Определение № 13981 от 29.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13981 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511830 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 278990/20.08.2025 г., подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрк. К., срещу Определение № 33401/09.08.2025 г., постановено по гр. д. № 21335/2023 г., по описа на СРС, 155 състав, с което първоинстанционното производство е прекратено.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Намира, че производството е неправилно прекратено като недопустимо, доколкото исковете са насочени срещу лица, за които са налице достатъчно данни, че имат качеството наследници на С.К. Ц.. Сочи, че разглеждането на производството е следвало да продължи въпреки представените от ответниците доказателства за вписани откази от наследството на общия им наследодател, а в случай, че се достигне до извод за неоснователност на исковете, същите е следвало да се отхвърлят с акта по съществото на спора. Излагат се доводи в посока, че дори да е намерил исковете срещу отказалите се от наследство лица за недопустими, първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение с указания до ищеца за насочване на претенциите си към следващия ред наследници. С оглед изложеното се отправя искане до съда за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първата инстанция за 1 продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба с вх. № 312719/25.09.2025 г., подаден от ответницата в първоинстанционното производство В.В. Ц., чрез адв. К., в който се изразява становище за нейната неоснователност и се отправя искане за оставянето й без уважение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото не са постъпили отговори на частната жалба от останалите страни по делото – Б.В.Ц. и „Далсия“ ООД.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана страна, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба с вх. № 112975/25.04.2023 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу наследниците на С.К. Ц., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове, квалифицирани от първоинстанционния съд като такива с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С уточнителна молба с вх. № 159635/07.06.2023 г., ищецът е конкретизирал претенциите си, като е насочил същите срещу Б.В.Ц. и В.В. Ц., в качеството им на наследници на С.К. Ц..

В изпълнение на Разпореждане № 103937/22.08.2023 г. на първоинстанционния съд, на двамата ответници са връчени преписи от исковата молба за отговор в едномесечен срок. С писмена молба от 12.04.2024 г. ответницата В. Ц. е представила доказателства за отказ от наследството на общия наследодател, вписан в особената книга на съда под № 2383/02.12.2022 г. С молба от 02.01.2025 г. това е сторил и другият ответник Б.В. Ц., който е представил заверен препис от съдебно удостоверение за вписан отказ от наследството на С. Ц. с № 961/23.04.2024 г.

В проведеното открито съдебно заседание от 06.03.2025 г., процесуалният представител на ищеца е отправил искане до съда предвид сторения от ответниците отказ от наследство да бъде издадено съдебно 2 удостоверение, чрез което дружеството да се снабди с удостоверение за родствени връзки на С.К. Ц., след което установените лица да бъдат конституирани като ответници по делото. Такова удостоверение е постъпило по делото, но ищецът не е предприел действия в тази връзка.

С обжалваното

Определение

№

33401/09.08.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е намерил, че предвид констатираните откази от наследство, ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по исковете, от което следва, че по отношение на тях не е налице и процесуална легитимация да участват като главни страни в производството. Ето защо, предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, районният съд е намерил производството за недопустимо и като такова го е прекратил.

Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението.

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство.

Няма процесуална легитимация в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други /изключение са хипотезите на процесуална субституция/. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска – в този смисъл Решение № 61/13.06.2014 г. по гр. д. № 3306/2013 г. на ВКС, IV ГО.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че в случая, първоинстанционното производство е било неправилно прекратено.

3

Действително между процесуалната и материалноправната легитимация е налице функционална връзка, тъй като в общия случай страните по материалното правоотношение се явяват надлежни страни и в исковия процес.

Стореният отказ от наследство на ответниците не препятства допустимостта на развитието на производството, а следва да бъде преценявано като обстоятелство, обосноваващо наличието, респ. липсата на материалноправна легитимация на лицата с крайния акт по съществото на спора. Предвид това, обжалваното определение на първоинстанционния съд подлежи на отмяна, като делото бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Следва да се посочи, че дори да се възприеме тезата, че при представени доказателства за вписан отказ от наследство от ответника, производството спрямо него подлежи на прекратяване, то едновременно с това исковата молба следва да бъде оставено без движение с указания до ищеца за насочване на претенциите си спрямо надлежна страна. Процесуалната легитимация в тази хипотеза отново ще се изведе от твърденията, изложени в исковата, съответно в уточнителните молби, като при наличие на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки, производството по делото следва да приключи с постановяване на акт по съществото на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 33401/09.08.2025 г., постановено по гр. д. № 21335/2023 г., по описа на СРС, 155 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5