Решение № 93 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Луков

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200530 по описа за 2025 година Настоящото производство пред касационната инстанция е трето по ред, но по делото не е провеждано съдебно следствие и не са събирани нови доказателства.

Касационното производство е образувано по протест от прокурор при АП – Варна, както и жалба от повереника на граждански ищци и частни обвинители Р. и Й. С.– адв. С. и жалба от повереника на граждански ищци и частни обвинители М. и Х. М. - адв. К., срещу въззивно решение № 3 от 14.01.2025г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 236/2023г. по описа на същия съд.

В протеста са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първата инстанция, без да обсъди аргументите на държавната обвинение в подкрепа на обвинителната теза. Съдът игнорирал събрани по надлежния ред писмени и гласни доказателства, превратно тълкувал само част от събраните доказателства, а други изобщо не обсъдил, липсвал цялостен анализ на доказателствата, както и обоснован извод за тяхната достоверност и 1 относимост към правния спор, което довело до нарушение на чл. 12 и чл. 13 от НПК. Неправилно съдът бил приел, че обясненията на свидетеля Б. С. в частта им, в която сочи подсъдимия Д. като поръчител и помагач в атентата, а подсъдимия Н. като помагач, са изолирани и неподкрепени с други доказателства, поради което и се явяват недостатъчни за признаване на вината им. По отношение на обясненията на този свидетел съдът не се бил съобразил с решението на ВКС по кнд № 390/2021г. на ІІІ-то н.о., като се прави разбор на годността на обясненията на свидетеля, депозирани от него в качеството на обвиняем на 04.12.2002г. Сочи се, че неговите показания от съдебната фаза не следва изобщо да се кредитират, тъй като противоречат на житейската логика и обратно, обясненията му от посочената дата следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът неправилно бил игнорирал показанията на свидетелите Г., Х., Т.

С., Х., Ш. и С., според чиито показания у подс. Д. е било формирано убеждение, че пострадалият С. е поръчал атентата спрямо него в началото на 2002г. От своя страна С. пък бил убеден, че подс. Д. готви покушение срещу него, както и че му отправял заплахи. Също така съдът не бил подложил на внимателна преценка показанията на свидетелите К., Ц., С., И., В. и Х., които подкрепяли заявеното от св. Б. С. относно кражбата на л. а. /марка/ и би установил дейното участие на подс. Д. за откриване и връщане на този автомобил, тъй като в него са се намирали вещи, предназначени за готвеното срещу С. покушение.

Неправилно съдът приел, че обясненията на Б. С. са недостоверни и относно парите, които получил от подс. Н. като възнаграждение за извършеното убийство, тъй като те намирали опора в заявеното от св. К., справките за открити от С. банкови сметки, както и протокола за извършено претърсване и изземване от дома на К..

В протеста подробно се излагат фактически обстоятелства относно инкриминираното престъпление по отношение на двамата подсъдими.

Нарушението на материалния закон е заявено само декларативно, явно като последица от претендираните процесуални нарушения. Искането, което се прави, е, да бъде отменено решението на апелативния съд и ВКС да реши делото по същество.

В жалбата от името на гражданските ищци и частни обвинители Р. и Й.

2

С. се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Изразява се недоволство от приетото от апелативната инстанция становище, че виновността на съучастниците, включена в осъдително решение по отношение на друг подсъдим, в което решение не е била подлагана на проверка доказаността на обвинението спрямо тях, не може да се ползва като обстоятелство за доказване и на тяхната вина.

Също така съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото, като се визират показанията на св. Б. Б., пред когото физическият извършител на убийството С. при проведената между двамата полицейска беседа бил разказал с подробности за участието на подсъдимите Д. и Н.. Твърди се, че авторството на деянието относно подс. Д. се доказвало както от обясненията на св. С., но така също и от показанията на свидетелите Б., Г., В. и Х..

След това в касационната жалба се прави описание на фактическата обстановка такава, каквато е тя според вижданията на повереника на частните обвинители и граждански ищци.

В заключение се иска да се отмени решенето на апелативния съд и подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

Претендира се уважаване на гражданския иск срещу подсъдимите, както и направените по делото разноски.

В жалбата от повереника на граждански ищци и частни обвинители М. и Х. М. - адв. К., също се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Въззивният съд не анализирал в съвкупност доказателствата, събрани в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Изразява се недоумение от обстоятелството, че при предходни разглеждания на делото срещу двамата подсъдими, преди възобновяване на производството по отношение на тях, същите били осъдени, а при сегашното повторение на процеса, били оправдани, при това без промяна във фактите, само с промяна в НПК. Твърди се, че и първоинстанционния, и въззивния съд, по този начин са извършили недопустима ревизия на влязъл в сила съдебен акт, каквато се явявала присъдата на АС – Бургас, постановена по внохд № 66/2006г. по описа на същия съд.

Твърди се, че обясненията на св. С. се подкрепяли от показанията на свидетелите Г., Х., С., Ш., К. и Ц., при което следвало подсъдимите да бъдат осъдени от съдилищата по фактите.

3

Нарушението на материалния закон пък се извежда като последица от така допуснатите нарушения на процесуалните правила.

Иска се решението на въззивния съд да бъде отменено и двамата подсъдими да бъдат осъдени от ВКС по повдигнатите им обвинения.

