Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 997/2025
Вид
Решение № 295
Подписан
17.06.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пазарджик, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 328/20.10.2025 г. постановено по гр.д. № 20235210100728 по описа на Районен съд – В. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. М. Д.- Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, че ищците В. Ц. С. с ЕГН ********** с адрес: гр.

В., *** и Ю. М. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,***А, ет. 2, са собственици на 1/2 /една втора/ ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., представляващи ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, което е принадлежност към ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с идентификатор *** по

КККР на гр. В., със собственик Ю. М. Д., който етаж се намира в източния калкан на двуетажна жилищна сграда – сключено застрояване с идентификатор *** по КККР на гр. В., със застроена площ на жилищния етаж от 75 кв. м., като жилищната сграда е построена в ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед РД – 1812514/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, на основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС. Съдът е разпределил и отговорността за разноски съобразно изхода от делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответницата Ю. М. Д., чрез адв. К., в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Счита, че претенцията с правно основание чл.124 от ГПК, неправилно е била уважена, като основните оплаквания срещу решението са формулирани в два основни пункта, а именно неоснователно е прието за установено от съда, че жалбоподателката разполага със складово помещение извън жилищната сграда и на второ място, незаконосъобразни са изводите на съда, че развилото се производство по ГД №235/2021 г. пред РС - В. с правно основание чл. 32 от ЗС между същите страни и липсата на позоваване на ищеца на придобивна давност в това производство, не се отразява на фактическия състав на чл. 69 от ЗС. Развити са подробни доводи в тази посока, като се поддържа, че жалбоподателката не разполага със складово помещение извън жилищната сграда и приетото от съда, че такова има налично е необосновано. Поддържа се, във връзка с направеното във въззивната жалба доказателствено искане, че в производството не е въведено, че ответникът разполага с друго складово помещение, нито в исковата молба, нито 1 в хода на самото производство. От документът, легитимиращ жалбоподателката като собственик на първия жилищен етаж, също не се установява наличието на такова складово помещение извън жилищната сграда, макар, че в своето съдебно решение, съдът се е позовал на такива факти и обстоятелства. В тази връзка се поддържа също, че съдът е изненадал страните и по-специално жалбоподателката с възприетото от него, че има налично друго складово помещение, първо защото подобен въпрос не е повдигнат, не е подлежал на установяване, не е разпределена доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство, а и влиянието на показанията само на един единствен свидетел, който заявява, че не е влизал в това помещение, смятат за несъстоятелни. Излагат се доводи, че действително в двора, до гаража съществува паянтов навес, който е дрешник /килер/, навесът обаче не е складово помещение, първо защото паянтовата му конструкция не позволява да се ползва с такова предназначение и второ, защото пространственото ситуирането на този навес е много отдалечено от комуникационния възел на жилището. Tвърди се, че са изправени пред хипотезата да доказват отрицателен факт във въззивното производство, тъй като в първоинстанционното такъв въпрос не е поставен и не е разпределяна доказателствената тежест за установяване наличието на друго складово помещение. Развити са подробни правни доводи във връзка с втория пункт по въззивната жалба, относно законосъобразността на постановеното съдебно решение, а именно приетото от съда действие на решението в производство постановено по чл. 32 от ЗС. Развити са доводи във връзка със спирането, с прекъсването на давността. Във връзка с конструкцията на развития правен спор пред първоинстанционния съд, а именно предявяване при евентуалност на насрещни искове за направени подобрения в процесния имот, по които РС не се е произнесъл, тъй като не се е сбъднало условието при което са били предявени тези искове, са развити доводи във въззивната жалба и относно основателността на тези искове и поспециално изложени са възражения във връзка с тяхната доказаност. Заявено е и становище, че жалбоподателката е готова да заплати разноски за така направените подобрения, които обаче са в по-малък размер от претендирания. По искането за признаване на право за задържане, същото се поддържа , че е неоснователно, тъй като липсват каквито и да било данни, че жалбоподателката е знаела за извършените от ищеца подобрения. Моли се за решение в този смисъл. Правят се доказателствени искания, а именно да се допусне СТЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ответниците по въззивната жалба – адв. В., в който се твърди, че възражението на жалбоподателката за липса на складово помещение е преклудирано.

Такова възражение не е било направено в отговора на исковата молба, поради това и след приемане на доклада по чл. 146 ГПК за окончателен, ответникът е изгубил възможността да прави такова възражение, включително и такова за липсата на складово помещение, поради което намира, че РС не е допуснал твърдяното във въззивната жалба съществено процесуално нарушение. Посочва се относима към материалното право съдебна практика, като се обосновава основателността на исковата претенция, в частност правилността на постановеното съдебно решение. Обсъдени са и доводите във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания по неправилното приложение на материалния закон и по – специално с действието на постановеното съдебно решение между страните по реда на чл.

