Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 625 от 13.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19133/2024
Вид
Решение № 625
Подписан
13.02.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330119133 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Р. В. Д. ЕГН **********, с адрес: г******, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Заповед № ****** от 21.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ******/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр. състав, а именно:

- 77,72 евро (седемдесет и седем евро и 72 евроцента), с левова равностойност от 152,00 лв. (сто петдесет и два лева) - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 15/12/2021 - 14/05/2022г. по Договор за мобилни услуги № ****** от 04.11.2021г. за мобилен номер **********; и

- 35,65 евро (тридесет и пет евро и 65 евроцента), с левова равностойност от 69,72 лв. (шестдесет и девет лева и 72 ст.), дължими по Договор за лизинг за базови аксесоари № ****** от 04.11.2021 г., по който е предоставен пакет от аксесоари, включващ 5 бр. вещи, както следва: стъклен протектор BASIC ACCESSORIES Му Screen Lite Edge ALCATEL IS 2021, външна батерия за мобилни устройства BASIC ACCESSORIES ULTRON RealPower PB 2600 Alu, стъклен протектор BASIC ACCESSORIES My Screen Lite Edge ALCATEL IS 2021, преносимо запаметяващо устройство BASIC 1

ACCESSORIES Kingston USB 3.0 flash memory 32GB, външна памет BASIC ACCESSORIES Team Group 32GB microSD cl10 80 MBs., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/12/2021 - 14/03/2022г. в общ размер на 5,09 евро с ДДС, с левова равностойност от 9,96 лв. с вкл. ДДС, и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/04/2022 - 04/10/2023г. в общ размер на 30,55 евро, с левова равностойност от 59,76 лв. с вкл. ДДС;

- ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 27.05.2024г., до окончателното изплащане на вземанията.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се поддържа, че между Р. В. Д. и „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.

Договор за мобилни услуги № ****** от 04.11.2021г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса 24,03 евро с ДДС с равностойност от 46.99 лв. с ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 18,91 евро с ДДС с равностойност от 36.99 лв. с ДДС) и мобилен телефонен апарат ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey.

2.

Договор за лизинг за базови аксесоари № ****** от 04.11.2021г., сключен във връзка с договора за мобилни услуги с предмет номер **********, съгласно който договор за лизинг бил предоставен на клиента пакет от аксесоари, включващ 5 бр. вещи както следва: MyScreen Lite Edge ALCATEL IS 2021; ULTRON RealPower PB 2600 ALu, MyScreen Lite Edge Alcatel, IS 2021; Kingston USB 3.0 flash memory 32GB; и Team Group 32GB microSD cllO 80 MBs. Общата цена на комплекта от аксесоари била 40,78 евро с ДДС с равностойност от 79.76 лв. с ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, които се фактурирали заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез посочения номер.

Твърди се, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2022г. - м. май 2022г., а именно: фактура № ******/15.01.2022г., фактура № 2

**********/15.02.2022г., фактура № ******/15.03.2022г., фактура № ******/15.05.2022г. Развиват се съображения във връзка с неустойка при предсрочно прекратяване на договора, начислена с последната фактура, без обаче да се претенира същата, както и такива относно предсрочната изискуемост на задължението по договора за лизинг и остатъчната цена на лизинговите вещи.

С оглед на горното се поддържа, че се дължат претендираните суми по процесните два договора, начислена в посочените по-горе фактури. За въпросните вземания била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ******/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр. състав, по повод на която били дадени указания от заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК.

Последното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, като се моли за неговото уважаване. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Р. В. Д., чрез назначение по делото особен представител адв. П. А., със становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва се исковата претенция по основание и размер, както и изложените фактически твърдения в исковата молба, вкл. и ползването на предоставените услуги и получаването на лизинговите вещи.

Оспорват се и подписите на Р. В. Д. върху представените от ищеца документи.

Счита за неравноправни клаузите на процесните договори. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ******/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл.

47, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си.

Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на исковете:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното от фактическа страна:

От наличните по делото писмени доказателства – договор за мобилни услуги и лизинг, се установява, че страните – ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, като мобилен оператор и като лизингодател, и ответникът Р. В. Д., като потребител на мобилни услуги, респ. и лизингополучател, са сключили следните договори:

На дата 04.11.2021 г. е сключен Договор за мобилни услуги № ****** с предпочетен номер +****** за първоначален срок от 24 месеца по програма „Тотал Макс“, със стандартен месечен абонамент в размер на 46,99 лв. с ДДС или 24,03 евро с ДДС и промоционален такъв в размер на 36,99 лв. с ДДС или 3

18,91 евро с ДДС за първите 24 месеца. Налична е и приложимата ценова листа на мобилния оператор във връзка с договора. Подписана е от ответницата Заявление за активиране на услугата от същата дата и Декларация-съгласие за ползване на личните данни.

На дата 04.11.2021 г. е подписан от страните и Договор за лизинг за базови аксесоари № ******, сключен във връзка с договора за мобилни услуги с предмет номер +******, съгласно който договор за лизинг бил предоставен на клиента пакет от аксесоари, включващ 5 бр. вещи както следва: MyScreen Lite Edge ALCATEL IS 2021; ULTRON RealPower PB 2600 ALu, MyScreen Lite Edge Alcatel, IS 2021; Kingston USB 3.0 flash memory 32GB; и Team Group 32GB microSD cllO 80 MBs. Общата цена на комплекта от аксесоари е 79.76 лв. с ДДС или 40,78 евро с ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, които се фактурират и заплащат заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.

Относно авторството на част от представените писмени доказателства е заявено оспорване по реда на чл. 193 ГПК. В тази насока е изслушано заключение по СГЕ, вещото лице по която е категорично, че подписите за „потребител“ и „лизингополучател“, съответно в Договор за мобилни услуги № ****** от 04.11.2021г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № ****** от 04.11.2021 г., ведно с приложенията към тях, са изпълнени от Р. В. Д..

Поради това за недоказано се приема заявеното оспорване на истинността на документите, в частност тяхното авторство, с оглед на което същите следва да бъдат съобразени при решаването на спора.

По делото са представени още и процесните фактури, а именно: фактура № ******/15.01.2022г., фактура № **********/15.02.2022г., фактура № ******/15.03.2022г., фактура № ******/15.05.2022г. Съдържанието на същите е в унисон с твърденията на ищеца и описано по-горе в настоящите мотиви.

Тези фактури са издадени по повод на процесните договор за мобилни услуги и договор за лизинг и напълно съответстват на уговорените с тях цени за месечни такси и лизингови вноски. Поради това същите ще се отчетат при обсъждането на съвкупния доказателствен материал. Към всяка от месечните фактурите ищецът е представил подробни справки, неоспорени от ответника, за потреблението на мобилни услуги от страна на абоната през отчетените периоди, за които се отнася съответната фактура и начислените с нея вземания за такси за мобилни услуги и лизингови вноски по всеки договор.

По повод на посочените фактури и размерът на начислените по тях задължения за мобилни услуги и лизингови вноски в хода на съдебното дирене е изслушано заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда, като пълно и компетентно изготвено. След извършена проверка вещото лице посочва, че и четирите фактури са надлежно осчетоводени за съответния месец, за който се отнасят. Незаплатените по тях задължения за месечни абонаментни такси, начислени с ДДС за процесния период е в общ размер от 152 лв. или 77,72 евро. Експертизата дава заключение, че ответникът не е заплатил и дължи суми по общо 21 лизингови вноски, всяка от по 3,32 лв., от които 3 броя са фактурирани във фактури № 4

******/15.01.2022г., № **********/15.02.2022г., и № ******/15.03.2022г., а останалите 18 броя, поради предсрочно прекратяване на договора, са фактурирани във фактура № ******/15.05.2022г. Общият размер на дължимите лизингови вноски с начисления ДДС е 69,72 лв. или 35,65 евро. По данни на експерта, не са констатирани плащания на суми по двата договора от страна на Р. Д. след дата 04.01.2022 г., вкл. незаплатени са начислените парични суми с посочените по-горе фактури.

Налични са по делото и приложимите между страните общи условия на мобилния оператор.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове с правно основание чл.422 ГПК и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ищцовата страна следваше да докаже наличието на валидно правоотношение с ответника по посочените договори за мобилни услуги и договори за лизинг, че е бил изправна страна по тези договори, като е предоставял далекосъобщителни услуги за процесния период, респ. предоставил е на ответника посочените в исковата молба мобилни устройства. Ищецът следва да докаже претенциите си и по размер.