Определение № 658 от 29.09.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. ХАСКОВО, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500528 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е по повод Определение № 522/04.09.2026г., постановено по гр. д. № 473/2026г. по описа на Районен съд - Харманли, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Харманли и Софийски районен съд за разглеждане на предявените от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Д. В. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Окръжен съд - Хасково, след като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

Пред СРС е подадена искова молба от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482 против Д. В. К., с ЕГН **********, по която е образувано гр. д. № 4727/2026 г. В исковата молба се твърди, че на 18.02.2021г. в района на гр.

Симеоновград, ул.“Цар Освободител“ било реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф” с per. № ***, собственост на Н. В. К., управлявано от Д. В. К. и МПС „Шкода Октавия” с per. № ***, собственост на Олщина Симеоновград, което е било паркирано. Според представения Протокол за ПТП №1728552/18.02.2021г. причините за ПТП се дължат на вина и противоправно поведение на Д. В. К., който при движение с несъобразена скорост с релефа на местността и пътните условия, губи контролл и блъска 1 паркираното МПС Шкода Октавия“.

МПС „Фолсфаген Голф” с per, № ** е било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД“Бул ИНС“АД, като застрахователя изплатил на застрахования обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. В последствие в ЗД „Бул Инс“ АД била заведена щета под № 2110005442 от застрахователя на пострадалото МПС по която ищецът заплатил на представител на увреденото МПС щета в размер на 285,26 лв. Тъй като от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №1728552/18.02.2021г. се установявало, че Д. В. К. към момента на настъпване на ПТП управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, претендира от съда да го осъди да му заплати сумата от 158,63 евро., представляваща изплатеното от ЗД “Бул Инс”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева/12,78 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

След служебно извършена справка в НБД „Население“ се установило, че постоянният адрес на ответника е в **, а настоящият адрес е в **.

С Определение № 25837/16.07.2026г., постановено по гр. д. № 4727/2026г. СРС е прекратил производството по делото и е изпратил делото по местна подсъдност на РС - Харманли. За да прекрати образуваното пред него производство СРС е приел, че по отношение на местната подсъдност на делото следва да намери приложение разпоредбата на чл. 105 от ГПК и делото следва да се изпрати за разглеждане от съда, в чийто район се намира постоянния адрес на ответник.

Делото е изпратено на РС - Харманли, пред който е образувано гр. д.

№ 473/2026г. С Определение № 522/04.09.2026г., постановено по гр. д. № 473/2026г. Районен съд – Харманли е изпратил делото на ОС-Хасково за определяне на компетентният съд,който да разгледа делото по предявеният главен иск с правно основание чл.500, ал.1,т.1 от КЗ. В мотивите на определението си РС - Харманли е приел, че делото не му е местно подсъдно, тъй като предявеният иск с правна квалификация по чл. 500 КЗ, е потребителски и ответникът по него има качеството на „потребител“. Поради това е приел, че в случаят не намира приложение общото правило за местна 2 подсъдност по чл. 105 от ГПК.Приел е ,че при наличието на специална подсъдност по смисъла на чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,който в случая е в гр.Стара Загора.В този смисъл е и направено възражение от пълномощника на ответника по делото,което е направено с подаването на отговора на исковата молба.

По така повдигнатия спор за подсъдност и на основание чл. 122 от ГПК Окръжен съд - Хасково намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба, подадена от ЗД "Бул Инс" АД против Д. В. К., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 500 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД е РС – Стара Загора. В тази връзка следва да се посочи следното:

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно § 13, т. 9 от ЗЗП със същия са въведени в националното ни законодателство, разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В настоящия случай ответникът Д. В. К. е "потребител" по смисъла на посочения закон, като същият е и ползвател на застрахователна услуга, тъй като между него и ищеца има сключен /според фактическите твърдения в исковата молба/ договор за застраховка "Гражданска отговорност", поради което следва да се приеме, че същият има качеството "потребител".

В чл. 113 ГПК е предвидена специална местна подсъдност за исковете на и срещу потребители, която следва да намери приложение в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извода, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална 3 предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.

В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Съответно така изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК видове местна подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за наличието й.

Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай, доколкото ищецът е застраховател, а ответникът е "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ. Това понятие е аналогично и на понятието "потребител на застрахователни услуги" по отменения КЗ, като в тази насока следва да се спазят и указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК. При тълкуване на правилото на чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се вземе предвид, че по отношение физическите лица, извън рамките на професионалната им или търговската им дейност, при сключването на застрахователни договори, последните ще са потребители по смисъла на закона и те винаги ще се ползват от поблагоприятната правна регламентация – арг. § 1 ДРЗЗП.

В случая без значение е обстоятелството, че с оглед твърденията на ищеца в исковата молба се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ.

Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърденият договор за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги", това понятие не следва в последствие да отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно, тъй като страните са се намирали в застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други предпоставки при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе неблагоприятните последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на застрахователен договор, като реално и това е 4 причината застрахователят да твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такова поето по силата на застрахователният договор. Единствено различното от нормалното развитие на отношенията между застрахователя и застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ е това, че застрахователя не се суброгира в правата на пострадалия, поради наличието на специално предвидените в чл. 500 КЗ предпоставки именно за този вид регресен иск. В нормата на чл. 500 КЗ изрично е предвидено, че тази възможност за регрес е в допълнение към предвидената в чл. 433, т. 1 КЗ. Съответно искът отново се основава на съществуването на застрахователно правоотношение между ответника и ищеца и несъмнено застрахованото лице отговаря по него в качеството си на „ползвател на застрахователни услуги“.

За пълнота е необходимо е да се изясни, че в случая не е приложима специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, доколкото същата се отнася единствено за исковете за обезщетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, гаранционен Фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Така описаната специална местна подсъдност не е приложима в конкретния случая, макар да се касае до иск по КЗ, то същият е предявен от застраховател срещу застрахован и поради това не попада в хипотезите, предвидени в чл. 115, ал. 2 ГПК.

Следователно, тъй като в случая е установено, че настоящият адрес на ответника е ***, то производството на основание чл. 113 от ГПК е местно подсъдно на Районен съд – Стара Загора, за която подсъдност съдът следи служебно и дори без възражение от страна на ответника/макар в случая такова възражение има направено с отговора на исковата молба/.

Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че компетентен да разгледа исковата молба, подадена от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482 против Д. В. К., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД е Районен съд – 5

Стара Загора. Съответно делото следва да се изпрати на този съд за разглеждане на исковете по същество.

Така мотивиран и на основание чл. 122 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, с адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2 против Д. В. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: ** и настоящият адрес: **, обективно съединени искове с правно основание чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД е РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – СТАРА ЗАГОРА за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6