32 от ЗС. Моли се, обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си, чрез своите процесуални представители. Въззивният съд е приел за основателно оплакването изложено във въззивната жалба за допуснати от районния съд процесуални нарушения, които са съществени, поради което е уважил направените от страните във въззивното производство доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебно решение,които са посочени във въззивната жалба и след като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, чиито недостатъци не са били отстранени от ищците и след даване на съответните указания от въззивния съд.

В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция, съгласно т.4 ТР №1/2001 г. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС , с протоколно определение от 19.03.2026 г., съдът констатирайки нередовност на исковата молба е извършил процесуални действия по даване указания на ищеца за нейното отстраняване, а именно при констатирани съществени противоречия,както между изложените обстоятелства, така и между тях и заявения петитум, съдът е взел предвид, че в исковата молба ищецът е твърдял, че с ответницата са собственици на индивидуални жилищни обектни в сграда с ЕС. Поддържал е, че и двамата притежават по ½ ид.ч. от общите части на сградата и е твърдял, че избеното помещение, което представлява целия приземен етаж, също е обща част по смисъла на чл.38 ЗС.Ищецът обосновава наличието на правен спор и заявената във връзка с неговото разрешаване - претенция, като твърди, че при възникнала на това основание съсобственост , той е установил върху идеалната част на ответницата в общата част на сградата / избеното помещение/ своето еднолично владение и това владение е продължило необезпокоявано от 1996г. до 2006 г.,с което той е придобил тази именно ½ ид.част по давност. Твърди , че не е допускал праводателката на ответницата А.Ю. Д. до избеното помещение, като по този начин е демонстрирал ясно е несъмнено намерението си за своене пред нея и е отблъснал всички нейни претенции. Така от 1996 г. той явно е демонстрирал пред нея , че счита себе си за собственик на притежаваните от нея 1/ 2 ид.ч. от съсобственото избено помещение.

Отделно от това излага подробни доводи и твърдения за това , че през 2019 г. до 2023 г. ищецът е извършил подобрения в избеното помещение , считайки цялото избено помещение за негово, като поддържа , че ответницата по никакъв начин не е участвала в стойността на тези разходи. Твърди се , че за тези разходи ищецът уведомил ответницата , тя е знаела за тях, но не се е противопоставила. В исковата молба са посочени по вид размер и стойност тези подобрения, които ищецът към този момент е оценил на 21 100,00 лв. / в по-късен момент от процеса , този размер е намален/. В обстоятелствената част на исковата молба , ищецът се е позовал на относима според твърденията му съдебна практика, според която е допустимо съдът да се произнесе по принадлежността на прилежащ към жилището на етажния собственик обект, на основание придобивна давност. С оглед изложеното ищецът е заявил , че за него се е породил правен интерес да предяви иск за правото на собственост , придобито по давност на основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС против ответницата за оспорваната от нея 1/ 2 ид.ч. от избеното помещение в подробно описаната и индивидуализирана сграда в режим на ЕС , като посочва , че този правен интерес произтича и от факта, че е издаден изпълнителен лист № 260078 / 23.06.2022 г. по гр.д. № 235 / 2021 г. от ВлРС , който бил издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение постановено в производство между страните по реда на чл. 32 ЗС, за разпределение на реалното ползване / на няколкото помещения в избения етаж/.Поддържа ,че оспорването на съсобствеността на този етаж не е въпрос , който е повдиган в това производство, което като такова по спорна съдебна администрация не е формирало и СПН по този въпрос.

Формулирал е петитум за установяване на правото на собственост върху ½ ид. част от общите части на сградата представляващи избено помещение, което е принадлежност към 1-ви жилищен етаж, собственост на ответницата. Предявени са и евентуално съединени искове / в случай , че главният иск бъде отхвърлен като неоснователен / за заплащането на извършените и описани в исковата молба подобрения , като са посочени и различни правни основания на така предявените искове.

Отделно от това в хода на производството по делото, ищецът е започнал да обосновава обстоятелства, които изключват първоначално поддържаните и освен това касаят и друг предмет на установяване,а именно придобиване по суперфиция на помещения от избения етаж.

В срока за отговор, по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила главната и евентуалните искови претенции. Поддържала е , че ищецът не е придобил процесния имот по давност, тъй като през 2021 г. , ответницата във връзка с грубото отношение на ищеца е завела производство по чл. 32 ЗС, , като в това производство ищецът не е оспорил собствеността на имота , напротив заявил е , че иска е допустим , но неоснователен.