Решение № 167 от 02.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100601212 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения М. В. Р. ЕГН ********** от гр.******, против Определение № 1728 от 10.08.2023г., постановено по ЧНД № 3059/ 2023г. по описа на Районен съд - Бургас. С оспореното определение съдът на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК, наложил на осъдения Р. общо наказание по общо 5 влезли в сила присъди и споразумения за извършени престъпления, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 24 от НК увеличил с 3 месеца до общ размер от 1 година и 3 месеца (15 месеца), което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. Със същото определение, на основание чл.25 ал.2 и чл. 59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, районният съд приспаднал от срока на определено общо увеличено наказание изтърпяната до момента част и времето, пред което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР във връзка с включените в съвкупността присъди.

С жалбата бланкетно се оспорва обосноваността и законосъобразността на определението, с твърдения за определяне на общото наказание неправомерно и в отсъствие на каквито и да било доказателства. Не са отправени доказателствени искания, а се претендира преразглеждане на обжалвания първоинстанционен акт.

Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи за принципната приложимост на института по чл. 24 от НК, както и за наличието на солидни мотиви и съображения от страна на районния съд в подкрепа на решението му да приложи максималното допустимо по закон увеличение на общото наказание на осъдения. Предлага определението на районния съд да бъде потвърдено. Алтернативно, в случай че въззивната 1 инстанция счете размера на увеличението за прекомерен, предлага атакуваното определение да бъде изменено с намаляване срока на увеличение на общото наказание до 1 година.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения М. Р. поддържа жалбата със съображения, че наложеното по съвкупността общо наказание е достатъчно като срок и начин да постигне целите по чл.36 от НК, а увеличаването му от първата инстанция на основание чл.24 от НК е неправилно и ненужно. Моли за отмяна на първоинстанционното определение в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК.

Осъденият Р., редовно призован, не се явява, не взема отношение, не представя и не ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

М. В. Р. ЕГН ********** от гр.*****е осъждан до момента с 15 влезли в сила присъди и споразумения за извършени умишлени престъпления от общ характер, а прокурорът от Районна прокуратура – Бургас е предложил групиране и определяне на общо наказание по последните пет осъждания:

1. С влязло в сила на 22.03.2022г. определение Pайонен съд - Бургас е одобрил споразумение №94/22.03.2022г. по НОХД №819/2022г., като на осъдения е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при първоначален „общ режим“ за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Престъплението е извършено на 23.02.2022г., а наказанието е изтърпяно на 30.06.2022 г.

2. С влязло в сила на 08.07.2022г. определение Pайонен съд - Бургас е одобрил споразумение №293/08.07.2022г. по НОХД №2290/2022г., като на осъдения е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при първоначален „Общ“ режим, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК. Престъплението е извършено на 08.11.2021г.

Между тези две осъждания е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание с определение по НЧД №2480/2022г. по описа на Pайонен съд - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при първоначален „общ режим“ , което е било изтърпяно на 09.08.2022 г.

3. С Присъда №135/26.09.2022г. по НОХД №1859/2022г. на Pайонен съд - Бургас, в сила от 11.04.2023г., на осъдения Р. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, при първоначален „общ“ режим за престъпление по чл. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК. Престъплението е било извършено на 27.09.2021г.

4. С Присъда №137/13.07.2023г. по НОХД №1276/2023г. на Pайонен съд - Бургас, в сила от 29.07.2023г. на Р. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, при първоначален „ОБЩ“ режим за престъпления по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, и по чл.216 от НК. Престъпленията са извършени в периода 11.09.2021г. и в периода 19.08.2021г./11.09.2021г.

5. С Присъда №134/12.07.2023г. по НОХД №1550/2023г. на Pайонен съд - Бургас, в сила от 28.07.2023г., на Р. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, при първоначален „СТРОГ“ режим за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Престъплението е извършено в периода 21.12.2021г. и в периода 19.01.2022г.

