Определение № 615 от 13.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. в., 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – в., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от мл. съдия Д.М.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500513 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 278 във вр. с чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „***“ ЕАД, ЕИК:

*********, чрез пълномощника по делото адв. Г. З., САК, против Определение № 1650 от 28.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 20261320100178 по описа за 2026 г. на Районен съд-в.. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е обезсилил издадената в полза на жалбоподателя Заповед № 120/28.01.2026 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че Районен съд-в. е дал указания по делото заявителят да предяви иск относно вземането си поради факта, че срещу заповедта постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок.

Указанията били получени на 18.02.2025 г. Предвид указанията, заявителят предявил иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, който адресирал до местно компетентния съд - Районен съд-П., тъй като там бил настоящият адрес на ответника. Исковата молба била изпратена по пощата на 17.03.2026 г., по която, след като била получена от съда в П., било образувано гр.д. № 2309/2026 г. Ето защо, излага доводи, че е спазил 1-месечен срок и е изпълнил указанията на заповедния съд в цялост. С оглед на горното, моли да се отмени обжалваното определение.

Окръжен съд-в., като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК 1 от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Заповедният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. В. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

П., ул. „/***“ ***, общ. П., обл. П.. Районен съд-в. е издал Заповед № 120/28.01.2026 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу което е постъпило възражение в предвидения от ГПК срок. По тези причини с Разпореждане № 543/18.02.2026 по делото съдът е указал на „***“ ЕАД, ЕИК:

*********, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Указано е още, че ако не представи доказателства, установяващи да е предявил иска в посочения срок, заповедта ще бъде обезсилена. Това разпореждане е връчено на процесуалния представител на заявителя на 18.02.2026 г. С обжалваното Определение № 1650/28.08.2026 г. Районен съд-в. е констатира, че не е предявен искът, респ. не е довнесена дължимата държавна такса, поради което е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

Така постановеното от заповедния съд определение е неправилно.

Съгласно новата редакция на чл. 415, ал. 5 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.), когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно. Изменението на посочената разпоредба се изразява в допълването с изречение второ от същата, въвеждащо служебно задължение на съда да следи за предявяването на иска. Целта е да се постигне пълна дигитализация на заповедните дела.

Видно от мотивите на законопроекта към Закона за изменение и допълнение на ГПК, внесен в Народното събрание на 18.07.2024 г. /с който е прието посоченото допълнение/, това задължение е обусловено от електронната форма на заповедните дела, при която заповедният съд следва да получава по служебен път информация за образувано исково дело. С това отпада и необходимостта заявителя да доказва този факт, като непредставянето на доказателства от негова страна няма да е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

В случая, макар заповедният съд да не е установил предявяване на установителния иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, установява се (вкл. чрез техническата свързаност на делата в ЕИСС), че ищецът „***“ ЕАД е депозирал искова молба пред Районен съд-П. на 17.03.2026 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, по която на 23.03.2026 г. е образувано и гр. д. № 2309/2026 г. по описа на същия съд. Видно от материалите по делото, съобщението с указанията до заявителя е получено от последния на 18.02.2026 г., а видно от депозираната искова молба, към която е приложен пощенски плик, 2 пощенското клеймо на изпращане е с дата 17.03.2026 г. Това обстоятелство се потвърждава и от приложения с частната жалба приемо-предавателен протокол между адв. Л. Г.ев и РУ Западен регион на „Български пощи“ ЕАД в пощенска станция „1000-Централна поща“, в който изрично е посочено, че се изпраща „PS 1000 PSHU9G Z- до Районен съд гр. П.. Иск по чл. 422 ГПК срещу М. В. Г.”. Съгласно правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, ако изпращането е станало по пощата. Обстоятелството, че върху исковата молба е отбелязано, че същата е постъпила в РС-П. на 23.03.2026 г. е правно ирелевантно с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК. Следователно законоустановеният едномесечен срок за предявяване на иск за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК е спазен, поради което изводът на първоинстанционния съд е неправилен.

За пълнота на изложението, следва само да се отбележи, че в случая е ирелевнтно и дали заявителят е изпълнил указанията на заповедния съд за предоставяне на информация относно момента на подаване на исковата молба, доколкото такова задължение не му е вменено от закона.

Воден от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено. Ето защо, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1650 от 28.08.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 178/26, по описа на Районен съд-в., с което е обезсилена издадената Заповед № 120/28.01.2026 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, и производството по делото е прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване /т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3