Решение № 1085 от 22.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Николова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503209 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 264339 от 30 юни 2021г. по гр. д. № 4579/2020г.

Софийски градски съд, І – 6 състав е признал за установено по исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от М. П. С., ЕГН **********, С. Б. Т., ЕГН ********** и Х. И. С., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр.***, ул. „***“ № ** и със съдебен адрес: гр.София, ул.

„Др.Вълкович“ № 8, ет. 1, адвокатска кантора Г.Ц., срещу Б. Л. Л., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, че М. П. С., ЕГН **********, С. Б. Т., ЕГН ********** и Х. И. С., ЕГН **********, са собственици на основание наследствено правоприемство на следния недвижим имот, а именно: незастроен имот пл.№ 849, включен в регулацията на в.з. „Киноцентъра III част“ със Заповед № РД-50-09- 204/26.05.1993г. и № РД-50-58 от 13.03.2000г., и представляващ УПИ VIII- 849 от кв. 11, а съобразно действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 1833 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:

1 ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 849, квартал 11, парцел VIII, при съседи: ***, ***, *** и ***.; отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху незастроен УПИ - № 11, том I, рег.№ 714, дело № 8 от 24.03.2020 г. на нотариус Б. Н., вписан в СВ вх.рег.№ 16404 от 24.03.2020г., акт № 105, том XXXVII, дело № 11998/2020, имотна партида № 666195; осъдил Б. Л. Л., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на М. П. С., ЕГН **********, С. Б. Т., ЕГН ********** и Х. И. С., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр.***, ул. „***“ № **, със съдебен адрес: гр.София, ул.

„Др.Вълкович“ № 8, ет.1, адвокатска кантора Г.Ц., сумата от 2 045 лв. /две хиляди четиридесет и пет лв./ - разноски, направени от ищците пред първа съдебна инстанция.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Б. Л. Л. срещу решението по гр. д. № 4579/2020г. на СГС, ГО, 6 състав. С доводи, концентрирани върху процесуални нарушения на съда при формиране на извод, че е редовно призован за съдебното заседание на 25.05.2021г., в което не могъл да оспори твърдението за идентичност в имената на наследодателката на ищците, които счита, че не се легитимират като наследници на Б. П. С. – купувач по договора за продажба на имота, извършен с нотариален акт, иска отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска.

Насрещните страни са оспорили жалбата на ответника. Поддържат, че същият е бил редовно призован, а преди това в срока за отговор на исковата молба не е оспорил, че праводателката им Б. С. е била собственик на процесния имот.

За да постанови решението си и да уважи предявените искове за собственост, първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства е установено при условията на главно и пълно доказване, че ищците са собственици на процесния имот на основание договор за продажба, сключен от праводателката им. От друга страна, е направил извод, че ответникът няма противопоставими права на ищците, изключващи тяхното право, тъй като по делото не е установено, че майка му е придобила чрез валидна сделка процесния недвижим имот – приел е в тази връзка, че двата 2 легитимиращи я като собственик договори са нищожни и към датата на одобрената от съда спогодба по съдебна делба през 1980г., ако такава е била извършена, наследодателката му не е била собственик на имота. Поради невярното удостоверяване на правото на собственост върху имота в констативния нотариален акт, легитимиращ ответника, съдът е постановил отмяната му.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, предмет на инстанционен контрол, намира същото за валидно и допустимо, а по същество и за правилно.

С оглед посоченото в жалбата, доводите срещу нея и в приложение на императивните норми на материалния закон, за чието приложение следи служебно, въззивният съд намира следното:

Предявени са при условията на субективно активно съединяване на искове положителни установителни искове за собственост, предмет и на въззивното производство.

Ищците поддържат, че по силата на нотариален акт № 105, т.13, peг.

№ 2505, дело № 2245 на Първи нотариус при Софийския областен съд и по наследство-удостоверение за наследници № УГ 01-3509 от 26.05.2020г., са собственици на недвижим имот с идентификатор *** по КККР за район Витоша, одобрени със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1833 кв. м, номер по предходен план № 849, кв.11, парцел осми. Твърдят, че до подаване на исковата молба имотът е ползван от тяхната наследодателка до смъртта й на 25.06.1975г., впоследствие от нейния син И. П. С. до смъртта му на 01.02.2020г., както и от нейната дъщеря ищцата М.С., а и от наследниците на И. П. С. - ищците С. Б. Т. и Х. И. С..

Наследодателката Б. С. С. /П./ и наследниците й И. П. С. и М. П. С. не са приемани за членове на ТКЗС- Драгалевци, съответно процесният имот не е влизал в блок на ТКЗС. За първи път имотът попаднал в регулационния план на в.з. Киноцентър - 3 част със заповед № РД-50-09-204 от 26.05.1993г., като вече урегулираният П. С.ва парцел VIII, имот 849, кв. 11 по плана на в. з.

„Киноцентъра 3 част“, нанесен в КККР на район Витоша като ПИ с идентификатор ***, с площ от 1 833 кв. м, а като собственик е 3 записан наследодателката им Б. П. С. на основание покупко-продажба с нотариален акт от 43г. Ищците поддържат, че при опит да декларират имота в общината са установили, че на 17.06.2019 г. имотът е записан на името на ответника. На 10.03.2020г. в АВ бил вписан един неистински протокол за съдебна делба от 09.10.1980г. на СРС, приключила със съдебна спогодба.

Твърдят, че записаният в т.2 от този протокол поземлен имот с пространство от 1,9 дка, находящ се в гр. София, м. Драгалевци- Ботаническа градина, с пл.

