Решение № 45 от 11.05.2022, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Козлодуй, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Административно наказателно дело № 20211440200365 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С Наказателно постановление № 21 - 0288- 000410/10.12.2021г. на Началник група в РУ, Козлодуй към ОД на МВР- Враца, на жалбоподателя М.

Ц. Г., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, е наложена глоба съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП в размер на 200лв. /двеста лева/, за това, че на 23.11.2021г. около 05.45ч. в гр.Козлодуй, по ***, с посока на движение от РУ - Козлодуй към бензиностанция „Лукойл”, управлява собственият си лек автомобил „Мини Купър“ с peг. № ВР 5220 СС.

Като е длъжна да съобразява поведението си при избиране скоростта на движение, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението. С което реализира ПТП с материални щети.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката М. Ц. Г., ЕГН **********, която го обжалва и с жалбата си навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката М. Ц. Г., редовно призована, явява се лично и се представлява от пълномощник адв.М. С., поддържат жалбата и молят да се отмени изцяло наказателно постановление № 21- ***/10.12.2021г. на Началник група в РУ, Козлодуй към ОД на МВР1 Враца.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, процесуално допустима е, и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото писмени доказателстваАУАН, наказателно постановление, разпитите на свидетелите, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С АУАН от 23.11.2021г. е прието, че жалбоподателката М. Ц. Г. е извършила нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като на 23.11.2021г. около 05.45ч. в гр.Козлодуй, по ул „Освободител” до дом № 142 с посока на движение от РУ - Козлодуй към бензиностанция „Лукойл”, управлява собственият си лек автомобил „Мини Купър” с peг. № ВР 5220 СС, като е длъжна да съобразява поведението си при избиране скоростта на движение, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението. С което реализира ПТП с материални щети.

По отношение на констатациите в така съставения АУАН жалбоподателката е вписала на мястото на съставяне на акта, че има възражения, и не желае да подпише акта. АУАН не е подписан от жалбоподателя, отказът е удостоверен с подписа на един свидетел.

След съставяне на акта, жалбоподателката е направила възражение в законоустановения срок, но от издаденото НП е видно, че същото е прието за неоснователно от административно наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично описана фактическа обстановка с тази в акта, жалбоподателката е санкционирана, като и е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП глоба в размер на 200.00лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;

Атакуваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 21.12.2021г., а жалбата срещу него е депозирана на 23.12.2021г.

Приобщените писмени доказателства по делото съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

От данните в постановлението е видно, че жалбоподателката живее на горепосочения адрес в град Козлодуй. Същата работи в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, поради което ежедневно пътува до работното си място и обратно, като твърди, че отлично познава пътя по който минава.

На 23.11.2021 г. около 5.45ч. сутринта тръгнала за работа като се придвижвала по улица „Освободител” в град Козлодуй. Поради 2 обстоятелството, че все още било тъмно и валял ситен дъжд карала със скорост много под законовото ограничената за населено място.

Наближавайки кръстовището на улица „Освободител” с улица „Георги Д.” се блъснала в изсипана на пътя купчина с асфалтови изрезки. Слизайки от колата видяла, че купчината с асфалтови изрезки е изсипана по цялата ширина на пътя, заемайки и двете пътни платна. Тази купчина не била обезопасена по никакъв начин. Нито по пътя, нито в близост до купчината имало някаква светлинна сигнализация, която да предупреждава водачите за наличие на препятствие. Също така нямало поставени знаци, табели, сигнализиращи ленти и други, чрез които да се предупреждава за наличие на препятствие на пътното платно. Веднага подала сигнал за настъпилото ПТП и останала на мястото на произшествието да изчака органите на полицията.

Докато чакала включила аварийните светлини на своя автомобил и започнала да предупреждава другите водачи за опасността. Въпреки направените опити, още няколко автомобила се ударили в купчината с асфалт, но с оглед на щетите те продължили по пътя си.

При пристигането на органите на полицията, същите констатирали липсата на предупреждение и наличието на необезопасена камара изрезки на пътя. Фактът, че това препятствие не е обозначено и не е обезопасено е записано от актосъставителя в съставените на жалбоподателката АУАН и Протокол за ПТП № 1764991.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна по следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200.00лв., ако деянието не съставлява престъпление.

При издаване на наказателното постановление е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП - описание на законните разпоредби, които са нарушени.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения - в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват - докато първата предвижда предвидимо препятствие, 3 втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП.

Съгласно дефиницията "Препятствие на пътя" представлява нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача - дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял.

На следващо място не е установено наличието на предвидимо препятствие, пред което водачът е следвало да спре, като изсипаната на двете пътни платна купчина с асфалтови изрезки не може да се приеме за предвидимо препятствие.

На второ място НП е издадено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка, тъй като изложените констатации не се подкрепят от събраните доказателства. Доколкото нито актосъставителя, нито свидетелите при съставяне на акта не са присъствали при реализирането на инцидента, то същите не могат да дадат показания относно причините за настъпването му, поради което не би могло да се презюмира, че в крайна сметка нарушената норма е тази по чл. 20 ЗДвП (несъобразена скорост).

В този случай се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка, състоянието на автомобила и движението му, именно с оглед доказване на първото твърдение. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В случая липсват дори минимални предпоставки за това. АНО не е установил дали жалбоподателят е съобразил скоростта си с пътната обстановка, а и данни относно скоростта, с която се е движил също липсват. За да се ангажира административно- наказателната отговорност следва да се установи по безспорен начин извършването на конкретното деяние, санкционирано от закона като нарушение, тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Само когато са несъмнено установени всички елементи от обективната и субективната страна на едно деяние и те са подведени под съответстващата им правна норма, може да се наложи административно наказание. В случая това не е така, поради което се налага изводът, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение и няма основания да бъде наказан на основание чл.179 от ЗДвП.

Съгласно съдебната практика при всички случаи, следва да се съберат доказателства, сочещи за величината на скоростта - свидетелски показания, спирачен път, предвидимо препятствие, сигнализация и други възможни.

Неизясняването на тези обстоятелства, които съставляват съществен елемент от състава на нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП, води до необоснованост на АУАН и НП, и е основание за неговата отмяна.

4

Освен това при издаване на НП не е обсъден въпроса, относно субективния елемент на нарушението, а именно - могъл ли е водачът да предвиди и предотврати настъпването на ПТП. Съответно налице ли е от субективна страна нарушение или се касае за случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.15 от НК.

На следващо място, административно - наказващия орган не е събрал никакви доказателства относно скоростта, с която се е движил жалбоподателя преди настъпването на ПТП, не се сочи и от изложеното в постановлението, как е оценено, че скоростта е била несъобразена, а не превишена.

Единственото, което се сочи е извода, че скоростта е несъобразена е направено предвид настъпилото ПТП, като този извод не е подкрепен от никакви доказателства. Намирам за погрешен извода на контролните органи, че щом се е стигнало до ПТП, скоростта винаги е несъобразена. В конкретния случай не са налице данни за превишаване на ограничението на скоростта дали е бил сигнализиран участъкът или не. Следва да се има предвид, че задължението на водачите по чл.20, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, не е безусловно. Това задължение в настоящата хипотеза не може да бъде контролирано от съда в съдебното производство, тъй като в АУАН и НП, липсва отразяване на конкретните фактори, които водачът е следвало да съобрази и които се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea743c5d-300f-426e-bab7-b5405eb63609