Решение № 2830 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330116085 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. И., ЕГН **********, с която е предявен иск за осъждане ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от 78,11 евро – недължимо платена за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № **********/20.05.2021 г., както и иск за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 407,81 евро – недължимо платена за възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция № **********/20.05.2021 г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **********/20.05.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1750 лева, при посочен ГПР в размер на 41,20 %, възнаградителна лихва в размер на 35 % и общо дължима сума от 1919,32 лева.

В чл. 4 от договора било предвидено задължение за ищеца да осигури обезпечение – две физически лица, които да отговарят на определени условия; банкова гаранция или да представи сключен договор с дружество – гарант за гарантиране на задълженията. На 20.05.2021 г. ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция № ********** с „Файненшъл България“ ЕООД, в който било предвидено задължение за В. И. да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 797,68 лева. Посочва, че към двата договора бил изготвен погасителен план, съгласно който за периода от 04.06.2021 г. до 19.11.2021 г. ищецът следвало да погаси 13 вноски, всяка в размер на 209 лева, включващи заемната сума, възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя. Ищецът поддържа, че към датата на подаване на настоящата искова молба е заплатил всички суми по погасителния 1 план.

Сочи се, че обезпечението било свързано с договора за паричен заем, но въпреки това възнаграждението по договора за поръчителство не се включвало при формиране на ГПР по заема. Твърдят се нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на договора за заем. Поддържа се, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР и ако сумата по обезпечението бъде включена в ГПР, то размерът му би надвишил 50 % в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение на договора за предоставяне на гаранция, сключен на 20.05.2021 г. с „Файненшъл България“ ЕООД се твърди, че същият е нищожен, като лишен от основание, доколкото поръчителството може да съществува, само ако има действително задължение.

Поддържа се, че на самостоятелно основание е нищожна и клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя, тъй като била уговорена с цел оскъпяване на кредита и заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК, както и в противоречие с добрите нрави.

С оглед изложеното се предявяват горепосочените два осъдителни иска за връщане на недължимо платена сума за възнаградителна лихва по договора за заем и недължимо платена сума за възнаграждение на гаранта по договора за предоставяне на гаранция.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД със становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати потребителят, както и годишният процент на разходите. Сочи се, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, следва да се предостави обезпечение. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, тъй като не е част то заемното правоотношение, а касае правоотношение с трето лице. Сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явявало необходимо условие за сключването на договор за кредит или за предаване на заемната сума. Твърди се, че заемодателят няма основание да включи в ГПР по кредита възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Иска се отхвърляне на предявения срещу дружеството иск. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва исковата претенция. Твърди се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца.

Поддържа се, че договорът за поръчителство/гаранция не е лишен от основание и в същия не се съдържат клаузи, които противоречат на добрите нрави. Иска се отхвърляне на предявения срещу дружеството иск и се претендират разноски

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:+ 2

Доказано е че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **********/20.05.2021г. по който е била платена сума от 78,11 евро - справка л. 32 от делото - гръб., която сума представлява договорна лихва.

Доказано е че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **********/20.05.2021., по който е уговорено възнаграждение в размер на 407,81 евро, което не е включено в размера на ГПР по Договора за паричен заем.

В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители, които следва да отговарят на конкретни условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с договора за заем на същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение от 407,81 евро. В чл. 2 е уговорено, че договорът влиза в сила при непредоставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Относно договора за заем:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;

Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о. Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са 3 посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.