Претендира се уважаване на гражданския иск срещу подсъдимите, както и направените по делото разноски.

В допълнение към касационната жалба, подадено от адв. К.,, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото в резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение, тъй като не е приел обясненията на св. С., депозирани от него на 04.12.2002г. като годни за преценка и че те имат изключително значение като основен източник на информация за случилото се и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, водят на единствен извод за виновността на двамата подсъдими.

Според касаторите, извода на съда, че обясненията на С. в частта им, в която сочи подс. Д. за поръчител и помагач, а подс. Н. само като помагач, не се подкрепят от други доказателства и не са достатъчни за признаване на вината на двамата подсъдими, почива на неправилна интерпретация на събрания доказателствен материал. Неправилно били игнорирани показанията на свидетелите Г., Х., С., Ш. и Х., които недвусмислено сочели за формирано у подс. Д. убеждение, че пострадалият е поръчал атентата срещу него в началото на 2002г., поради което и е имал личен мотив да отмъсти на С.. Също така съдът бил игнорирал свидетелските показания за убедеността на С., че срещу него се готви покушение от подс. Д.. Съдът неправилно тълкувал обстоятелствата и относно кражбата на лекия автомобил на С., че именно подс. Д. е съдействал с всички възможни средства този автомобил да бъде намерен и върнат, като това било сторено поради наличието в автомобила на вещи, предназначени за убийството на С.. Неправилно съдът отхвърлил обясненията на св. С. и относно откритите в дома му парични средства и откритите от него банкови сметки, в резултат на полученото от подс. Н. възнаграждение за убийството на С..

Па делото е постъпило възражение от адв. Б. В., в качеството му на 4 защитник на подс. Н., срещу подадения протест и жалби. Излагат се пространни съображения относно правилността на достигнатите от апелативния съд изводи, както и че същите са в резултат на изпълнение на дадените от ВКС по нд № 390/2021г.указания.

Също така се възразява, че в протеста не се съдържа искане за осъждане на подсъдимите, а само се прави искане за отмяна на решението на въззивния съд. Счита, че искане за осъждане на подсъдимите не се съдържа и в касационните жалби на частните обвинители.

Постъпило е и възражение от адв. Л., в качеството й на защитник на подс. Д., срещу протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци, като същите се намират за неоснователни. Сочи се, че въззивният съд е изпълнил дадените по н.д. № 390/2021г. указания на ВКС относно обясненията на св. С. от 04.12.2002г., а именно че анализът за тяхната достоверност не следва да засяга частта, въз основа на която е постановена влязлата в сила присъда по отношение на него, както и че е следвало да се използва много по-задълбочен подход при оценката на тези обяснения с кореспондиращите им доказателства и в случаите, когато отхвърли взаимната им връзка, да изложи солидна аргументация.

Защитникът намира, че след извършен обстоен анализ въззивният съд е достигнал до единствено възможния извод, че обясненията на С. в частите, в които уличава подсъдимите Д. и Н., не се подкрепят от други доказателства, поради което и не могат да обосноват друг извод по фактите, насочен към доказване на обвинението по несъмнен начин.

Счита се, че от една страна протеста е противоречив и неясен по съдържание- на л. 8 от същия се иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на апелативния съд, което е невъзможно при трето разглеждане на делото пред ВКС, а от друга- в диспозитива на протеста се иска ВКС да отмени решението и да реши делото по същество, което на практика означава липса на съответен протест за осъждане.

По същество на протеста се излагат съображения, че прокурорът не е съобразил, че материалната доказателствена сила на постановената по отношение на св. С. присъда е само по отношение на извършеното от него самия деяние и не се разпростира върху други лица, неучастващи в 5 производството. Затова и в цитираното решение на ВКС е подчертано, че анализът за достоверност на неговите обяснения следва да се ограничи до обстоятелствата извън личното му участие в престъплението, за което има постановена осъдителна присъда. Обясненията на св. С. относно участието на подс. Д. представлявали „оговор“, т.е. излагане на факти за участието и на друго лице в осъществяването на престъплението. В тази им част същите не били подкрепени от доказателства, поради което и не представлявали годна доказателствена основа.

Според защитата показанията на св. Г., Ш. и С. са били обсъдени от въззивния съд, като същите имат отношение единствено към мотива за извършване на престъплението, а не и към неговото извършване.

Допълнително фактите относно мотива следва да бъдат изложени в обвинителния акт, което обаче не е сторено. Относно откраднатия автомобил защитата намира, че всички факти, свързани с връщането на автомобила, както и показанията на свидетелите, сочени от прокурора, са били обсъдени от контролираната инстанция. Като допълнителен аргумент за неоснователност на протеста се сочи, че според диспозитива на обвинителния акт неотносими към обвинението за помагачество на Д. са фактите, свързани с откраднатата кола на св. С. и връщането й, както и няма обвинение пистолетът в колата на св. С. да е свързан по някакъв начин с предстоящото убийство на С.. Отново според диспозитива на обвинителния акт неотносими към обвинението по отношение на Д. са и фактите за предаването на сумата от 10 000 долара от подс. Н. на св. С.. Такова обвинение имало само спрямо подс. Н., който е оправдан и срещу неговото оправдаване няма подаден протест. Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства за съпричастност на подс. Д. и по отношение на пушката, с която е било извършено убийството.