Решение № 189 от 23.04.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1883/2025
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 30.05.2026
- Състав
- Боян Пенев Войков
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Русе, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201883 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес гр. Ветово, обл. Русе, ********, против Наказателно постановление № 25-0457000661/26.11.2025 г. на началника на РУ – Ветово към ОД МВР – Русе, в частта, с която на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, като счита, че така описаното от наказващия орган деяние се явява несъставомерно, евентуално за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на наказателното постановление в обжалваната част, като претендира разноски за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – началникът на РУ Ветово към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Г. Д., 1 която оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 12.12.2025 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 28.11.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 25-0457-000661/26.11.2025 г. на началника на РУ Ветово към ОД МВР – Русе е издадено против Р. Д. Я. за това, че на 15.11.2025 г., около 06,00 ч. в гр. Ветово, обл. Русе, на ул. „Никола П.“, управлявайки лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ****, собственост на Д. Г. А., през тъмната част на денонощието и в условията на намалена видимост – гъста мъгла, суха пътна настилка, се движела с несъобразена скорост с атмосферните условия, напуснала пътното платно и се ударила в бордюр, след което в мрежеста ограда на къща, като допуснала ПТП с материални щети. Освен това, въпреки че управлявала МПС, не носила в себе си СУМПС от съответната категория, удостоверяваща нейната правоспособност на водач за този вид МПС.
От разпита на свидетелите и събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: писмени
В ранните утринни часове на 15.11.2025 г. – около 06,00 ч., жалб. Р. Я. управлявала лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ****, собственост на Д. Г. А., по улиците на гр. Ветово. Слънцето още не било изгряло и осветеността била ограничена от тъмнината. Времето било мъгливо – гъста мъгла намалявала видимостта. Жалб. Я. наближавала недвижим имот – къща, обитавана от П. Г. А., намираща се на ******* в гр. Ветово, когато поради гъстата мъгла, липсата на осветеност и цялата намалена видимост, загубила ориентация, вследствие на което не усетила, че с управлявания от нея лек автомобил започнала да напуска платното за движение към дясната му граница по посоката на движение. Жалб. Я. не контролирала достатъчно управлявания от нея лек автомобил, вследствие на което напуснала платното 2 за движение в дясно по посоката си на движение, преминала през бордюра, който очертавал границата на платното за движение, влязла в затревената площ пред къщата на П. А. и се ударила в телената ограда, с която била оградена къщата на П. А.. След удара жалб. Я. излязла от управляваното от нея МПС „Рено Меган Сценик“ и напуснала местопроизшествието. П. А. чула шума от настъпилото ПТП, излязла и установила, че лек автомобил „Рено Меган Сценкик“, управляван по-рано от жалб. Я., е преминал през бордюра и перпендикулярно се е ударил в телената ограда на нейния имот, поради което тя подала сигнал на ЕЕН 112 и на мястото били насочени полицейските служители при РУ Ветово към ОД МВР – Русе свидетелите М. П. и Е. Е. Б., които заварили гореописаната обстановка. Те установили изоставения лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ****, който бил навлязъл в тревната площ и е съборил телената ограда на къщата на подаващата сигнала П. А..
Предната броня на автомобила била разкачена, а под него имало влажно петно от разлята течност. Някои от елементите на бордюра били разместени, а един от тях даже бил изваден и се намирал отстрани на автомобила, в тревната площ. След известно време на мястото се завърнала жалб. Я., която обяснила на полицейските служители, че не е виждала къде се движи и внезапно е напуснала платното за движение. Същата не могла да представи издаденото на нейно име СУМПС, поради което св. П. съставил АУАН Серия G A № 4387736/15.11.2025 г., като отразил, че жалб. Я. се е движела с несъобразена с атмосферните условия скорост, като в условията на намалена видимост, гъста мъгла и суха пътна настилка, напуснала пътното платно и се ударила в бордюр, след което в мрежеста ограда на къща, допускайки ПТП с материални щети. В АУАН било констатирано и нарушение, че жалб. Я. не носела в себе си СУМПС за притежаваната от нея категория.
