Решение № 3965 от 22.10.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3965

22.10.2019 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 16231 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи кредит

България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника му – юрк. К. А. против К.Г.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2010 г. между страните е сключен договор за револвиращ заем с № ********* при посочени от ответника параметри, а именно: общо задължение в размер на 2016 лева, включващо сума по заема 700 лева, срок 18 месеца, размер на вноската – 112 лева, дата на погасяване – 21-ви ден от месеца, годишен процент на разходите – 330,94%.

Договорът бил подписан при Общи условия, неразделна част от същия, които били предадени на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат с тях. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като в деня на подписването му превел по посочена от ответника банкова сметка ***. Длъжникът не изпълнил задълженията си, като заплатил пет пълни вноски и една частична. Съгласно договорът между страните и общите условия, в случай че клиентът просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ без да е необходимо кредиторът да предприема последващи действия по покана на длъжника. Твърди се, че съгласно общите условия при автоматично прекратяване на договора се начислява неустойка за обезщетяване на вреди, която се определя на база неизплатената част от задължението към датата на прекратяване. На това основание на ответника е начислена неустойка в размер на 954 лева.

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 9630/2018г. по описа на ПРС и по същото съдът издал заповед за изпълнение за сумата от общо 2306,54 лева, от които номинал в размер на 1448 лева и неустойка в размер на 858,54 лева, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

В изпълнение указанията на заповедния съд ищецът е сезирал настоящия съдебен състав с иска за установяване дължимостта на вземането си спрямо ответника, за което е издадена цитираната заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК.

Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от назначения на ответника особен представител – адв. Д.К. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения установителен иск. Твърди се в отговора, че претендираното от ищеца вземане е погасено по давност. В тази връзка процесуалния представител на ответника излага съображения, че договорът е прекратен най – късно на 21.11.2010г., като се позовава на общите условия и извлечение от сметка, а заявлението е подадено след изтичане на 3 – годишния давностен срок.

Отделно от това от процесуалния представител на ответника се прави възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК поради липса на изискуемото съдържание на погасителния план и посочване на разбираем лихвен процент по кредита. Отделно от това се твърди,че разпоредбите за възнаградителна лихва са неравноправни и следователно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не са уговорени индивидуално, а посоченото в договора възнаграждение в размер на 330,94% многократно /дванадаседет пъти/ надвишава годишния лихвен процент, поради което твърди, че тази клауза е неравноправна. В този ред на мисли счита, че заплатената от ответника сума в размер на 514,25 лева е платена без основание и подлежи на връщане съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се също в отговора, че уговорената неустойка е нищожна поради липса на отразен годишен лихвен процент, а в случай че съдът не приеме този довод, счита че неустойката е прекомерна Прави се с отговора възражение за прихващане при условията на евентуалност /при уважаване на предявения иск/ с насрещното вземане на ответника за сумата от 514,25 лева, представляващо сума, с която ищецът се е обогатил без основание.

Оспорва се и авторството на приложените към исковата молба договор и приложения към него с твърдението, че не са подписани от ответната страна.

Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.

№ 9630/2018 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 5615 от 20.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1448 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ******/29.03.2010 г., неустойка в размер на сумата от 858,54 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 46,61 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконуслтско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на ищеца било указано да предяви настоящия иск за установяване на вземането, което той направил в предвидения срок, поради което се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По делото са приети като писмени доказателства: договор за револвиращ заем № ********* от 29.03.2010 г.; Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица; преводно нареждане от 29.03.2010 г. за сумата от 700 лева, която ищцовото дружество е превело на ответницата; извлечение по сметка към договор за кредит № ********, в което е посочено, че общо платената от ответницата сума по договора е в размер на 568 лева.

След оспорване автентичността на договор за револвиращ заем № *********от 29.03.2010 г., съставляващ по своята същност частен диспозитивен документ, бе открито производство по извършване проверка на истинността му, във връзка с което по искане на особения представител на ответника бе допуснато извършване на съдебно-графологична експертиза, от заключението на която се установява, че подписът, положен за „Клиент“ е изпълнен от ответницата К.Г.Я..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът основава вземането си на сключения между страните договор за револвиращ заем № *********от 29.03.2010 г.

