Решение № 785 от 12.12.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Видин, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320100850 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на В. П. Т. от с. ******, общ. ******, П. В. П. и С. В. П., и двамата от гр. ******, всичките чрез адв. И. И. против Г. Ц. М. от с. ******, общ. ******, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане обезщетение по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Твърди се от ищците, че с ответницата са съсобственици по наследство на Ц. К. Н., б.ж. на с. ******, обл. ****** на три боря недвижими имоти, както следва:

Нива с площ от 5.299дка, IV категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността „ ******“ Нива с площ от 3.238дка, V категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността „ ******“ Нива с площ от 2.999дка, V категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността„ ******“ .

Посочва се, че през последните пет години ответницата е отдала имотите под аренда като е получила изцяло всички арендни плащания и не желае да изплати полагащите се суми на ищците.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищците сумата в общ размер от 1048.00 лева, представляваща обезщетение за неполучена рента за стопанските 2017-2018г., 2018-2019г., 2019-2020г. 2020-2021г. и 2021г- 2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда.

С протоколно определение от 13.11.2023г. по искане на ищците съдът е допуснал на 1 основание чл. 214, ал. 1 от ГПК намаление в размера на иска, като същия се счита предявен за сумата от 532.00 лева.

Ответницата в срока за отговор е подала такъв, с който е оспорила претенциите на ищците, като е навела доводи, че ищците не са представили документи за собственост на процесните имоти. Оспорени са претенциите като неправилно изчислени поради това, че освен ищците има други наследници на посочения наследодател. Направено е възражение за погасени по давност вземания на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за стопанските 20172018г. и 2018-2019г.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени три броя договори за наем на земеделска земя, сключени с Х. И. П. от с. ******, общ. ****** като наемател и Г. Ц. М. като наемодател, за следните недвижими имоти:

Нива с площ от 3.238дка, V категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността „ ******“ Нива с площ от 2.999дка, V категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността„ ******“ .

Договорите са сключени за стопанската 2019г-2020г., 2020г.-2021г. с уговорен наем в размер на 35.00 лева за декар и за стопанската 2021г. – 2022г. с уговорен наем в размер на 40.00 лева за декар.

Представено е удостоверение № 1/23.10.2023г. от наемателя, в което е посочено, че на наемателя – ответницата по делото е изплатена следната рента:

За стопанската 2019-2020г. – 218.00 лева

За стопанската 2020-2021г. – 218.00 лева

За стопанската 2021-2022г. – 249.00 лева.

Представени са и пет броя договори за наем на земеделска земя, сключени с Н. М.

М. от гр. ****** като наемател и Г. Ц. М. като наемодател, за следните недвижими имоти:

Нива с площ от 5.299дка, IV категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността „ ******“ .

Договорите са сключени за стопанската 2017-2018г., 2018-2019г., 2019г-2020г., 2020г.-2021г. и 2021-2022г. , с уговорен наем в размер на 30.00 лева за декар за стопанските 2017-2018г., 2018-2019г., 2019-2020г. и с уговорен наем в размер на 35.00 лева за декар за стопанските 2020г.-2021г. и 2021-2022г..

Представено е удостоверение № 1/23.10.2023г. от наемателя, в което е посочено, че на наемателя – ответницата по делото е изплатена следната рента:

За стопанската 2017-2018г. – 185.00 лева

2

За стопанската 2018-2019г. – 185.00 лева

За стопанската 2019-2020г. – 212.00 лева

За стопанската 2020-2021г. – 212.00 лева

За стопанската 2021-2022г. – 291.00 лева.

От представените по делото преписи на решения за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, е видно, че отдадените под наем земеделски земи по договорите за наем с Х. И. П., а именно:

Нива с площ от 3.238дка, V категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността „ ******“ Нива с площ от 2.999дка, V категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността„ ******“, са възстановени на наследниците на Ц. К. Н., б.ж. на с. ******, общ. ****** . От представеното удостоверение за наследници, изд. от с. ******, обл. ******, е видно, че ищците и ответницата са наследници на този наследодател, като ответницата е негова дъщеря, а ищците са наследници по заместване от другата дъщеря, починала на 01.04.2021г.