Тази фактическа обстановка е установена като цяло еднопосочно от събраните по делото доказателства чрез показанията на двамата свидетели, писмените доказателства, приложени по делото, и веществените доказателства – фотоснимки на местопроизшествието. От тях се установяват всички релевантни за предмета на оспореното нарушение факти, като липсва противоречие измежду доказателствените източници относно основните обстоятелства, имащи отношение към предмета на доказване. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че е настъпило ПТП. Съгласно дефиницията на § 6, т. 30 ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, 3 възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Никъде не е изключено тези щети да настъпят след съприкосновение с част от елементите на пътя, към които следва да се числят и бордюрите, защото чрез тях се очертава границата на платното за движение. В настоящия случай видно са нанесени щети върху елементи на пътя, което се установява от фотоснимките, защото част от бордюра е изместена, а негов елемент е даже изваден вследствие на настъпилите инерционни сили от съприкосновението на управлявания от жалб. Я. автомобил с него. Нанесени са материални щети върху частна собственост, принадлежаща на трето лице – на П. А., защото оградата на нейния имот е била съборена. Налице са материални щети и върху управлявания от жалбоподателя лек автомобил, защото предната му броня е откачена, а полицейските служители са установили разлята течност под него – най-вероятно масло, антифриз, картерна течност или друг вид течност от лекия автомобил.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Това, че в графата на АУАН, където е посочено, че няма лица, които са претърпели имуществени вреди, няма отношение към процесуалната законосъобразност на този акт, доколкото в същия е описано, че нарушението се изразява в причиняване на материални щети. Изрично е посочено, че механизмът на ПТП се изразява в напускане на платното за движение и в удряне в бордюр, след което в мрежеста ограда, което е напълно достатъчно като описание на 4 фактическата обстановка. Не е налице критерий или изискване щетите да бъдат подробно описани в АУАН, включително и техният размер, когато от описанието на ПТП е изводимо, че такива са настъпили, а вследствие на два последователни удара материални щети няма как да не настъпят. Конкретно какъв вид и в какво се изразяват щетите е фактически въпрос, който безспорно се установява както от показанията на свидетелите, така и от приложените по делото писмени и веществени доказателства – Протокол за настъпило ПТП, докладна записка, фотоснимки.
За да бъде налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, субектът на административнонаказателната отговорност следва да се е движел с такава скорост – несъобразена с обстоятелствата, изброени в чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП: с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Движението със скорост, при която не са съобразени изброените обстоятелства, се явява „несъобразена“ по смисъла на този законов текст, а ако като последица от тази несъобразена скорост се стигне до настъпване на ПТП, то възниква административнонаказателна отговорност за водача на ППС, чието несъобразяване на тези обстоятелства е допринесло за настъпването на ПТП. Според § 6, т. 30 ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От събраните по делото доказателства безспорно се установяват настъпили щети по управлявания от жалбоподателя лек автомобил – по предната му броня, като и по други елементи от неговия корпус, доколкото полицейските служители са установили изтичане на течности изпод автомобила. Налице са материални щети по елементи от пътя – бордюра, както и щети, причинени на трето лице – на П. А., тъй като оградата на нейния недвижим имот е била съборена. Поради което са неоснователни доводите в жалбата, че не са налице нанесени материални щети, което е елемент от обективна страна на нарушението. Този елемент би бил налице и ако само щетите бяха причинени по управляваното от жалбоподателя превозно средство, доколкото текстът, дефиниращ „пътнотранспортно 5 произшествие“, не поставя в изключение случаите, когато е настъпило увреждане на единственото участвало в ПТП ППС, но не и на други лица или елементи на пътя.
Принципно е основателно до известна степен твърдението на жалбоподателя за липса на установяване скоростта на движение. В действителност обаче скоростта в настоящия случай е ирелевантна, доколкото за да е налице условието скоростта на движение да е несъобразена, съгласно хипотезата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, визирана както от актосъставителя, така и от наказващия орган, трябва да е възникнало препятствие за движението. В настоящия случай такова препятствие не се сочи. Излагат се твърдения, а и се и установява от събраните по делото доказателства, че пътната обстановка е била усложнена – тъмната част на денонощието при значително намалена видимост вследствие на паднала мъгла.
Жалбоподателката изначално се е движела праволинейно по пътя, като изведнъж излиза извън него, най-вероятно защото е загубила ориентация поради липсата на видимост и малкия опит като водач на МПС (по нейни твърдения е водач на МПС от февруари 2025 г., което се и установява от справката за нарушения на водач по ЗДвП). Липсва, а и не се установява от доказателствата по делото, да е било налице някакво конкретно препятствие на пътя, за да възникне задължението на водача да се спре при такова препятствие. Установява се, че жалбоподателката внезапно се е отклонила от пътя, навлязла е в тревната площ, прилежаща към недвижим имот, настъпвайки удар на управлявания от нея автомобил в бордюра – очертаващ границата на платното за движение, и оградата, намираща се в поземления недвижим имот. Тези обстоятелства водят до извода, че жалб. Я. е извършила не нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, а по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Според константната практика на ВКС и в частност Решение № 122 от 3.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 1027/2022 г., I н. о., НК, Решение № 122 от 4.04.2023 г. на ВКС по к. н. д. № 1027/2022 г., I н.о. и Решение № 59 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д.