третото лице – помагач, е постановил обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове.

Видно от изложеното, установителният иск за прогласяване нищожността на клаузата от ОУ към договора за застраховка е съединен за общо разглеждане с два осъдителни иска, първият от които основан на твърдения за дължимо застрахователно обезщетение по застраховка, договорена между кредитор и застраховател за обезпечение на банков кредит.

Безспорно, законът приравнява длъжника по обезпечения със застраховката кредит /въпреки че не е участвал като застраховащ в уговарянето на условията за обема и покритието на 3 риска в полза на своя кредитор/ на застрахован /чл. 382 изр. последно КЗ вр.пар. 1 т.1 от ДР на КЗ/, поради което за всички права, с изключение на вземането за паричната застрахователна сума, наследодателят на ищците има права на страна по сделката и съответно наследниците му се легитимират като носители и на право на установителен иск по тази сделка срещу насрещната по договора страна - застраховател. По силата на същия законов текст, ограничението на правата на длъжника като приравнена страна по договора за застраховка се отнася само до материалното право на вземане за плащане до размера на ползвания кредит, но не обхваща процесуалната защита на застрахования /както и правото за остатъчна застрахователна сума, което не е предявено с настоящия иск/. Съдът преценява, че с тази разпоредба, тълкувана във връзка и с изрично предвидено задължение на застраховащия кредитор да положи всички усилия за реално изплащане на застрахователна сума при смърт на длъжника (чл. 382 ал.3 КЗ), законът цели да облекчи приравнените на застраховани лица длъжници и техни наследници като урежда специален случай на процесуална сурогаторна защита на чуждото притезание с процесуално застъпничество, без да е необходимо да се легитимират допълнително по общия ред /чл.134 ЗЗД/. Специалната уредба на КЗ обаче не изключва изрично общото императивно правило на чл. 26 ГПК, а доколкото предмет на осъдителния иск е вземането на застраховащия се обезпечен кредитор, участието му в процеса за дълга на страната на процесуалният му субституент /като задължително необходим другар/ се осигурява служебно от съда.

Горното е основание настоящият състав да формира извод за недопустимост на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 382, ал.1 КЗ. С оглед дадените в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК указания, неучастието на задължителен необходим другар в първоинстанционното производство не може да бъде отстранено на въззивна инстанция поради невъзможността неучаствалият задължителен другар да бъде конституиран във въззивното производство, поради което и постановеното по този иск решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за конституиране служебно от съда на „ОББ“ АД като съищец по предявения от ищците срещу застрахователя иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ.