Решение № 400 от 24.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20235300900059 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от Т. Г. Д., ЕГН ********** от **** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ

И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, обл. София, общ. Столична, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.

Димитров“ № 1 за заплащане на следните суми, а именно:

-Сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди във връзка с настъпили телесни увреждания, а именно: Множество счупвания на подбедрицата, тибия и фибула открито и счупване на горния край на лъчевата кост /главичката ляв радиус/, които телесни увреждания ищцата е претърпяла по повод на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 26.09.2022 г., случило се около 16.45 часа в **** при което водачът на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ****, движейки се по посочената улица в посока от запад към изток, е блъснал ходещата по пътното платно ищца и е причинил посочените по-горе телесни увреждания - Сумата от 2360.65 лева представляваща претърпените от ищцата имуществени вреди представляващи разходи, както следва: - 190 лв. за закупена статична ортеза за глезенна става Protect Cat Walker; - 80.65 лв. за закупени медикаменти; - 90 лв. за допълнителни услуги, свързани с престоя й в болнично заведение МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ ПЛОВДИВ“ ООД; - 2 000 лв. за импланти. Претендират се обезщетенията, ведно със законната лихва от 21.10.2022 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба подробно се посочват настъпилите увреждания, 1 извършваното лечение, претърпените оперативни интервенции, изяснява се необходимостта от репариция на неимуществените вреди във връзка с претърпените от ищцата болки и страдания, които са описани. Мотивира се размера на имуществените и неимуществените вреди.

Ответникът изцяло оспорва иска. Признава единствено обстоятелствата на налично застрахователно правоотношение и отправена молба от ищцата към дружеството за репарация на вредите. Оспорват се всички останали правно-релевантни факти във връзка с настъпване на събитието; настъпилите телесни увреждания; причинната връзка между удара и претърпените вреди и т.н. На следващо място също така се оспорва изключителната вина на водача на моторно-превозното средство за настъпване на ПТП, като се твърди наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата Т. Д., която на първо място, се твърди да не се е движила по тротоара и банкета, като е нарушила чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, а се е движила по пътното платно. На следващо място се твърди, че ищцата е съпричинила уврежданията и по повод обстоятелството, че не се е движила по пътното платно в посока противоположна на посоката на движение на пътните превозните средства, с което отново е нарушила чл. 108, ал. 2 от ЗДвП. На следващо място се твърди нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, като се установява, че Т. Д. при и по време на предприето навлизане на пътното платно не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се към нея МПС и неговата скорост на движение. Оспорват се твърденията във връзка с усложнения на оздравителните процеси, като се твърди съпричиняване на уврежданията във връзка с неположени грижи от страна на ищцата и не спазване на лекарски предписания

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент 2 завършващ фактическия състав.

Между страните е безспорно, че на посочената дата и час, на посоченото място е настъпило ПТП. Също така, безспорно е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил В. И. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на ПТП, както и, че пострадалото лице е отправило искане до застрахователя за репарация на вредите преди предявяването на исковете.

Установява се също така, че е налице споразумение по АНД №20245330201380/24г. по описа на ПРС, с което В. И. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Т. Д.. чл.Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това правило аналогично следва да се приложи и към споразумението, с което е приключило наказателното произдство.

Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на М., което е и очевидно противоправно с оглед констатациите на наказателния съд, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице Б. по назначената СМЕ, която установява причинно –следствената връзка между активното поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.

По делото са представени и доказателства, от които се установява, че Д. е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото, като освен това е и безспорен между страните факт с правно значение.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и 3 страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетелят В.Г.Д., който обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е син на пострадалата. Това е така, тъй като данните обективирани от свидетеля са в унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че по принцип лицата оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития при оздравителните и възстановителни процеси са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки съществуващата родствена връзка. Очевидно е, че интензитетът на болките и страданията на ищцата веднага след инцидента по принцип е бил обичаен с оглед на нейната възраст и психоемоционален статус.

По делото обаче несъмнено се установява, че е имало съществени затруднения в оздравителните и възстановителни процеси, поради което очевидно, че преживения от Д. психофизически дискомфорт е извън обичайната норма. В унисон с този извод е и съдържанието на приетата по делото първоначална и допълнителна СМЕ, която съдът изцяло кредитира, която установява, че при такъв вид травматични увреждания обичайният възстановителен процес траел около 5-6 месеца при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в неговото протичане. В конкретният случай обаче е налице настъпването на усложнения в резултат на наличието на инфекция в областта на счупването, което е наложило извършването на нови две операции и удължаване на възстановителният процес, като общо са 4 извършени пет оперативни интервенции. Причината за възникването на инфекция е факта, че има открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета. При такова открито счупване много-често през кожната рана навлиза инфекция в дълбочина към счупването. При извършената трета операция е открит некротичен фасцит, което е наложило отстраняването на поставените метални импланти на костта, почистване и премахване на некротичните материи и поставяне на външен фиксатор. Това е забавило значително възстановителният процес. Пострадалата Т. Г. Д. е била хоспитализирана непосредствено след ПТП на 26.09.2022год. в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където са били извършени оперативни намествания и вътрешна фиксация на костите на лявата подбедрица и на лявата лъчева кост. На 04.11.2022год. отново Т. Г. Д. постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив по повод на инфекция на раната на лявата подбедрица. По този повод е била извършена операция с премахване на некротизиралите фасции и пластика на кожата. На 30.01.2023год. постъпва в УМБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД гр. Пловдив по повод на некротичен фасцит в областта на левия глезен. По този повод е извършена операция, премахнати са вътрешните фиксатори на лявата подбедрица, премахнати са некротичните фасции и е поставен външен фиксатор. След това е приета отново в УМБАЛ ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД гр. Пловдив на 06.02.2023год. за контрол на оперативната рана и ранна рехабилитация.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 80 000 лева.

Съдът отчита, при определяне на този размер, че се касае за изключително затруднени оздравителни процеси. Това е така, тъй като са настъпили усложнения и ищцата е претърпяла пет операции, което несъмнено определя извод, че нейните болки и страдания надхвърлят съществено обичайните.

Съдът също така отчита и обстоятелството, че за определен период от време пострадалата не е могла да се обслужва без чужда помощ, като свидетелят Д. установява, че и до настоящия момент на ищцата е оказвана подкрепа за посрещане на ежедневните й нужди. Също така съдът взема предвид и факта, че възстановителните процеси не са завършили и не е ясна какво би било развитието им за в бъдеще. Отново следва да се подчертае и факта, че е имало 5 пет оперативни интервенции по повод на реализираното счупване, всяка от които е предизвиквала нови болки и страдания и е актуализирала негативните преживявания на Д.. Също така съдът взема предвид и факта, че се касае за човек в напреднала възраст, което определя по – скоро песимистична прогноза за възстановяване пълния обем на движение на крака и изобщо цялостно възстановяване на зоната на увреждането до вида преди ПТП.