Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 290 от 21.03.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2375/2021
Вид
Решение № 290
Подписан
21.03.2022
Състав
Цветанка Вълчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пазарджик, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220102375 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

Подадена е искова молба от З. С. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, бул.“********, в качеството й на родител на малолетната Н. К. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******, за адв.Е. К.-П. против К. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“********** и втори адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с ответника имали сърдечна връзка, като живели при условията на фактическо съжителство, без да сключат граждански брак. От съвместното им съжителство, на 23.02.2013г. в гр.Пазарджик, се родила дъщеря им Н..

Твърди, че ответникът не припознал детето, тъй като отсъствал от територията на Република България, поради което в акта за раждане, издаден на 27.02.2013г., веднага след раждането детето било записано с имената Н. З.

Р. /на майката/. По-късно ответникът припознал детето и тогава в Акт за раждане №0257/27.02.2013г., издаден от Община Пазарджик бил вписан и бащата К.К., а детето било записано с имена Н. К. К..

1

Твърди, че ответникът трудно си намирал работа в България, често пътувал и се установявал в чужбина, където според него работата била подобре заплатена. Отношенията между страните, с течение на времето, се охладили, възниквали спорове от различно естество, включително и по отношение на издръжката на детето. Малката Н. страдала от заболяването „астма” и е диагностицирана като хронично болна още от 2017г., като й е издадена рецептурна книжка, по която й се отпускат определени лекарства във връзка със заболяването, а от 2019г. е опредЕ. със 30% степен на увреждане с Експертно решение №2904 от 126/11.07.2019г. на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД.

Ищцата твърди, че повече от две години страните са във фактическа раздяла, като тя и малолетното й дете живеят при родителите й, които я подкрепят изцяло. На практика след раздялата на страните, ищцата изцяло поела грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им, включително финансиране на лечението на заболяването на Н. - посещения на лекар специалист - алерголог, различните изследвания в тази връзка, заплащане на прегледи, лекарства, които не се поемат от НЗОК, всичко това било поемано изцяло от нея.

Отделно от това, малката Н. била записана в първи клас, а ответникът не проявил интерес нито към интелектуално развитие на детето, нито към интереса на детето към спорта. Малката Н. посещавала спортна школа по художествена гимнастика „******“ с интерес, за което ищцата заплащала месечна такса от 50.00 лева. Детето показало както чудесни резултати от обучението си в първи клас, така и от спортните си занимания, но ответникът не проявявал интерес към развитието на детето си. Н. завършила първи клас отлично, като й предстояло записване във втори начален клас в началото на септември.

Твърди, че на практика грижи по отглеждането и възпитанието на детето полагала изцяло ищцата, подкрепена от семейството си. Ответникът формално се бил дезинтересирал от развитието на дъщеря си, като рядко звънял, за да се информира за състоянието на детето, хаотично изпращал различни суми на ищцата, и то след множество уговорки във връзка с лечението на детето. Последният не подпомагал ищцата при издръжката на детето, не се интересувал от физическото и интелектуално му развитие, не 2 проявявал и привързаност към детето.

Ищцата твърди, че е силно привързана към детето си и контактът й с нея оказва благотворно емоционално въздействие върху детето, още повече, че то се доверявало основно на майка си, тъй като само ищцата я придружавала при посещенията на лечебни заведения.

Твърди, че към настоящия момент страните не живеят заедно и не поддържат връзка помежду си, или ако осъществяват контакт, то той е по инициатива на ищцата, като основно се обсъждат въпроси, касаещи детето, най-вече здравословното му състояние. Ищцата работела по трудов договор в търговско дружество „ММ Механикс” ООД, Пазарджик, като служител в отдел „човешки ресурси”.

Твърди, че обстоятелството, че към настоящият момент страните не живеят заедно, ответникът К. не оказвал помощ, както за отглеждането и възпитанието, така и за издръжката на детето им, отказвал и да съдейства в тази връзка, обуславяли правния интерес на ищцата за предявяване на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което: 1. Да присъди упражняването на родителските права по отношение на роденото малолетно дете — Н. К. К., с ЕГН ********** на майката - З. С. Р., с ЕГН **********; 2.

Да определи местоживеенето на детето Н. К. К., с ЕГН **********, като постанови да живее на адреса на майката -З. С. Р., с ЕГН **********; 3. Да бъде определен режим на лични отношения на бащата К. М. К., с ЕГН ********** с малолетното му дете Н. К. К., с ЕГН **********, както следва: всеки първи и трети уикенд от месеца, считано от 18.00 часа (петък) до 17.00 часа (неделя), както и един месец от ваканциите на детето – 20 (двадесет) дни по време на лятната ваканция, по 5 (пет) дни от зимната и пролетната ваканции, когато майката не е в платен годишен отпуск, включително и по два дни през Новогодишните и Великденски празници, като вземането и връщането на детето при упражняване режима на личните отношения, става от дома на майката; 4.1 Да осъди бащата - К. М. К., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка по чл.143 от СК на малолетната си дъщеря Н. К.

