Решение № 254 от 10.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Деница Вълкова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200208 по описа за 2023 година Производството е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 50004/21.12.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 182/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд / АСНС - закрит с § 43 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г./.

В касационната жалба на подсъдимата С. К. М., подадена чрез защитника й – адвокат Г., се излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на въззивното решение, както и за несправедливост на наложената на подсъдимата санкция. На това основание се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В подадената от подсъдимия Д. О. Т. касационна жалба се релевират доводи за наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, като се претендира за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение. Прави се и алтернативно искане за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивното решение се атакува и с касационна жалба, подадена от подс. Е. В. С., чрез защитника й – адвокат К.. В жалбата се сочат доводи в подкрепа на заявените с нея касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата. Алтернативно се претендира за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване на наложеното наказание.

1

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите и техните защитници поддържат касационните жалби и правят искане за уважаването им по изложените в тях доводи.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни, поради което пледира за оставяне на въззивното решение в сила, като правилно и законосъобразно.

В предоставената им от съда последна дума подсъдимите С., М. и Т. молят да бъдат оправдани изцяло.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 260004/12.02.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 4264/ 2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд /СНС - закрит с § 43 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г./ , подсъдимият Д. О. Т. е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата през лятото на 2017 г. - до 23.11.2018 г. в гр. София, участвал в организирана престъпна група /ОПГ/ - структурирано трайно сдружение на четири лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.

159а от НК, за които е предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода, ръководена от С. И. Б. /наказателното производство по отношение на когото е прекратено, поради настъпилата му смърт/, в която участвали Е. В. С. и С. К. М. /от 01.11.2017 г./, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда подсъдимата Е. В. С. е призната за виновна в това, че в периода от неустановена дата през лятото на 2017 г. - до 23.11.2018 г. в гр. София, участвала в организирана престъпна група /ОПГ/- структурирано трайно сдружение на четири лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а от НК, за които е предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода, ръководена от С. И. Б., в която участвали Д. О. Т. и С. К. М. /от 01.11.2017 г./, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

С първоинстанционната присъда подсъдимата С. К. М. е призната за виновна в това, че в периода от 01.11.2017 г. - до 23.11.2018 г. в гр. София, участвала в организирана престъпна група /ОПГ/- структурирано трайно сдружение на четири лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а от НК, за които е предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода, ръководена от С. И.

Б., в която участвали Д. О. Т. и Е. В. С., като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на наказание една година лишаване от свобода.

Подсъдимата М. е призната за виновна и в това, че на неустановена дата през месец декември 2017 г. в гр. София е набрала отделно лице – С. И. К., с цел да бъде използвана за развратни действия – проституция, независимо от съгласието й, като деянието е извършено при обещаване на облаги, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева.

2

Със същата присъда подсъдимата М. е призната за виновна в това, че на неустановена дата през месец май 2018 г. в гр. София е набрала отделно лице – В. И.

В., с цел да бъде използвана за развратни действия – проституция, независимо от съгласието й, като деянието е извършено при обещаване на облаги, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. М. е определено едно общо наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Към това наказание, съобразно чл. 23, ал. 3 от НК, е присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лева.

С присъдата СНС е приспаднал от наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода предварителното им задържане с мерки за неотклонение, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ги е осъдил да заплатят и разноските, направени по делото.

Подсъдимите останали недоволни от първоинстанционната присъда и я обжалвали пред АСНС, с искане за нейната отмяна и оправдаването им. След проведено въззивно съдебно следствие е постановено въззивно решение № 50004/21.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 182/2021 г., с което АСНС изменил присъдата на СНС, като признал подсъдимия Д. Т. за невиновен по обвинението да е участвал в ОПГ за времето от лятото на 2017 г. до 31.10.2017 г. и го оправдал по същото обвинение; признал подсъдимата Е. В. С. за невиновна в това да е участвала в ОПГ за времето от лятото на 2017 г. до 31.10.2017 г. и я оправдал по същото обвинение; потвърдил присъдата в останалата й част.

Касационните жалби, подадени от подсъдимите срещу въззивното решение, са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани лица, в срока по чл.

