Решение № 4 от 12.01.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Горна Оряховица , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IX СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Христо П. Попов

Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20204120200698 по описа за 2020 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Х. Н. атакува издадения електронен фиш Серия К № 3866035 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш/ЕФ/.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново – редовно призован, не изпраща процесуален представител и не заема становище по жалбата.

Районна прокуратура – Горна Оряховица – редовно призована, не изпраща процесуален представител.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2020 г. в 01:39 часа на територията на община Лясковец на път I-4 при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил 1

„Мерцедес Вито” с рег. № ** **** МН, движещ се в посока към град Варна със скорост 106 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Видно от справката за регистрацията и собствеността на л.12, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е Ив.Н., като против последния е издаден ЕФ /л.8 от делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

От справката на л.10 е видно, че електронният фиш е издаден на 11.08.2020 г., а датата на неговото заснемане е 28.07.2020г. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.

Жалбата против ЕФ е депозирана по пощата на 03.09.2020г./л.7/, видно от пощенското клеймо. В съпроводителното писмо към преписката е посочено, че не е получаван документ, удостоверяващ датата на връчване на ЕФ /л.2/. В този случай, следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

2

В обжалвания ЕФ не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск.

След като жалбоподателят е упражнил правото си да обжалва ЕФ , не може да се направи извод за допуснато съществено нарушение поради непосочване на срок за обжалване.

Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /СофияВарна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.

В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, актуална към датата на заснемане на нарушението, се установява, че мястото на заснемане на нарушението е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”/153+200/-л.28 и сл. Следва да се посочи, че липсата на подобно означение не о**обождава водача от задължението му да изпълнява предписанията на ЗДвП.

Относно възражението на жалбоподателя, касаещо невъзможността му да възприеме процесния пътен знак, ограничаващ скоростта, същото е неоснователно по следните съображения: Същото категорично се оборва от 3 приложената схема на пътния участък (лист 29). От нея е видно, че на км.

153 +150м, в лентата за движение към гр. Варна е поставен пътен знак В26 – 80 км/ч. На км. 153+300м, в лентата за движение към гр. Варна е поставен пътен знак В26 – 60 км/ч. Разстоянието между двата знака е 150 метра. Видимостта между тях е пряка. Ако управляваното от жалбоподателя МПС се движи с указаната скорост от 80 км/ч., то изминава за една секунда 22,2222 м/с.

Следователно разстоянието от 150 метра ще бъде изминато от него за 6, 75 секунди. Време, достатъчно на водача спокойно да види и възприеме поставения знак В26 – 60 км/ч. и да съобрази скоростта на движение на управляваното МПС. О**ен това от км. 153+300м, в лентата за движение към гр. Варна, до мястото на заснемане на нарушението, т.е. на км 153 +343м има разстояние от 43 метра. Ако управляваното от жалбоподателя МПС се движи с указаната скорост от 60 км/ч., то изминава за една секунда 16,6667 м/с, т.е. това разстояние от 43 метра ща бъде изминато за 2,5799 секунди. От изложеното е видно, че ако жалбоподателят е управлявал л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. № ******МН с указаната от пътните знаци В-26 скорост за движение в разглеждания участък от пътя, то той е щял да измине разстоянието от 193 м. за 9,3299 секунди. Изводът е, че обективно е съществувала възможност за водача да възприеме и да се съобрази с предписанието на пътен знак В26 – 60 км/ч и същият е бил длъжен да стори това. Водачът има достатъчно време и разстояние до мястото на заснемане да е намалил скоростта си на движение до изискуемата 60 км./ч. Същият обаче е заснет с 106км./ч., което означава, че и по-рано указаното ограничение от 80км./ч. също не е съобразено от водача.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВРВелико Търново до директора на дирекцията (л.13) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 4

36 от 19.05.2015 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.14), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019г. (л.11) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.15 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.9 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 28.07.2020 г. в 01:39:29 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег.№ ** **** МН се е движел със скорост 109 км/ч. с отчетен впоследствие толеранс. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I - 4 в участъка от км 153+000 до км 154 +000, актуална към посочената във фиша дата на нарушението, посоченото във фиша място на нарушението при км 153 +343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак 5

В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила. Мястото попада в обсега на действие на монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, което е видно от скицата. Тези данни съответстват на изображението върху фотоснимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м.

Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП към момента на нарушението е в абсолютен размер относно превишаване на скоростта с над 41 км./ч. в рамките до 50 км/ч., поради което не се налага излагане на съображения относно размера на наложената глоба. Такава е предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място, какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките над 41 км./ч. / в случая 46км./ч./, поради което глобата в размер от 400лв. е законосъобразно определена.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 109 км/ч. до приетата за установена скорост от 106 км/ч е в интерес на жалбоподателя. В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 46 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не може да 6 се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.