Решение № 370 от 03.10.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Габрово, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20254210100987 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Н. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 96, ет. 1, ап. 2 срещу Р.

П. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 96, ет. 1, ап.

2 за развод.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищцата:

Твърди, че с ответника сключили граждански брак на 13.02.1999 година в град Габрово, за който бил съставен Акт № 25 от същата дата. От брака си имали двама сина, които били пълнолетни и непълнолетна дъщеря - Н. Р. Ц., с ЕГН**********.

Първоначално бракът им потръгнал добре, но впоследствие открили, че между характерите им имало ярко изразено несходство, вследствие на което се стигнало до взаимно отчуждение помежду им. Същото от няколко години прераснало във фактическа раздяла, която продължавала и до днес.

Към днешна дата бракът им се явявал само една формалност, която била напълно изпразнена от съдържание.

Искането на ищцата е съдът да постанови решение, с което:

- да прекрати брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнасяте по въпроса за вината;

1

- след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име Ц.;

- да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 2, находящ се в град Габрово, ул. „**********" 96, Ет.1, Вх. Б.

- да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Н. Р. Ц., с ЕГН**********, като бъде определено местоживеенето му на адреса й: гр. Габрово, ул."**********" № 96, вх. Б, ет. 1, ап.2;

- да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, съобразен с обстоятелството, че същия от години живее и работи в Германия;

- да осъди ответника да заплаща на детето, ежемесечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 01.07.2025 г. до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването или изменянето й, платими до последното число на месеца за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва при просрочие.

2. От страна на ответника:

Не взема отношение по връчената му искова молба.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

Не е предмет на спор между страните, че на 13.02.1999 година сключили граждански брак с Акт за граждански брак № 25, съставен на 13.02.1999 година в гр.

Габрово /видно от неоспореното по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 13.02.1999 г. на Община Габрово/.

От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – Н. Р. Ц., с ЕГН **********.

Видно от показанията на свидетелката А.Л.М. и изготвения социален доклад, страните не живеят заедно от 2015 година, през която година отвеникът заминал да работи в Германия. Отношенията им охладнели и към настоящия момент бракът им не мооже да бъде заздравен.

След раждането си детето е живяло с двамата си родители в семейното жилище на адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 96, ет. 1, ап. 2, а след заминаването на бащата във ФР Германия, и до настоящия момент, детето живее на посочения адрес само с майката. Майката полага адекватни грижи за детето, жилищната среда е адекватна за потребностите му.

От изслушването на детето е видно, че то не е възпрепятствано от майката да контактува с баща си. Когато бащата е в Германия контактите си осъществяват по видеочат, вижда се с него когато е в България се, също така ходи при него в Германия.

2. От правна страна:

2.1. Относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака:

От така установените факти от значение за правния спор е видно, че е налице 2 дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен между двамата съпрузи, явяващо се основание за разтрогването му. От доказателствата по безсъмнен начин се установява, че двамата съпрузи са се отчуждили напълно един от друг. Към настоящия момент те не живеят заедно от около десет години и никой не свърва бъдещето си с брака помежду им. Състоянието на отчуждение между двамата не би могло да бъде преодоляно. Бракът им е лишен от съдържанието предписано от закона и съществува само формално. Същият е безполезен за двамата съпрузи и обществото, поради което следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Тъй като не е поискано съдът да се произнесе относно вината /напротив, направено е искане съдът да не се произнася относно това обстоятелство/, съдът оставя без разглеждане и произнасяне въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предвид разпоредбата на чл. 49 ал. 3 от СК.

2.2. Относно родителските права и местоживеенето на детето:

Видно от установеното от фактическа страна, детето от около 10 години живее с майка си. Тя полага за него адекватни родителски грижи, детето е привързано към нея. Отчитайки тези обстоятелства съдът счита, че интересът на детето би бил защитен ако родителските права по отношение на детето упражнява майката и съответно тя полага непосредствените родителски грижи за него.

Предвид предоставяне родителските права на майката, местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса на който и сега живеят майката и детето, а именно: гр. Габрово, ул. ********** № 96, ет. 1, ап. 2.

2.3. Относно личните отношения на бащата с детето:

Режимът на срещите следва да стимулира връзките между бащата и детето и да не възпрепятства обучението и възпитанието му. В конкретният случай между родителите има родителско сътрудничество, резултат от което е осъществяваните между детето и баща му лични отношения, чрез контакти по видеочат и срещи в България и Германия. Пред съда няма искане за конкретен режим на лични отношения. Поради това следва да бъде опредерен стандартния такъв, а именно: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 9 часа на съботния ден до 20 часа на неделния ден с преспиване при бащата, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и по всяко друго време и начин, относно който е налице съгласие между родителите.

2.4. Относно задължението за издръжка:

Задължението на родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца има абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски доходи, има задължения към кредитни институции и задължения от публичен характер, както и че страда от заблявания не го освобождава от задължението да дава издръжка на своите ненавършило пълнолетие деца.

Отвеникът като неосъществяващ родителските права следва да заплаща 3 ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете.

От значение за определяне на размера на дължимата издръжка единствено възрастта на детето, нуждите му и възможностите на двамата родители, както и от обстоятелството дали родителят има задължение от абсолютен характер и към друго лице.

По делото не са представени доказателства родителите да имат задължения от абсолютен характер и към други лица.

Видно от представеното удостоверение, издадено от ОСИН Велико Търново, ищцата за едногодишния период преди подаване на исковата молба, е получила възнаграждание от трудово правотношние в общ размер на 43202,60 лева – по 3600 лева месечно. С определението за насрочване на делото ответникът е задължен да представи документ, удостоверяващ получаваните от него доходи за период една година назад от датата на предявяване на исковата молба. Разяснил е, че съгласно чл.

161 от ГПК „с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства“, като в конкретния случай съдът ще приеме, че доходите на страната непредставила документ са по-високи от тези на другия родител и следва да осигурява по-голяма част от издръжката.

Тъй като ответникът не е представил удостоверение за доходите си за процесния период, то съдът приема, че доходите на ответника са по-високи от 3600 лева месечно, т.е. доходите на двамата родители са над 7200 лева.

От ищцата се претендира определяне на издръжка на детето в размер на 500 лева месечно. От ответника искането не се оспорва.

С оглед размера на доходите на двамата родители и възрастта на детето, издръжката дължима от бащата следва да бъде определена на 500 лева месечно.

2.5. Относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:

От ищцата е заявено искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име Ц., което следва да бъде уважено, тъй като носенето му е нейно субективно право.

2.6. Относно ползването на семейното жилище:

Относно ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 96, ет. 1, ап. 2 е заявено искане единствено от ищцата и тъй като не са налице пречки от фактически и правен характер, искането следва да бъде уважено.

3. Разноски и държавни такси:

Съдът определя окончателна държавна такса по брачния иск в размер на 50 лева, от които 25 лева са внесени при завеждане на молбата за развод от ищеца.

4

Допълнителната държавна такса в размер на 25 лева следва да бъде заплатена от ответника Р. Ц., който следва да заплати и държавна такса с оглед падежа на присъдената издръжка до навършване на пълнолетие на детето в размер на 500 лева.

Общият размер на държавните такси, които ответникът Р. Ц. следва да бъде осъден да заплати, е 525 лева.

Разноски от страните не се претендират.