Решение № 211 от 21.10.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Панагюрище, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Л. И.

Н. срещу “Лендиво” ООД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер - 40 лева.- платена при изначална липса на основание поради недействителност на договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 75179 от 16.09.2024 г.

В исковата си молба ищецът сочи, че на 16.09.2024 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 75179, чрез онлайн платформата на ответника, по който е отпусната главница в размер на 600.00 лв. при лихвен процент по кредита:

36% ГПР: 42.58% и срок за погасяване 30 дни, като общо дължимата сума е в размер на 618 лв.. Твърди се, че съобразно чл 17 от договора ищецът е следвало да представи в тридневен срок от сключване на договора конкретно обезпечение, посочено в договора, като съобразно чл. 27 (1) от договора при непредставяне на обезпечение се дължи неустойка, която в конкретния случай е начислена в размер на 162 лв., видно от погасителния план. Сочи се, че тази неустойка е по същество скрита лихва, маскирана като неустойка при практически невъзможни за изпълнение условия и именувана по този начин за да не бъде включена в ГПР. Излага се, че договорът е недействителен, тъй като въпросната неустойка следва да бъде включена в ГПР и същият е в действителност неточно посочен, което влече недействителността на договора за заем. Излага се, че в конкретния случай по договора са направени плащания в размер на 640 лева, като сумата от 40 лв. от погасените общо 640 лв. се явява платена при изначална липса на основание. Излагат се просторни доводи по отношение нищожността на клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора, тъй като това вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е било изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и 1 характеризиращите я като такава функции, като се заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидената „неустойка” не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция. Сочи се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция като, неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора. С оглед на това, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на чл.

143, т. 3 ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Сочи се, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, че посочената клауза за уговорена неустойка, следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми, в който смисъл се цитира съдебна практика. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Сочи се, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, 2 посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК - „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Сочи се, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, като се цитира практика на СЕС.Твърди се, че в случая кредиторът е посочил сума за връщане в размер на заетата, подлъгвайки потребителят, че кредита е безлихвен, но включвайки в параметрите му лихва и ГПР, което допълнително обърка потребителя какво точно ще плати за използването на заема, а неустойката при практически невъзможно за предоставяне обезпечение е по същество скрита лихва, която е само маскирана като неустойка за да не бъде отчетена към ГПР. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не се оспорва твърдението, че между страните по делото е сключен процесния договор за кредит, по който на ищеца е предоставена сума в размер на 600 лева за ползване. Сочи се, че договорът за кредит е сключен от разстояние, като подробно е описан процесът по сключване на договора, като в конкретния случай сключването на договора е инициирано от ищеца, като с подписване на на договора потребителят недвусмислено се е съгласил с параметрите посочени в него., като ищецът се е запознал с погасителния план, общите условия приложими към договора и СЕФ, в самия проект на договроа е фигурирало задължението за заплащане на неустойка, с което ищецът се е запознал преди сключване на договора. Сочи се, че процесната неустойка не е начислена от ответника, като въпреки тва тя е валидна и допустима. Излага се, че неустойката представлява самостоятелно съглашение обективирано в договора, като за да възникне тя е необходимо кумулативното наличие на предпоставките посочени в договора, а именно неизпълнение на задължението, което обезпечава. Сочи се, че в конкретния случай неустойката се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не се изпълни задължението, като това е изцяло във волята на заемателя. Сочи се, че неустойката има обезщетителна и обезпечителна и санкционна функция, като цели да се стимулира изпълнението на задължение поето с договора. Сочи се, че настъпилите при неустойката вреди се предполагат, в който смисъл се цитира съдебна практика. Твърди се, че основаната цел на неустойката е да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди, като няма въведено 3 законодателно изискване за максимален размер на неустойката, а нищожността й поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към. момента на сключване на договора. Сочи се, че правилно неустойката е включена в падежните вноски, тъй като представлява предварително определено обезщетение. Твърди се, че е не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечението посочено в договора, като ищецът още преди сключване на договора е бил запознат с това свое задължение. Сочи се, че няма законова разпоредба, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Моли се да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и това се установява от приложения по делото договор за предоставяне от разстояние на потребителски кредит № 75179 от 19.09.2024 г. сключен и между страните по делото, че между тях е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 600 лв., а заемателят се е задължил да я върне в срок от 30 дни, в срок до 16.10.2024 г., заплащайки лихвен процент в размер на 36,00% и ГПР в размер на 42,58%, като е посочено, че общата дължима сума по кредита е в размер на 780 лева. В чл. 17 е уговорено задължението на кредитополучателя да представи обезпечение- поръчител физическо лице или банкова гаранция. Като съобразно чл. 27, ал.1 от договора е постигната уговорка между страните за заплащане на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. С Определение № 450 от 12.08.2025 г. постановено по делото е изготвен проекто доклад, с който е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е отпусната сума в размер на 600 лева, както и че кредитополучателят - ищец е заплатил сума в размер на 640 лева за погасяване задълженията по процесния кредит.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- че ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, а именно, че ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 40 лева, като ответникът следа да докаже, че е налице валидно основание за това имуществено разместване, респ., че процесния договор е действителен.