Наред с тези наследници, има още двама наследници, които наследяват починалата му съпруга/ без данни за същата/. Съдът приема за достоверно отразеното относно наследниците в удостоверението доколкото ищците са представили същото като доказателство, ползват се от него и не е оспорено от другата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 , ал. 1 от ЗН, децата наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. При това положение, двете дъщери на наследодателя наследяват заедно с преживялата към момента на смъртта му съпруга по 1/3 ид.ч. Това означава, че ищците като наследници на починалата дъщеря на наследодателя наследяват по 1/9 ид.ч. всеки от тях.

От представения по делото препис на решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, е видно, че отдадената под наем земеделска земя по договорите за наем с Н. М. М., а именно: Нива с площ от 5.299дка, IV категория, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с. ******, общ. ****** в местността „ ******“ , е възстановена на наследниците на Ц. К. Н., б.ж. нас. ******, общ.

******. От представено удостоверение за идентичност на имена, е видно, че Ц. К. Н. и Ц. Ц.

Ц. са едно и също лице. От представено удостоверение за наследници на Ц. Ц. Ц., изд. на 14.07.2023г., от с. ******, обл. ******, се установява, че същата е оставила за наследници двама сина – Ц. К. Н., починал на **.**.****г. и Г. К. Н., починал на **.**.****г. Синът Ц.

К. Н. е оставил за наследници страните по делото. Другият син Г. К. Н. е оставил за наследници две дъщери, които не са страни по делото. Съдът приема за достоверно отразеното относно наследниците в удостоверението доколкото ответницата е представила същото като доказателство, ползва се от него и не е оспорено от другата страна. При това положение, страните по делото по линията на наследодателя Ц. Ц. Ц. са с права общо ¼ ид.ч. или по по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците и ¼ ид.ч. за ответницата.

3

От представените доказателства, се установи, че ответницата е получавала рентите за стопанските години от отдадените под наем земеделски имоти. Липсват доказателства същата да е предала припадащата се част от наемите на ищците като съсобственици. Поради това исковите претенции са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Понятието „ползи от общата вещ” по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС обхваща най-вече добивите от вещта по чл. 93 ЗС, т. е. всички облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея без да се накърнява съществено нейната субстанция. Следователно ползите от вещта включват както естествените плодове, така и гражданските плодове, т. е. доходите, които се получават по повод облигационни отношения, имащи за обект вещта – наем, аренда, лихва и т.н.

По договорите за наем с наемателя Х. И. П. изплатения наем на ответницата е както следва:

За стопанската 2019-2020г. – 218.00 лева

За стопанската 2020-2021г. – 218.00 лева

За стопанската 2021-2022г. – 249.00 лева.

С оглед наследствените права на ищците, дължимия наем за техния наследствен дял е в общ размер от 228.33 лева или по 76.11 лева за всеки ищец за посочените по –горе стопански години.

По договорите за наем с наемателя Н. М. М. , изплатения наем на ответницата е както следва:

За стопанската 2017-2018г. – 185.00 лева

За стопанската 2018-2019г. – 185.00 лева

За стопанската 2019-2020г. – 212.00 лева

За стопанската 2020-2021г. – 212.00 лева

За стопанската 2021-2022г. – 291.00 лева.

Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за стопанските 2017-2018г. и 2018-2019г. Възражението е неоснователно, тъй като когато един от съсобствениците е отдавал общия имот под наем, претенциите на останалите съсобственици за припадащите им се части от събрания наем не се погасяват с 3-годишната давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, а с изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като вземанията не произтичат от договора за наем, а от закона.

С оглед наследствените права на ищците, дължимия наем за техния наследствен дял е в общ размер от 271.25 лева или по 90.42 лева за всеки ищец за посочените по –горе стопански години.

При това положение, дължимата част от получените от ответницата наеми, които последната следва да заплати на ищците е в общ размер на 499.58 лева или по 166.53 лева за 4 всеки ищец, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи като до пълния претендиран такъв до сумата от 532.00 лева ще следва да се отхвърли като неоснователна.

Върху присъдената главница ще следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото, ответницата ще следва да заплати на ищците разноски за платена държавна такса в размер на 46.95 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 375.62 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.

Ответницата също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 35.53 лева.