Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260012 от 08.06.2022, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 788/2020
Вид
Решение № 260012
Подписан
08.06.2022
В сила
27.05.2024
Състав
МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 260012

/08.06.2022 година, град Пещера

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пещерският районен съд, Четвърти граждански състав, на девети май, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

Председател:

Милуш

Цветанов секретар: Евелина

Генинска като разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 788 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ЕТ

„ОСКАР – 999 – К.Б.“*** - за приемане за установено, че ищецът има срещу ответника право на вземане за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5100лв. от общо 50000лв., платени от ищеца като неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, вследствие противоправно бездействие на служители на Община Пещера, изразило се в невръщане на оригинал на удостоверение за търпимост за построени в УПИ I в кв. 1А по ПУП на с. Капитан Димитриево сгради, и неиздаване на актуална скица, отразяваща одобрени със Заповед № 466/14.07.2014г. на Кмета на Община Пещера промени в кадастралната карта на с. Капитан Димитриево. Върху посочената сума, за която била издадена и заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1337/2017г. по описа на РС-Пещера, се претендира и законната лихва – от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – до окончателното й изплащане, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Твърденията на ищеца са, че съгласно предварителен договор сключен с В. Р. следвало в краен срок до 03.06.2017г. да му продаде УПИ I и УПИ II в кв. 1А по ПУП на с.Капитан Димитриево, ведно с построените в първия имот три сгради, като за постройките не разполагал с документи за собственост, а само с Удостоверение за търпимост и Заповед на Кмета на гр. Пещера – за нанасянето им в Кадастралния план на селото. Сочи се, че съгласно неустоечна клауза в предварителния договор - при неизпълнение на поето от продавача(ищец) задължение да осигури необходимите за продажбата документи – дължал на купувача 25% от продажната цена (200000лв). С оглед събиране на документите – на 10.02.2015г. ищецът подал в Община Пещера заявление за заверка на данните на свидетели, посочени в молба-декларация до нотариус – за обстоятелствена проверка относно собствеността на трите сгради в застроения имот, към което приложил в оригинал и Удостоверението за търпимост. Изтъква се, че след като до 07.12.2015г. услугата не била извършена от страна на общината – със заявление от същата дата ищецът поискал да му бъде върната цялата преписка, ведно с приложените към нея документи, но молбата му не била удовлетворена. Поддържа се, че със заявления от 17.11.2016г. и 31.05.2017г. е поискано от Община Пещера съответно – да нанесе трите сгради в Кадастралния план на селото и да върне на заявителя(ищец) оригинала от Удостоверението за търпимост, но - без резултат, въпреки отправени (на 13.01.2017г. и 16.01.2017г.) молби за съдействие до Областния управител на гр. Пазарджик и инициирано през февруари 2017г. изпълнително дело срещу общината. Твърди се, че с изтичането на срока за сключване на окончателен договор предварителният бил развален по право и след издадена на В. Р. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - ищецът му изплатил напълно договорената неустойка от 50000 лв. С оглед плащането на неустойката - по заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 1337/2017г. на РС-Пещера, срещу издадената по което заповед за изпълнение Община Пещера възразила, обуславяйки правният му интерес за водене на настоящото исково производство.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като недопустим, алтернативно – като неоснователен. Недопустимостта обосновава с твърдения, че сключеният между ищеца и В. Р. предварителен договор е нищожен поради невъзможен предмет - като се сочи, че ищецът не е собственик на трите сгради, които се е задължил да продаде, и се оспорва съдържанието на издаденото от самата община Удостоверение за търпимостта им. Искът се счита за неоснователен при съображения за липса на причинно-следствена връзка между забавено връщане на Удостоверението за търпимост на трите сгради в УПИ I в кв. 1А по ПУП на с.Капитан Димитриево и претърпени от ищеца имуществени вреди от неизпълнение на предварителния договор. Поддържа се, че целеното от ищеца снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на трите сгради е бъдещо несигурно събитие, на което той е разчитал, и не е свързано с неизпълнение на задължения от страна на Община Пещера. В тази връзка се сочи писмо от нотариус, видно от чиято дата - 16.08.2017г. - обстоятелствената проверка не е завършила и след крайния срок за сключване на окончателния договор за продажба на имотите – независимо от върнатото на 28.06.2017г.

Удостоверение за търпимост. Изтъква се, че в изпълнение на указания на ЧСИ – с писмо от 24.03.2017г. са изпратени данни до СГКК-Пазарджик към АГКК - относно попълване на кадастралния план съгласно Заповед № 464/14.07.2014г. на Кмета на Община Пещера, касаеща трите сгради в имота на ищеца. Твърди се, че предварителният договор не е бил развален съобразно разпоредбите на чл. 87 от ЗЗД. Изтъкват се обстоятелства, свързани с изградени от ищеца ограда и навес с кафе-машини до границата на имота му в с. Капитан Димитриево. Оспорват се твърденията на ищеца плащанията на неустойка да са реално извършени - при съображения, че липсват фактури за тях, а представените от ищеца разписки не доказват реални плащания, а са съставени само за да послужат по делото. Сочат се за съмнителни обстоятелствата, че ищецът не е възразил срещу издадената в полза на Венелин Р. заповед за изпълнение относно неустойката по предварителния договор и не е направил възражение за прекомерността й. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли предявения иск, а алтернативно „да намали размера му поради прекомерност“.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение.

