Решение № 28 от 26.01.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр. Хасково, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640201060 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Ю. Ю. Б. от с. Караманци, обл. Хасково срещу Наказателно постановление № 22-1253-001558 от 04.10.2022 г. на Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 1 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при съставяне на процесния АУАН и при издаването на санкционния акт били допуснати съществени процесуални нарушения, като се сочи в какво се изразяват те. Жалбоподателят счита също, че не бил извършил описаните нарушения на правилата за движение, като 1 излага конкретни съображения и в тази насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. В. Л. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество, развива конкретни доводи в подкрепа направеното искане за отмяна на санкционния акт и конкретизира претенцията си за разноски.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност в случай на присъждане на разноски, отправя възражения за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 01.05.2022 г. в около 16:33 часа, в с. Караманци, по пътя за село Лясково, свид. С. А. М. пътувала с лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, управляван от майка й. В същото време, по пътя насреща се движел жалбоподателят Ю. Ю. Б. с лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, който при извършване на маневра – заобикаляне на контейнери за смет, навлязъл в насрещната лента на пътя и без да остави достатъчно място за движещия се насреща лек автомобил марка „****“, модел ****“ с рег. № **** го ударил и причинил леки материални щети по лявото огледало. Водачите на двете превозни средства спрели малко след инцидента, като жалбоподателят Ю. Ю. Б. и свид. С. М. си разменили по няколко реплики, след което, без да сигнализират на ЕЕН 112, на службите за контрол, напуснали мястото на настъпилото произшествие. По – късно обаче, 2 тъй като останала неудовлетворена от отношението на жалбоподателя Ю. Ю.

Б. и липсата на извинение от негова страна, свид. С. М. подала по електронен път сигнал, заведен с вх. № 328600-22369 от 03.05.2022 г. на Главна дирекция „Национална полиция“ с искане, въпреки липсата на сериозни щети, поради проявеното невнимание да бъдат предприети необходимите действия. С Писмо, рег. № 3286р-25053 от 23.05.2022 г. сигналът бил изпратен от ГДНП, София на ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка по компетентност.

След установяване на моторните превозни средства и лицата, участвали в инцидента, жалбоподателят Ю. Ю. Б. и С. А. М. били извикани от свид. Х.

В. Х. на длъжност „полицейски инспектор“ в Група „Организация на движението“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, където от лицата били снети обяснения от свидетелите И. И. Ч. и А. К. А., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Въз основа на възприето от тях за случилото се и след като добили възприятия за щетите за и за механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие и поведението на водачите на участвалите в инцидента пътни превозни средства, на 08.08.2022 г., срещу жалбоподателя бил съставен, в негово присъствие от свид. И. И. Ч. Акт за установяване на административно нарушение, бл. № 237380, за нарушения, квалифицирани по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а без да впише възражения и обяснения в съответната графа.

Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

При издаване на наказателното постановление, станало на 04.10.2022 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което били наложени процесните административни санкции за всяко от описаните нарушения.

Видно от Писмо, рег. № 1253р – 9508/19.08.2022 г., подписано то ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, освен спрямо жалбоподателя Ю. Ю. Б., отношение по ЗДвП било взето и по отношение на лицето С. А. М., спрямо която бил съставен акт за установяване на административно нарушение за деяние по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП /предметът на делото и пределите на изследване обаче, ограничени с подадената жалба не позволяват съждения 3 относно качеството водач на МПС на това лице и оттам дали същата е годен субект на нарушението, за което е привлечена към отговорност/.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. В. Х., И. И. Ч. и А. К. А. относно предприетите действие при извършване на възложената им проверка, както и отчасти показанията им относно инцидента, които, макар и опосредени от показанията на други лица, съдържат годна информация относно механизма на процесното ПТП, но не и относно водачите на МПС и тяхното поведение, за което съдът ще вземе отношение по същество. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, отнасящи се до процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. Като правдиви относно разигралите се събития преди, по време и след процесния инцидент се възприемат и показанията на свид. С. А. М., а като такива се оценяват и показанията й в частта относно самоличността на водачите на МПС, както и за поведението на всеки от тях, включително това на жалбоподателя, мотивирало този свидетел да подаде посочения сигнал по електронен път до ГДНП, София.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Според чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗдвП, наказва се с глоба в размер 150 лв всеки, който който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а според чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно чл. 175, ал. 1, т . 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт в една част – относно деянието по т. 2 от санкционния акт. Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на 5 доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 44, ал. 1 ЗДвП, но що се касае до второто от описаните в него нарушения – това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тези изисквания не са удовлетворени и по – конкретно визираните в т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая, жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Тази разпоредба предвижда задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea73453d-524d-4c6c-a59b-877905b9eac4