Решение № 967 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100901163 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Александрина Пашова, разгледа търг. дело № 1163 по описа за 2023 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „Б.Х.Б.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ****, с адрес: гр. София ****, район Лозенец, ул. ****, представлявано от ликвидатора Д. П. И., за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителят излага твърдения, че едноличният собственик на капитала взел решение за прекратяване на дейността му и откриване на производство по ликвидация. По отношение на „Б.Х.Б.“ ЕООД-в ликвидация обаче било образувано ревизионно производство по ДОПК за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. за дължим корпоративен данък, в резултат на което 1 органите по приходите издали ревизионен акт № Р22221021004789-091-001/19.05.2022 г., с който били определени допълнителни задължения за корпоративен данък за ревизирания период -01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 1429419,48 лева – главница и 744548,87 лева – лихви, начислени за периода от 01.04.2017 г. до 19.05.2022 г., който акт въпреки съдебното му обжалване, влязъл в сила.

Поради липса на текущи парични средства дружеството не било в състояние да извършва плащания към кредиторите си, представляващи изискуеми парични задължения за корпоративен данък, установени с ревизионен акт № Р-22221021004789-091-001/19.05.2022 г., като затрудненията не били временни и не се очаквало да бъдат преодолени в бъдеще, тъй като търговецът бил прекратил търговската си дейност. В този смисъл производството по ликвидация следвало да бъде прекратено, а спрямо дружеството да бъде образувано производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост, респ. неплатежоспособност.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 10 лева, внесен изцяло и с основен предмет на дейност изграждане и експлоатация на съоръжения за производство на електрическа енергия.

В депозираната молба по чл. 625 ТЗ „Б.Х.Б.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ****, изрично признава, че към 20.06.2023 г. в правната му сфера са налице публичноправни задължения възлизащи на сумата 1429419,48 лева – главница и 744548,87 лева – лихви, като дружеството признава факта да не разполага с краткосрочни активи, с които да ги погаси, с оглед преустановената търговска дейност.

Не се твърди и не се установява „Б.Х.Б.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ****, да е носител на вещни права върху недвижими имоти или да притежава пътни превозни средства.

В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите събрани в производството доказателства и въз основа на същото приема за установено следното.

След извършена проверка и анализ на представените по делото доказателства и търговските книги на дружеството, вещото лице е установило, че счетоводството не е водено съгласно приложимите стандарти и Закона за счетоводство. Поради тази причина не е извършен финансов анализ на годишните финансови отчети на дружество и не са определени стойностите на показателите за ликвидност. Върху имуществото на дружеството с Постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при НАП, изх. № С220022-022-0060348 от 08.09.2022 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги - „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в размер на сумата 2218442,74 лева.

Съгласно справка опис и оценка на активите и пасивите на „Б.Х.Б.“ ЕООД - в ликвидация към 21.06.2023 г. дружеството няма налични активи.

Съгласно справка за общите задължения (e-услуга) от НАП към 10.07.2023 г. вещото лице е установило, че молителят е носител на публични задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, в общ размер на общо 2343181,68 лева, формиран 2 от сумата 1422163,37 лева главница и 921018,31 лева – законна лихва, които представляват установени задължения по ЗДДС за 2016 г., установени с ревизионен акт № Р22221021004789-091-001/19.05.2022 г., който молителят твърди да е влязъл в сила.

Дружеството не разполага с дълготрайни материални активи, като към 31.12.2022 г., посочена ката предходна година в счетоводния му баланс към 21.06.2023 г. са отразени предоставени дългосрочни заеми на свързани лица и инвестиции в размер на 17475000 лева, като няма данни за евентуална тяхна събираемост/възвръщаемост, като по отношение на текущите активи, същите представляват вземания в размер на сумата 134000 лева към 31.12.2022 г., както и налични парични средства в размер на 11000 лева. Към 21.06.2023 г. вземанията намаляват до 31000 лева, при парични средства в размер на 8000 лева. Видно от счетоводния баланс към 31.12.2021 г. дружеството не разполага с дълготрайни активи, налице са други вземания в размер на 31000 лева и 8000 лева - парични средства в наличност, което съответства и на счетоводния баланс към 21.06.2023 г.. Не става ясно, при открито производство по ликвидация през 2021 г. и прекратена дейност на какво се дължи отразеното нарастване на текущите активи към 31.12.2022 г., поради което и същото не би могло да се приеме за документално обосновано, още повече при установено нередовно водене на търговските книги.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „Б.Х.Б.“ ЕООД – в ликвидация, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е свръхзадължен и неплатежоспособен (с оглед формулирания петитум). Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искането за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на кумулативност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

3

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.

Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, задълженията на дружеството са формирани само от публично-правни задължения, които са с настъпил падеж и имат краткосрочен характер.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото 4 състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.