Решение № 90 от 13.03.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Сливен, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20222230201437 по описа за 2022 година Производството е по повод жалба на С. Н. Ф. с ЕГН ********** против наказателно постановление №22- 0804- 004433/18.11.2022г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл.179, ал.1, т.3 от същия закон. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява.

Изпраща писмено становище по съществото на делото като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за 1 установена следната фактическа обстановка:

На 21.10.2022г., полицейски служители, свидетелите В. В. Р. и Г. С. Г. изпълнявали служебните си задължения по контролиране спазването на правилата за движение в гр. Сливен. Около 01,35 часа видели да се движи лек автомобил „БМВ 745“ с рег. №...... по ул. „Братя Миладинови“ посока бул.

„Бургаско шосе“ със затъмнени предни стъкла. Срещу сградата на „Рикас Център“ го спрели за проверка. При проверката установили, че водач на моторното превозно средство е жалбоподателят С. Н. Ф., който бил и собственик на лекия автомобил. Полицейските служители видели, че на стъклата на предна лява и предна дясна врата има поставено цветно фолио, което намалявало прозрачността на стъклата. От водача било изискано да представи документ от оторизиран орган, че намаляването на прозрачността на стъклата е в границите на стойностите определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Жалбоподателят нямал такъв документ и не представил на органите на реда.

Свидетелят В. Р. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. Г. Г. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Жалбоподателят вписал в акта за установяване на административно нарушение, че няма възражения.

Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение на С. Н. Ф. била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22- 0804- 000233/21.10.2022г. от началника на РУ на МВР- Сливен и е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, а именно „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

Отнето било свидетелството за регистрация на МПС и контролен талон към свидетелството за управление на МПС.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- Сливен възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление като на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

2

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът счита, че неправилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите- членки на Европейския съюз, или друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Следователно тази разпоредба е бланкетна и препраща към разпоредбите на Наредба №Н- 3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите- членки на Европейския съюз, или друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В конкретния случай и в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление е посочено, че нарушението се изразява в това, че са добавени компоненти, а именно поставено е цветно фолио на стъклата на предна лява и предна дясна врата, като е намалена прозрачността им. Съдът намира, че квалификацията на нарушението в акта и в наказателното постановление по чл.146, ал.1 от ЗДвП е непълна, доколкото не са посочени конкретните нарушени от жалбоподателя разпоредби на посочената по- горе наредба, което води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната правна норма нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото 3 наказателно постановление, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това своята защита. Съдът счита, че жалбоподателят е следвало да отговаря за нарушение на разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, според която се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.105 от ЗДвП Ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Видно е, че законодателят е предвидил изключение от забраната на първата алинея на този чл.105 от ЗДвП само за задното и страничните стъкла на задните врати и то ако автомобилът е оборудван с огледала за виждане назад от двете му страни. Като не е посочил точно какво нарушение е извършил жалбоподателя наказващият орган е нарушил правото му на защита, а това винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съдът счете, че следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Ето защо ОД на МВР-Сливен следва да се осъди да заплати на С. Н. Ф. сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 004433/18.11.2022г. на началника сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- Сливен, с което на С. Н. Ф. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Сливен да заплати на С. Н. Ф. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева, 4 представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5