№ 849, отразен в к. л. 640, не е бил собственост на К. П. М. и на И. Д. В. към 09.10.1980г., за да може да бъде предмет на делбата. Молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че те са собственици на незастроен УПИ VIII за имот с пл. 849, кв.11 по действащия РП на местността вилна зона Киноцентъра 3 част, утвърден със заповед № РД-50-09-204 от 26.05.1993г. и РД-50-58 от 13.03.2000г., придобит на основание наследяване по закон, с площ от 1 900 кв. м, при съседи по първия документ за собственост: Т. П., бара, братя П. и П. Я., а по регулационна скица: УПИ седем за имот 836а, четиринадесети за имот 306, девети за имот 306, улица. Молят съда да отмени и констативен нотариален акт № 11, дело № 8/24.03.2020г. (молба от 04.01.2021г.) В срока за отговор на исковата молба ответникът Л. е оспорил основателността на исковете. Заявил е, че не спори, че праводателката Б. С. е била собственик на процесния имот по силата на посочения от ищците нотариален акт, но до 17.01.1975г., когато с договор за продажба е продала имота на К. П. М. и И. Д. В.. Поддържа, че този договор и други документи за собственост са били представени на СРС, 43 състав, който на 09.10.1980г. е одобрил спогодба за делба.

От представените от страните писмени доказателства в първоинстанционно производство са приети следните фактически положения :

От удостоверение за наследници изх.№ УГ01-3509 от 26.05.2020 г. на Столична община, район Красно село, е установено, че тримата ищци са наследници по закон на Б. С. С., починала на 25.06.1975г.; С.Т. и Х.С., като наследници на сина й И. С., а М.С. е нейна дъщеря.

С доклада по делото е обявено за безспорно, че праводателката на ищците Б. С. е купувач на процесния имот с договор за покупко-продажба, 4 извършен с нотариален акт № 105, том XIII, рег. № 2505, дело № 2245/1943г.

Имотът, предмет на този договор, е: част от нива, находяща се в Боянско землище, в местността „Голяма могила“, цялата от около 6 дка, а продаваемата част от 1 900 кв. м по нотариален акт, а «по сегашно измерване 2 003 кв. м». В този договор купувачката е записана с името Б. П. С..

С исковата молба е представена „Декларация за идентичност на имена“ (приложение, описано под № 18), в която М. П. С., чийто подпис е нотариално удостоверен, е декларирала, че имената Б. С. С. и Б. П. С. са имената на едно и също лице – на нейната майка, като името П. произтича от собственото име на бащата на деклараторката - П..

От удостоверение от 04.01.1984г. на СНС, Управление „Архитектура и градоустройство“, е установено, че имотът по нотариален акт № 105, том XIII, дело № 2245 год.1943 е заснет с пл. № 849, кадастрален лист 640 по кадастрален план на София, и попада в обсега на действащия общ градоустройствен план на София извън градската черта във вилна зона „Киноцентъра III част“, извън регулацията.

От удостоверение изх. № 1125/01.09.1983г. на АПК „Средец“ София – ФЖС, кв.Симеоново, е установено, че както Б. С. С. – по баща П., така и нейните наследници И. П. С., М. П. С., не са приемани за членове на бившето ТКЗС с.Драгалевци и имотът по нотариален акт № 105, том XIII, дело № 2245 год.1943 с пространство от 2 003 кв. м не влиза в блок на ТКЗС, респ. АПК „Средец“ и не е кооперативна собственост.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, е установено, че в разписния лист към кадастралния план (к.л.640, 1975 г.)- в.з. „Драгалевци I част-Ботаническа градина, имот пл.№ 849 е записан на името на наследници на Б. П. С. (С.) на основание нотариален акт № 105/1943г. ; имот пл. № 849 е включен в регулацията на в.з. „Киноцентъра III част“ със заповед № РД- 50-09204/26.05.1993г. и за този имот е отреден УПИ VIII-849 от кв.11. Към преписката по обявяването на заповедта, съхранявана в плановия архив на НАГ, се намира разписен лист-обявление, според което имотът пл. № 849 е записан на името на И. и М. С.и на основание нотариален акт № 105/1943г.

Съобразно скица № 85950, издадена от АГКК на 03.02.2012г., процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, 5 одобрени със заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 833 кв. м. Като собственик на имота е записана Б. П. С. на основание нотариален акт№ 105 от 1943г., а към изготвяне на СТЕ през м.03.2021г. имотът вече е записан на името на ответника въз основа на н.а. № 105/2020г.

Наследодателката на ищците Б. С. е подавала декларации по Закона за собствеността на гражданите (отм.) за имот в Боянското землище от 2 003 кв. м; за имот в землището на с. Бояна – Киноцентъра от 2 дка е сключвала и договор за наем и е получавала наем до 1974г. вкл., а низходящите й са заплащали и данъци за имота.

Ответникът - жалбоподател Б. Л. Л. от своя страна се е легитимирал формално като собственик на процесния имот с констативен нотариален акт за собственост върху незастроен УПИ - №11, том I, рег.№ 714, дело № 8/24.03.2020г. на нотариус с район на действие-района на Софийски районен съд, с рег.№ 142 на НК. Нотариусът е признал ответника за собственик въз основа на представените му писмени документи: протокол от 09.10.1980г. от проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 12389/1980г. по описа на СРС, 43 състав, представен по настоящото дело, според който съдът е одобрил спогодба между съделителите К. П. М. (майка на ответника съобразно удостоверение за наследници изх.

№

УН

538/06.07.2005г./11.06.2019г.) и И. Д. В., по силата на която К. П. М. е получила в свой дял и изключителна собственост и поземлен имот с пространство от 1,9 дка, находящ се в гр.София, м.“Драгалевци- Ботаническа градина“ с пл.№ 849, отразен в к. л. 640.