Решение № 4373 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4373 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100503937 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 6197 от 20.04.2023 г., постановено по гр. д. № 72358/2021 г. на Софийски районен съд, 154-ти състав е постановено следното:

Признато е за установено по предявените искове с правно основА.е чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Г. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1835,55 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 237,58 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г.; 41,21 лева – цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.07.2021 г. по ч. гр. д. № 39887/2021 г. на СРС, 154-ти състав, като искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен до пълния предявен размер от 1870,20 лв.

1

Признато е за установено по предявените искове с правно основА.е чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Т. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 458,89 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 54,90 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г.; 10,30 лева – цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,96 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.07.2021 г. по ч. гр. д. № 39887/2021 г. на СРС, 154-ти състав, като искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен до пълния предявен размер от 467,55 лв.

Признато е за установено по предявените искове с правно основА.е чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Т. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 458,89 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 59,39 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г.; 10,30 лева – цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,95 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.07.2021 г. по ч. гр. д. № 39887/2021 г. на СРС, 154-ти състав, като искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен до пълния предявен размер от 467,55 лв.

Съобразно изхода на спора с решението е разпределена и отговорността за разноски между стрА.те, като на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 892,93 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски и сумата в размер на 112,86 лв., представляваща сторени разноски в хода на заповедното производство. На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на адв. С. К. сума в размер на 7,33 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски и сума в размер на 5,51 лв., представляваща разноски за заповедното производство.

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

В хода на първоинстанционното производство е постановено и определение № 22993 от 29.06.2023 г. на Софийски районен съд, 154-ти състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 129307/10.05.2023 г. от ответника Т. Г. А. чрез адвокат Н. К. с правно основА.е чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 6197 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 72358/2021 г. по описа на СРС, 154-ти състав в частта за разноските, както и молба с вх. № 2

149414/29.05.2023 г. от ответника М. Т. Г. чрез адвокат И. Н. с правно основА.е чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 6197 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 72358/2021 г. по описа на СРС, 154-ти състав в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е признато за установено, че Т. А. дължи сумата от 237,58 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., както и сумата от 41,21 лева – цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, е постъпила въззивна жалба от същия, в която са изложени доводи неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Според въззивника претендирА.те суми за лихви са недължими, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането в забава на ответниците за този период. В защита на тезата си се позовава на Общите условия на топлофикационното дружество от 2014 г.

По отношение на сумата за цена на услуга „дялово разпределение“ излага, че от страна на ищеца не са ангажирА. доказателства, от които да се установява, че между стрА.те е уговорен ред и начин на заплащане на тази услуга. Ето защо намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложените в жалбата съображения е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковите претенции за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за цена на услуга „дялово разпределение“ да бъдат отхвърлени.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените срещу А. Д. искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от последната, подадена чрез адв. С. К., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

Според въззивницата на името на ответника Т. А. е открита индивидуална партида, поради което именно той е потребител на топлинна енергия и не следва да се допуска произволно осъждане на други лица. В жалбата са наведени и оплаквА.я относно претендирА.те суми за лихви и за цена на услуга „дялово разпределение“, които са идентични с тези, формулирА. във въззивната жалба на Т. А., поради което не е необходимо преповтарянето им.

В заключение е отправена молба до въззивния съд за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковете срещу Д. да бъдат отхвърлени.

От насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Н.С. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата и е отправена молба за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Срещу решението в частта, с която с която предявените срещу М. Г. искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от последната, подадена чрез адв. И. Н., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част. Според въззивницата 3 неправилно районният съд е приел, че същата е потребител на топлинна енергия, тъй като по делото има открита партида на името на ответника Т. Г..

В жалбата са наведени и оплаквА.я относно претендирА.те суми за лихви и за цена на услуга „дялово разпределение“, което са идентични с тези, формулирА. във въззивната жалба на Т. А. и на А. Д., поради което не е необходимо преповтарянето им. В заключение е отправена молба до въззивния съд за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковете срещу М. Г. да бъдат отхвърлени.

От насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Н.С. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата и е отправена молба за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

По делото е постъпила и частна жалба от адв. Н. К. срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвА.я съдебен акт. Според жалбоподателката неприсъждането на разноски на адвокат, оказал правна помощ при частично отхвърляне на иска се явява прецедент в съдебната практика, тъй като счита, че на същия се полагат сторените разноски пропорционално на отхвърлената част от иска. Жалбоподателката не споделя доводите на районния съд, че не се полагат разноски, защото единият от ответниците е имал представляващ го адвокат, който е осъществил подобна защита, като счита, че е недопустимо да се лишава който и да е ответник от възможността да избира адвокат. В допълнение сочи, че по делото са представени надлежни адвокатски пълномощни, договори за правна защита и съдействие, декларации, както и списък на разноските, поради което моли определението да бъде отменено, а първоинстанционното решение да бъде изменено, като на адв. К. се присъдят пропорционално сторените разноски за осъществена защита на ответника Т. А..

В законоустановения срок от насрещната страна по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД е постъпил отговор, с който се сочи, че обжалваното определение е правилно и се отправя молба до въззивния съд да бъде потвърдено.

От третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпило становище по жалбите.

Съдът, като прецени становищата на стрА.те и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е огрА.чен от наведените в жалбата оплаквА.я с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от стрА.те – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението не се обжалва в следните части: в частта, с която исковете за главница за топлинна енергия и за лихва за услуга „дялово разпределение“ са уважени по отношение на ответника Т. А.; в частта, с която исковите претенции са отхвърлени. В тези части същото е влязло в 4 сила поради, което не е предмет на настоящото производство. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част е и допустимо .

Същото е и правилно, като на основА.е чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувА.я съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събрА.те по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените в жалбите доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното: