Решение № 4386 от 11.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр. София, 11.07.2020 г.

В

И

М Е Т О Н

А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА

ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10263/ 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.09.2017 г. до окончателното изплащане, претендираната като обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на публикувани и разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения чрез изданията на вестник „Телеграф” от 16.09.2017 г. с приложението „ФАКТ ТЕЛЕГРАФ“ и вестник „Телеграф“, издание от 19.12.2017 г. с приложението „Яслата на Агнешките главички“.

ИЩЕЦЪТ- И.Г.П.

– ЕГН **********, чрез адв. М. Д. твърди, че на 16.09.2016 г. ответникът е разпространил на пазара, в привличаща внимание цветна обложка, вестник

Телеграф, ведно с книжка ФАКТ ТЕЛЕГРАФ, и със заглавие: „Лаборантът и неговата фабрика за грабежи“ и подзаглавие - „Ограбиха България с милиарди, искат пак.“ На тази страница била неговата снимка, както и на 11 публични личности. На втора страница е отпечатан колаж с неговия образ, но карикатурно и осмиващо, носът му е ненормално удължен като човка, а встрани е изписано „Лабораторията на Командира и неговите чудовища“.

На колажа лицата са три и според написаното той е посочен за едно от „чудовищата “. Този колаж, с незначителни изменения, е поставен и на последната - външна страница на обложката. Между страница 16-та и 17-та е приложено изданието „Факт Телеграф“ в 32 страници, номерирани с числа, с римски знаци.

Отново е изписано „Ограбиха България с милиарди, искат пак“ и е поставена негова снимка. На страниците II и III - отново колаж, наподобяващ почти средновековна лаборатория, и неговия образ, поставен в колба с течност. Името му се споменава 11 пъти, наред с епитети, като : „... едното от двете най-успешни чудовища на лаборанта Франкенщайн - енергийният олигарх И.П.“, „разградският меринджей “ /Кадри / и „... жадните за дооглозгване на кокалите на държавата хора като П..... “Сделка с дявола“. На 19.12.2016 г. противоправното и обидно поведение на ответника продължило с издаването на вестник Телеграф с приложение-подарък книга „ Яслата на Агнешките главички“.

Посочва, че, както във вестника, така и в книгата, са ползвани обидни по негов адрес думи, целящи оклеветяване, злепоставяне и сериозно увреждане на името му, честта и достойнството му. Ищецът твърди, че в колажа на заглавната страница образът му е използван , за да бъде показан в агнешка кожа, с копита и уши, пред ясла с долари и левове, като част от стадо с овчар. Този колаж е отпечатан и на следващата страница. Намира, че онагледяването по този начин на заглавието и твърденията на автора имат силно въздействие, поради което ги приема за гавра е личността и достойнството му, за унижение, което му носи тежко страдание. На страница 7-ма авторът посочвал, че: „П. се надява пак да е на държавната хранилка и сънува как пада бордът, за да се събуди без милионите кредити, станали за една нощ жълти стотинки“ . Ищецът твърди, че това е невярно и непроверено обстоятелство, защото компаниите, които управлява и в които е съсобственик, нямат лоши, необслужвани и поставени под наблюдение кредити, а в публичния отчет на компанията и в доклада на одиторите няма данни за „лош кредит“. От същите документи е очевидно, че размерът на дължимите банкови кредити намалява и всички задължения се обслужват коректно и в срок.

Освен това той, в личното си качество, нямал необслужване кредитни задължения. Излага, че по този начин умишлено му се приписват недостойни и укорими прояви, което за него е позорно обстоятелство, увреждащо честта, достойнството и бизнеса му. За работата му, а и в чисто човешки план, основният актив е репутацията и доброто име. Разрушаването им му причинява сериозни вреди. Ищецът навежда, че в глава „Покровител на П.“ и на стр. 36 е написано : „ .. в решенията и действията си П. запазва характерния стил на комунистическата номенклатура - безскрупулен, алчен и високомерен. Задължително нехаещ за последиците... беше тефлониран от политическия чадър... Това обаче е на път да се промени и затова е толкова жално блеенето на „Агнешките главички“, които предчувстват, че този път може да паднат курбан в името на истинската справедливост“. Твърди, че по безпардонен начин, ползвайки обиди и позорни изявления, авторът уврежда правото му на добро име в обществото, злепоставя го сред колектива, партньори и близките му, разколебава вярата в него и в резултатите от труда и усилията му. Ищецът посочва, че на стр. 109, в раздел „Вятърните перки - новата любов на П. и Н.“ и подзаглавие „Агнешките главички нахлуха в енергетиката“, авторът го индивидуализира по име, помества снимката му и изсипва върху личността му неверни позорни обстоятелства и груби обиди: „агнешка главичка“, „червенобузото момче“, „сръчните разградски крале на приватизацията владеят такива хватки ,... не си поплюват, ...злодействат“, „...всеки досег на И.П. с приватизация на българско предприятие завършва по обичайния начин - с призовка от прокуратурата заради колосални нарушения.“ и продължава на стр. 110 с „ ...