К., с ЕГН **********, в размер на 300 лв., считано от деня на предявяване на настоящия иск до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга правопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, ведно със 3 законната лихва при просрочие, чрез неговата майка и законен представител З. С. Р., с ЕГН **********, платими до 20-то число на месеца, по банков път по посочена от майката банкова сметка; 4.2 Да осъди бащата К. М. К., с ЕГН ********** да заплати издръжка по чл.149 от СК - за минал период, на малолетната си дъщеря Н. К. К., с ЕГН **********, в размер на 160 лв. месечно, считано от 08.07.2020г. до момента на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва при просрочие, чрез нейната майка и законен представител З. С. Р., с ЕГН **********, платими до 20-то число на месеца, следващ месеца от постановяване на съдебното решение, по банков път по посочена от майката банкова сметка.

Моли да бъде осъден ответникът да й заплати съдебно-деловодни разноски по чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Изразява съгласие за постигане на съгласие относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с бащата и издръжката.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който е взето становище, че няма възражения по редовността на исковата молба.

Заявява, че искът е допустим, основателен и не го оспорва.

Твърди, че тъй като е налице фактическа раздяла между родителите, изцяло в интерес на детето е отношенията между страните по отношение на малолетното дете да бъдат уредени по съдебен ред.

Заявява, че претенциите в исковата молба за упражняване на родителски права, за местоживеене на детето и режима на лични отношения на бащата с малолетното дете са съобразени със закона, не противоречат на морала и не прави възражение по тях.

Относно иска за издръжка заявява, че същият е допустим и основателен, но не и по размер. Оспорва същия само в частта му относно претендирания размер на издръжка за детето - 300 лв. месечно за бъдещ период, както и претенцията за заплащане на издръжка за минал период.

Възразява, че няма събрани доказателства досежно финансовите възможности на бащата, напротив от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба можело да се заключи, че същият не работи постоянно, не 4 реализира регуларно доходи и този завишен размер на издръжка може да доведе до негативни за него последици. В този смисъл счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка в размер на минимално предвиденото от закона.

Не възразява да бъдат приети представените писмени доказателства, както и не възразява срещу допускане на поисканите гласни такива.

Възразява по направеното искане за представяне на документи от ответника по реда на чл.190 ал.1 от ГПК. Излага доводи.

Искът се поддържа в проведеното по делото съдебно заседание от ищцата и нейния пълномощник. Молят съда да уважи исковите претенции изцяло. Претендират разноските по делото. Излагат подробни съображения.

Особеният представител на ответника не възразява да бъдат уважени претенциите на ищцата относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения с бащата. Относно претенциите за издръжка счита, че е необходимо съдът да присъди издръжка в размер по справедливост и съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и становището и възраженията на особения представител на ответника и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че страните – ищцата и ответникът нямат сключен граждански брак, но са живели на семейни начала. От съвместното си съжителство имат родено едно дете - Н.

К. К., с ЕГН **********, родена на 23.02.2013г. понастоящем малолетна.

Страните по делото и родители на малолетното дете не могат да постигнат споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК, което поражда правния интерес на ищцата от воденето на настоящото дело и прави предявения иск процесуално допустим.

От събраните по делото доказателства се установява, че родителите на детето - ищцата и ответникът са разделени и не живеят заедно от повече от две години. Ищцата заедно с детето живеят при нейните родители.

Ответникът живее в чужбина. От раздялата им и до настоящия момент малолетното дете живее с майка си, която полага ежедневните и 5 непосредствени грижи по отглеждането, възпитанието и обучението на малолетната Н., подпомагана от своите родители и баба и дядо на детето.

Ищцата е много добра майка, отдадена на детето си, грижеща се за него и задоволяваща потребностите му. Детето е силно емоционално привързано към своята майка.

На основание разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и детето, както и за издръжката на детето.

При преценката на това на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече съобразно интереса на детето. С оглед на събраните по делото доказателства, а и предвид това, че бащата-ответникът не е заявил желание и готовност да се грижи пряко и непосредствено за отглеждането и възпитанието на детето, съдът счита, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката – ищцата З. С. Р..

Майката е млада жена, работеща, обезпечена е в битово, материално и финансово отношение. Разполага с пълната подкрепа и помощ на своите родители, с които живеят заедно и които активно участват при отглеждането и възпитанието на детето. Майката-ищцата изразява желание и готовност да се грижи за детето си. Освен това детето е на ниска житейска възраст и за него ще е добре да е близо до майка си и да получава нейните грижи, подкрепа и обич.

Предвид на това, както и с оглед на обстоятелствата, че майката има готовността, възможността и необходимия родителски капацитет да се грижи за детето си /това, че ищцата е добра майка се подкрепя и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели/, то в конкретния случай, родителските права ще следва да се предоставят на нея.