Ищецът не би могъл да въведе (нито съдът да се произнесе по) други, правопораждащи факти, различни в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – така например, решение по гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о.. При несъответствие на правопораждащите факти в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо решение (Решение № 18/16.02.2016 г. по дело № 1880/2014 г., I т.о на ВКС; Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г., II т.о. на ВКС и др.).

В процесния случай фактите, на които се е позовал ищецът и в заповедното производство по ч. гр. д.

№ 1337/2017г. - като пораждащи правото му на обезщетение за имуществени вреди, са: бездействие (отказ) на служители на ответника да върнат удостоверение за търпимост на конкретни сгради и да издадат актуална кадастрална скица, на която да са отразени тези сгради, обусловило заплащане на неустойка по предварителен договор с трето лице.

Уважаването на иска по 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД предполага да се установи: възлагане на работа от ответника, деяние (действие/бездействие) на изпълнител при или по повод изпълнение на възложената работа, вреда за ищеца по иска настъпила в причинна връзка с деянието на изпълнителя, и вина на последния.

От приетите като доказателства по делото: Заявление вх.№

30-1393-1/ 10.02.2015г., Заявление вх. № 30-1393-1#1/ 07.12.2015г., Заявление с вх. № 94М-1953-1/17.11.2016г., Заявление вх. № 30-1393-1#2/ 22.05.2017г., Покана вх. № 30-1393-1#4/ 31.05.2017г., всички по описа на Община Пещера, се установява съответно, че още с първото заявление ищецът е заявил при ответника административна услуга, прилагайки Удостоверение за търпимост с изх. № 94К-798-1#1/28.05.2014г., а с последвалите заявления и покана е искал връщане на приложеното удостоверение за търпимост. Въпреки че в отговора на исковата молба ответникът сам е посочил, че „Съгласно технологична карта за извършване на услуга №ОС 7 (Заверка на данните на свидетели, посочени от собственика в молба-декларация до нотариуса по обстоятелствена проверка)“ срокът за извършването на поисканата (още със заявлението от 10.02.2015г.) услуга е 5 дни - от „Протокол“ (л. 60 от гр. д. 144/2018г. по описа на РС-Пещера), съставен от Началник отдел „ОС“, без дата (но видно от съдържанието му – след 07.12.2015г.) се установява съответният служител на общината лаконично и безмотивно да е посочил, че тази услуга „не може да бъде извършена“. От писмо № 30-1393-1#5/19.06.2017г. на Община Пещера (л.

74 от гр. д. 144/2018г. по описа на РС-Пещера) се установява, че ищецът е получил обратно удостоверението за търпимост на 28.06.2017г.– повече от 2 години след представянето му.

Предвид тези доказателства настоящият състав приема за установено, че натоварените от страна на Община Пещера съответни нейни служители, несъмнено са се отклонили от служебните си задължения, чрез неоправдано бездействие при изпълнение на възложената им работа по обработка на подадените от ищеца заявления и покана и свързаното с това връщане на приложеното удостоверение за търпимост. Недоказани обаче остават другите два елемента от отговорността по чл. 49 ЗЗД, а именно – претърпените от ищеца вреди и причинно-следствената връзка между тях и конкретно посоченото в исковата молба бездействие.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 01.08.2014г. между ЕТ „ОСКАР-999-К.Б.“ (като продавач) и В. Мирчев Р. (като купувач) е сключен предварителен договор за покупко-продажба в срок до 31.07.2015г. на УПИ I и УПИ II в кв. 1А по ПУП на с.Капитан

Димитриево, ведно с построени в първия имот конкретни три сгради. Съгласно чл.

6.4. от този договор продавачът се е задължил до посочената дата да осигури всички необходими документи за нотариалната продажба, като в противен случай – при разваляне на договора дължи неустойка на купувача в размер на 25% от продажната цена или – 50000лв. От приложения към исковата молба Анекс към предварителния договор се установява, че срокът за сключване на окончателен е удължен до 03.06.2017г., като към задължението на продавача да представи необходимите за нотариалната продажба документи е добавено такова – да представи и доказателства за законността на извършеното в имотите строителство.

Доказването на законността се извършва само със съответните строителни разрешения и документация. За процесните три сгради в УПИ I в кв. 1А по

ПУП на с. Капитан Димитриево липсва представена такава, което явно е предпоставило и издаването на приетото като доказателство по делото Удостоверение за търпимост с Изх. № 94К-798-1#1/28.05.2014г.

(по § 127 от ПРЗ на ЗУТ). Удостоверението за търпимост не узаконява, а урежда правното положение на незаконните строежи, като установява, че няма да бъдат премахнати от държавата. Следователно конкретните три сгради са (и винаги ще бъдат) незаконни строежи, и поемайки задължението по анекса – „да представи и доказателства за законността на извършеното в имотите строителство“ ЕТ „ОСКАР-999-К.Б.“ сам е предопределил собственото си неизпълнение на клауза от предварителния договор.

Същевременно разпоредбите на §16, ал.1 изр. второ от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 изр. второ от ПЗР ЗИДЗУТ предвиждащи, че сгради като процесните могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими – не са императивни правни норми. Смисълът от представяне на такова удостоверение е единствено приобретателят да е наясно, дали строежът подлежи на премахване като незаконен, тъй като ако е така - той ще поеме разходите по премахването. Ето защо удостоверението за търпимост не е задължително „необходим“ документ за нотариална продажба на процесните сгради.