350 от НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.

346, т.1 от НПК.

В жалбите и на тримата касатори се сочи, че при постановяване на въззивното решение контролираният съд не положил дължимите усилия за всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност, не анализирал събраните доказателства в съответствие с действителния им смисъл, не отговорил на възраженията им относно липсата на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Оплакванията им от доказателствената и аналитичната дейност на въззивната инстанция се аргументират и с довода, че осъдителната присъда се основавала единствено на приобщените от досъдебното производство гласни доказателства, като не били съобразени показанията на свидетелите и обясненията на подс. С., дадени в хода на съдебното следствие. На това основание и тримата жалбоподатели твърдят, че повдигнатите им обвинения не са доказани, поради което претендират за постановяване на оправдателна присъда.

Доколкото оплакванията от този вид се съдържат и в трите касационни жалби, няма процесуална пречка те да бъдат проверени и разгледани едновременно. Прегледът на постановеното въззивно решение, предмет на настоящата проверка, не установява основателност на посочените възражения.

Преди всичко следва да се посочи, че суверенно право на съдилищата по фактите е да формират вътрешното си убеждение, давайки вяра на едни и отхвърляйки други доказателствени източници. То не подлежи на касационен контрол, тъй като необосноваността е извън касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.

348, ал.1 от НПК. Касационната инстанция не може да прави собствен анализ на доказателствената съвкупност и да приема фактически положения, различни от установените от предходните инстанции и на това основание да оправдава 3 подсъдимите, каквито са исканията на касаторите. В правомощията на касационния съд е единствено да провери дали контролираният съд при осъществяване на доказателствената и аналитичната си дейност се е ръководил от въведените в НПК правила за събиране, анализ и оценка на доказателствените източници. След като съдилищата по фактите са се съобразили с тези правила, тяхно право е да използват събраните доказателства като надеждна доказателствена основа за своите фактически и правни изводи и касационният съд няма право на намеса.

В конкретния случай проверяваният съд е изпълнил процесуалните си задължения, поради което упреците към доказателствената и оценъчната му дейност не се споделят от настоящия съдебен състав. Във въззивното решение /от л. 16 - до л. 25/ контролираният съд е изложил анализ на доказателствената съвкупност, който е осъществен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК и с правилата на формалната и правна логика, поради което настоящият съдебен състав няма основание да не го приеме. Въззивният съд е аргументирал своите фактически и правни изводи, като ясно и недвусмислено е визирал доказателствените източници, обосноваващи авторството на деянието и конкретното участие на всеки един от тримата подсъдими в общата престъпна дейност. В тази връзка неоснователно е твърдението на тримата касатори за това, че незаконосъобразно въззивната инстанция е основала решението си единствено на събраните на досъдебното производство свидетелски показания и обясненията на подс. С., като изцяло е игнорирала приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателства. В касационната жалба на подс. М. се сочи, че по този начин контролираният съд не се е съобразил с решение С - 348/2021 г. от 08.12.2022 г. на Съда на ЕС. С посоченото решение Съдът е разяснил, че не се допуска прилагането на национална правна уредба, която позволява на националния съд, когато не е възможно да разпита свидетел на обвинението в съдебната фаза на наказателното производство, да основе решението си относно вината или невиновността на обвиняемия на показанията на посочения свидетел, получени при разпит пред съдия на досъдебното производство, но без участието на обвиняемия или неговия адвокат, освен ако е налице уважителна причина за неявяването на свидетеля в съдебната фаза на наказателното производство, показанията на този свидетел не са единственото или определящото основание за осъждането на обвиняемия и съществуват достатъчно компенсиращи фактори, за да неутрализират трудностите, причинени на обвиняемия и на неговия адвокат поради вземането предвид на посочените показания. В настоящия случай, единствените свидетели, които не са разпитани в хода на съдебното следствие в присъствие на подсъдимите и защитниците им, са М. С. и В. Н.. По отношение на същите въззивната инстанция е положила усилия за призоваването им, но след като местонахождението им не е установено, те са били заличени от списъка на свидетелите, а дадените от тях показания на досъдебното производство не са ползвани като източник на факти.