Определение № 31663 от 31.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33939/2025
- Вид
- Определение № 31663
- Подписан
- 31.08.2026
- В сила
- 31.08.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31663 гр. София, 31.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110133939 по описа за 2025 година
***. ЕГН **********, с постоянен адрес ***,чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество *** , представлявано от адв. ***, е предявил иск срещу ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** и ***, за приемане за установено, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № *** сключен между *** и ***, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, поради което да се прогласи недействителност на договора. Претендира се присъждането на направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Иска е допустим, а исковата молба е редовна.
На осн. чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 30.11.2026г. от 14:20 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 190 от ГПК задължава ответното дружество да представи копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ към договора за потребителски кредит №***.
Допълва ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД със следното:
1
Ищецът ***. твърди, че той и ответника на 06.04.2023 г. са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит №*** , съгласно който договор е приложим ЗПФУР.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2500лева. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.66%. В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от ,,***” в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 2500лв., ***. разбрал, че освен заемната сума от 2500лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на ***, в размер на 2525 лв. Ищецът счита процесния договор за недействителен, поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Ищецът твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.
Твърди, че той не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Сочи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.66%, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо, счита договора за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Посочен е грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ищецът счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №*** за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Ответникът с отговор на исковата молба, депозиран в срок, оспорва предявения иск като неоснователен като твърди, че всички оспорени клаузи са в съответствие със закона и са равноправни.
2
Правното основание на иска е чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът пълно и главно следва да докаже съдържанието на сочения от него договор, сключен между страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3