Особеният представител на ответника – адв. К., оспори авторството/истинността на подписа положен от К.Г.Я. в договор за револвиращ заем № *********от 29.03.2010 г., поради което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по оспорване истинността на частен документ. При доказателствена тежест за ответника, същият не успя да докаже, че подписът положен от К.Я. в оспорения документ не е изпълнен от нея. Напротив от приетата по делото СГЕ, заключението на която съдът кредитира изцяло като обективно и обосновано, се установи, че подписът положен за „Клиент“ в процесния договор е положен от К.Г.Я.. Поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във вр. с чл.

193, ал. 2 ГПК, съдът приема за недоказано направеното оспорване на истинността на представения от ищеца договор за револвиращ заем №

********* от 29.03.2010 г., като същият не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.

Следователно, от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 29.03.2010 г. между „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор и К.Г.Я., в качеството й на клиент, е сключен договор за револвиращ заем № ********, като това е станало, чрез служител на ищеца – кредитор. В текста на попълнената бланка от Договора за револвиращ заем, в раздел V са посочени параметрите на искания револвиращ заем, както следва: сума на заема – 700; срок на заема: 18 месеца; размер на вноска – 112;

ГПР – 419; дата на погасяване – 21. В раздел VІ от бланката на договора за револвиращ заем, са посочени одобрените параметри на заема, а именно: сума на заема – 700; срок на заема – 18; размер на вноска – 112; общо задължение – 2016;

ГПР /%/ - 330,94%; сума на всеки револвинг – 483; договорено възнаграждение при револвинг – 861; общо дължимо по револвинга – 1344.

От представеното по делото преводно нареждане от

29.03.2010 г. /л. 8/, се установява, че на същата дата ищцовото дружество е превело на ответницата заемна сума в размер на 700 лева, с посочено основание „***********“.

Доколкото процесният договор е сключен на 29.03.2010 г., то и на база изложеното, съдът приема, че между страните са възникнали правоотношения по договор за револвиращ заем по чл. 4 и сл. ЗПК / Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм.,

ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Съгласно чл. 4 ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 6 ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора, като съгласно ал. 1, кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на същия. В чл. 7 ЗПК /отм./ са уредени изискуемите реквизити на договора за заем, като липсата на някои от тях, лимитативно изброени в чл. 14 ЗПК /отм./ обуславя недействителност на договора за кредит. В настоящия случай не се доказа потребителят – ответник по делото да е уведомена за всички условия по потребителския кредит преди сключване на договора. Не се установява същата да е била запозната с размера на годишния процент на разходите, преди сключване на договора за револвиращ заем, като от т. 2.2. от Общите условия може да се направи извод, че данните в раздел VІ съдържащи и ГПР се попълват от кредитора след одобрение на кредита и не се представят предварително на потребителя, който извод съответства и на твърденията на ищеца относно начина, по който е бил сключен конкретния заем.

Доколкото наложения от кредитора ред за отпускане на заема предвижда проектодоговорът да бъде подписан предварително от клиента като Искане за отпускане на кредит, а конкретните параметри на договора – размер на заема, договорно възнаграждение, ГПР, срок и др. да бъдат определени впоследствие едностранно от кредитора – заемодател, клиентът не е бил запознат при подписването на този проектодоговор с посочените условия и няма как да бъде запознат, тъй като подписването предхожда определянето на посочените параметри. Посоченото се потвърждава и от различните дати, поставени на договора – получено на – 26.03.2010 г. и дата при одобрение на заема – 29.03.2010 г. По делото не са представени доказателства и за изпълнението на посоченото в т. 2.3 от Общите условия, съгласно което на клиента следва да се изпрати екземпляр от попълнения и подписан от кредитора и клиента договор за револвиращ заем заедно с известие за одобрение на заема, както и погасителен план за вноските по заема. Предвид така изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗПК /отм./, което обуславя недействителност на договора за заем на основание чл. 14 ЗПК /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК /отм./, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или др. разходи по кредита.