При така установените релевантни факти, въззивната инстанция се присъединява към извода на районния съд, че гореизброените пет осъждания имат за предмет престъпления, извършени от осъдения Р. в условията на чл.23 ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за което и да е от тях да имало влязла в сила присъда. Доколкото тези престъпления са 2 наказани с отделни присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях наказания действително са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, което налага наказанията да бъдат групирани и на осъдения да се наложи едно общо наказание в размер на най-тежкото – в случая наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено по НОХД №1550/2023г. на Pайонен съд - Бургас.

Напълно се споделят и изложените от първата инстанция съображения, мотивирали решението за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК. По-горе вече бе казано, към момента спрямо осъдения са постановени и влезли в сила 15 осъдителни присъди и определения за тежки умишлени престъпления изключително против собствеността на гражданите. Подложените на групиране в настоящото производство 5 осъждания касаят извършени от Р. квалифицирани кражби и унищожаване и повреждане на чуждо имущество в много кратък период от около половин година – от м.септември 2021г. до м. февруари 2022г. Събраните по делото доказателства мотивират еднозначен извод, че осъденият безусловно е личност с изразени и отдавна утвърдени престъпни стереотипи и нагласи, започнал е да извършва престъпления още в непълнолетна възраст, и липсват изобщо данни той да притежава потенциал и мотивация да устрои живота си на свобода по приемлив за обществото и съобразен със закона начин. Преди да осъществи престъпленията, включени в настоящата съвкупност, осъденият е извършил и множество други престъпления, за които е бил наказан и ефективно е изтърпял наказания „лишаване от свобода“ за различни периоди, но без да е налице очаквания поправителен и превъзпитателен ефект. Категорично доказателство за това становище са последвалите нови престъпления, всички без изключение тежки умишлени престъпления против собствеността.

В този контекст осъденият правилно е бил възприет като личност с висока обществена опасност и степен на криминализация, трудно поддаваща се на педагогическо въздействие.

За постигане на поставените пред наказанието цели, спрямо Р. са явяват наложителни подълга изолация от обществото, засилено пенитенциарно въздействие и постоянен контрол, които са възможни само в местата за лишаване от свобода. Следва да се напомни, че една от целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 2) от НК е именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления.

Тази цел с положителност може да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото наказание.

За разлика от съда, разглеждащ дело с предмет – конкретно престъпление, където обстоятелствата по чл.102 от НПК се вземат предвид само с оглед конкретното обвинение, разпоредбата на чл.24 от НК дава възможност на съда, натоварен с определяне на общо наказание, да прецени в пълнота всички данни за личността на дееца и обстоятелствата относно всички извършени от него престъпления, включени за групиране в съвкупността.

Това е особено важно тъкмо в случаите по чл.25 ал.1 от НК, когато престъпленията от съвкупността са предмет на отделни присъди, както е по настоящото производство. Следва да се отбележи, че вложената в разпоредбата на чл.24 от НК законодателна идея не включва ревизиране или промяна на наказанията, наложени на дееца с отделните присъди от съвкупността, а има за цел индивидуализация на определеното общо наказание по начин, че в най-пълна степен да отговаря на доказателствата за броя, тежестта и обществената опасност на извършените в съвкупност множество престъпления, характеристиката на дееца, и максимално да способства за постигане всички дефинирани в чл.36 от НК цели на държавната санкционна принуда.

В конкретния случай, с оглед коментираните по-горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и доказателствата, и обосновано с оглед постигане целите на наказанието, решението на първата инстанция да увеличи определеното на осъдения Р. общо най-тежко наказание с 3 месеца, в рамките на допустимия от закона максимум на увеличението по чл.24 от НК. Обсъденото увеличение, и общата продължителност от 1 година и 3 месеца (15 месеца) на увеличеното общо наказание най-пълно съответстват на данните за извършените престъпления, очертаните характеристики на личността на дееца и неговата висока обществена опасност, както и на липсата на видим позитивен ефект наложените му и изтърпени от него наказания за предходни престъпления.

Законосъобразно, от срока на определеното общо увеличено наказание „лишаване от свобода“, на основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2, и чл.25 ал.2 от НК е приспадната изтърпяната 3 част от общото наказание, както и периодите, през които осъденият е бил задържан или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ по включените в съвкупността присъди.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1728 от 10.08.2023г., постановено по ЧНД № 3059/ 2023г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4