.остапбендеровщината му е особено близка и присърце“. „Н. и П. - енергийни вампири, докарали скъпия ток“ е заглавието на глава от книгата, започваща от стр. 115, и отправя обида към ищеца. Твърди, че в същия вестник и на 2-ра страница е публикуван отделен журналистически материал под заглавие: „Чрез завода си „К.“ П. разболял хиляди души от рак .“ За автор се сочи „Телеграф“. Вербално и в самото начало на този материал е обявено, че: „Заводът на розовобузестия олигарх И.П. е затрил 2/3 от жителите на градчето Меричлери“, че „Още с придобиването на „К.“ олигархът и част от групата „Агнешки главички“ идва в Меричлери и заграбва наред земите на жителите, някои ги дават доброволно, а други - след редица заплахи“ и цитат :

„Ако наглостта имаше криле, П. щеше да кръжи в небето. Меричлери е пример за вандализъм. След П. остава напълно унищожена природа, отровено с арсен население ,болни от левкемия поколения българи“ - обяснява Г.“. Ищецът посочва, че авторът се позовава на излъчен на 17.12.2016 г., събота, в 20.00 часа по Канал 3, документален филм със заглавие „Капитал и арсен“. И прави това, въпреки че по същата тема и за публикация в бр. 2502 от 27.04.2012 г. на „Телеграф“ под заглавие „Олигарх убива цял град“, „Арсен от кариерата на П. разболя 54-ма“ и „Повечето от левкемия, останалите с тумори“ същият е осъден да му заплати обезщетение по гр. дело № 16446/2012г. по описа на СТС, 1-4 състав. Твърди, че с визираната статия са разпространени неверни и позорни твърдения и му се приписват престъпления против здравето на жителите на гр. Меричлери и срещу околната среда. Кариерата за добив на варовик, цитирана във въпросните статии, не е негова собственост, както и дружеството „К.“. Посочва, че не е участник в управлението на дружеството, нито към момента на публикацията, нито през периода на осъществяване на концесионната дейност на К. АД в с. Великан.

Кариера за добив на варовик „Великан“ е държавна собственост, а „К.“ ЕАД е концесионер за добив на варовик съгласно решение № 13 на МС от 15 януари 2008 г. В писмо изх.№.94-00-769/22.02.2011г. на МОСВ по повод изследване на питейните води от зона за водоснабдяване „Меричлери“ е установено, че наднормените стойности на показателите арсен и флуор в питейната вода се дължат на естествени причини и се обяснява с хидравличната връзка между естествената минерална и питейната вода, както и че не е налице техногенно замърсяване на питейната вода. Също така нормата на съдържанието на арсен в питейната вода е променено през 2000г - преди тази промяна максимално допустимата стойност е 50mg/l, а след промяната е 10 mg/1. Посочено е и че по време на проучване за водовземане на ЗВ „Меричлери“ още през 2004г. съдържанието на арсен надвишава допустимата норма от 10 mg/1. Липсата на връзка между качествата на питейната вода и дейността на посоченото дружество е оповестена с писмо изх.№91-00- 363/21.06.2011г. на МОСВ. Работна група, сформирана за оценка на сеизмичното въздействие на взривните работи върху минералната вода от находище „Меричлери“, не е установила въздействие на взривяванията върху техническото състояние на надземната част на водовземните съоръжения. Посочено е, че Геологическия институт при БАН е внесъл доклад на 14.01.2011г. в МОСВ, според който не е установено въздействие върху качествата на минералната вода. Няма каквито и да било доказателства, че „К.“ АД или лично той са причина за заболеваемостта и смъртността на жителите на гр. Меричлери. Твърди, че авторът на статията и издателя неглижират съдебното решение и експертизите, както и задълженията си за вярно информиране и правото на личността на добро име, чест и достойнство и умишлено увреждат името му, като провокират в читателите ненавист и омраза към личността и дейността му. Ищецът твърди, че в резултат от дейността на ответника са му причинени значителни неимуществени вреди, които намира, че следва да бъдат обезщетени. Излага, че в резултат от публикуваните материали се чувствал омерзен, шокиран, изпитвал срам и неудобство от изписаното по негов адрес от образите, които били наложени в обществото. Поругано било доброто му име в обществото, но и в бизнес средите и в семейната му среда. Обаждали му се партньори, банки и познати да го разпитват какво става и какви са тези неща, които са публикувани. Преживял и гняв, и силно раздразнение за начина, по който се третира името и лицето му. След излизането на втората статия се чувствал толкова зле, че се изолирал от всички.

Бил напрегнат и несигурен в действията си повече от два месеца. Нещо повече, втората статия достигнала, преведена на английски език и до Европейския парламент, което създало значителна пречка за него да се реализира, както като личност, така и като бизнесмен. И двете статии съсипвали граденото от него с години обществено доверие. Той е заемал много обществено значими постове и публикуваното значително уронвало доверието към него, честта и достойнството му. С оглед изложеното ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществените вреди, резултат от процесните две издания, като претендира обезщетението да е в размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТВЕТНИКЪТ -„Т.М.“ ЕООД,

ЕИК: ********, чрез процесуалния си представител адв. С.П. оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е издател на процесните печатни издания и статии. Посочва, че съобразно чл. 10, ал.1 от ЕКЗПЧ всеки има право да изразява личното си мнение, а изразеното в процесните статии е именно оценка и мнение на журналиста за личността и дейността на ищеца, която освен това се базира на публично известни и верни факти. В тази връзка излага и че публичните личности са обект на завишен интерес, поради което по-отношение на тях е допустима критика в по-широки от стандартните граници. Подчертава, че посочените в статиите обстоятелства и дейности отговарят на обективната истина, а използваният език е просто журналистически похват. Конкретно за колажа твърди, че той няма самостоятелно значение и винаги следва да се схваща ведно с текста на статията, а освен това сам по себе си в него няма нищо обидно. На следващо място посочва, че процесните статии черпят информация и се основават на вече разпространена от други медии информация, като специално по отношение на материала „чрез завода си К. П. разболял хиляди души от рак“ твърди, че същият се основава изцяло на излъчен документален филм на телевизия Канал, на 17.12.2016 г. от 20 часа. С това намира, че доколкото статията отразява вече изразено чуждо мнение и не въвежда никаква нова информация или обстоятелства, то за нея не следва да носи отговорност нито той, нито автора на процесния материал.