Решение № 265 от 07.11.2022, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Айтос, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20222110100128 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба искова молба oт „Б. П. П. Ф." С.А., вписано в Търговския и фиремн регистър пад №***, с адрес на управление във ***, ***, представлявано от Л.Д., в качеството My на изпълнителен директор и член на съвета на директорите ЧРЕЗ

, „Б. П. П. Ф." С.А., клон България, ЕИК ***,

***, представлявано от законния представител Д.Д. чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу: Т. С.

И., ЕГН: **********, Адрес: с. ***.

В исковата молба се сочи, че вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ потребителски кредит CARD-13873622 , сключен на 18.10.2016г. (дата на първа трансакция). Ha 26.05.2016г. между „Б. П. П. Ф." като кредитор и Т. С.

И. като кредитопалучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS***. C договора е предвидено, чe кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, чe всички задълЖ.я произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането .

Доколкото с договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми пo револвиращия кредит пo указния от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от кредитора платежен инструмент.

Касае се за отлагателно условие, при сбъдването на което възникват задълЖ.я за 1 кредитополучателя дa извъpшвa плaщaния пo картата.

Усвояването на суми от кредитния лимит представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задълЖ.е за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се счита зa сключен oт момента, в който заемодателят даде, a заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на реален договор.

Според ищеца процесния договор за револвиращ потребителски кредит CARD-13873622 е сключен на 18.10.2016г. с първата трансакция пo кредитната карта. След усвояването на суми пo кредитната карта за кредитаполучателя е възникнало задълЖ.е за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашeние пo кредита. Извлечението се изпраща на адреса нa електронната пoщa на кредитополучателя, a при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от нeгo адрес, като неполучаването на извлечението не е основакие за неплащане на погасителна вноска.

Според ищеца месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, както следва:

При усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до 1000.00 лева минималната погасителна вноска е 60.00 лева.

При усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 200Q00 лева минималната погасителна вноска е 120.00 лева.

При усвоен кредитен лимит в размер oт 2000.01 лева дo 3000.00 лева минималната погасителна вноска е 180.00 лева.

При усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева минималната погасителна вноска е 240.00 лева.

При усвоен кредитен лимит в размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева минималната погасителна вноска е 360.00 лева.

При усвоен кредитен лимит s размер от 6000.01 лева до 8000.01 лева минималната погасителна вноска е 480.00 лева.

Рищецът твърди, че револвиращият кредит cе погасява без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват пo сметката, след което средствата пo револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението пo кредитната карта е изискуемо, съгласно чл.

84, ал. 1 oт Закона за задълЖ.ята и договорите, т.е длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 17.10.2017 г.

2

C оглед на гореизложеното ищецът подава Заявление за издаване на Заповед за изпълнение пo чл. 410 от ГПK до Районен съд — Айтос срещу ответника за непогасеното задълЖ.е пo револвиращия кредит, в oбщ размер на 1541.51лева, както следва:

- 1108.45 лева - главница, ;

- 376.80 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 17.10.2017 година;

-439.90лева - мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 21.10.2021 г.

- законната лихва за забава oт датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задълЖ.е no чл. 410 ГПК дo окончателното изплащане на вземането.

Ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси, поради което съдът е дал указания на ищеца за предявяване на иск.

Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът му дължи следните суми, 1108.45 лева - главница пo договора за кредит, 376,80 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода oт 01.12.2016 г. да 17.10.2017 г., 439,90 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 11.10.2017г. до 21.10.2021г, ведно със законната лихва,считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задълЖ.е no чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника Т. С. И. - адв.Ж. М.. В отговора на ИМ адв.Пенева сочи , че иска е допустим, но неоснователен. Излага се , че в обстоятелствената част на ИМ има разминавания, които не позволяват на ответника обективно да разбере въз основа на какво е възникнало облигационното правоотношение. Излагат се твърдения, че за ответника не е ясен начина по който се формулира погасителната вноска и по-специално дали „такса ангажимет“ и „застрахователна премия“ са включени в тази вноска или се дължат отделно.

Оспорва размера на задължението. Навеждат се твърдения, че ищецът не е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на кредита и поради тази причина няма право да претендира цялата сума по кредита. По същество оспорва настъпването на предсрочната изискуемост и прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за възнаградителна и мораторна лихва.

Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на 3 съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1125/2021г. по описа на РСАйтос, по което има издадена срещу ответника Т. С. И. Заповед №473/10.12.2021 за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 17.03.2022г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.

В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задълЖ.я по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.

По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение , по силата на договор за револвиращ потребителски кредит CARD13873622 , сключен на 18.10.2016г., по силата на който кредиторът предоставя за ползване на кредитополучателя кредитна карта № PLUS-*** с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, чe всички задълЖ.я произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането.

Първата транзакция е направена на 18.10.2016г. с което за кредитаполучателя е възникнало задълЖ.е за заплащане на месечна погасителна вноска съгласно погасителния план. До момента от ответника не са правени плащания по погасителния план.

При тези обстоятелства съдът прецени, че вземането е изискуемо, като е установено по основание . Относно размера на претендираното вземане, съдът отчете поддържаните от ответника, чрез ОП възраЖ.я относно таксата „Застраховка“ и относно искането за лихви ,падежът на които е настъпил преди 01.11.2018г. С оглед предвидената в чл. 111, ал.1, б."в" ЗЗД тригодишна погасителна давност за вземанията за лихви, част от вземания на ищеца за лихви са погасено по давност, т.к. се претендира възнаградителна лихва за период от 01.12.2016 г. до 17.10.2017 г. в размер на 376,80 лева , вземането е погасено по давност. Що се отнася до мораторната лихва за периода от 11.10.2017г. до 21.10.2021г. последната е погасена по давност за периода 11.10.2017г до 01.11.2018г и се дължи само за период 01.11.2018г до 21.10.2021г. Не на последно място основателно е и възраЖ.ето на ответника относно дължимостта на таксата „Застраховка“. От ищеца по делото не е представена като доказателство валидно сключена застрахователна полица, нито се твърди ищеца да е направил опит да се обърне към застраховател за погасяване на вземането. В този смисъл претендираното вземане за такса Застраховка се явява недоказано и иска в тази част следва да бъде отхвърлен. Месечната такса също така неправомерно е включена в размера на главницата, а не в ГПР.

4

Доколкото в заключението на ВЛ по изготвената експертиза е прието, че от ответника е усвоена сумата от 1000лева ,съдът приема и че това е размера на дължимата главница. Неправомерно ищецът е включил в този размер месечната такса и таксата Застраховка (за която вече беше обсъдено, че липсват доказателства да е била сключена).

Въз основа на главницата от 1000лв. ответника дължи мораторна лихва в размер на 301,67лв.за период от 01.11.2018г до 21.10.2021г., както и законната лихва,считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задълЖ.е пo чл.

410 ГПК – 01.11.2021г до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски, съразмерно на уважената част от иска. В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства разноски в размер на 769,33 лв., от които 69,33лв.ДТ в двете производства; 300лв депозит за ОП; 150лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение в двете производства и 250лева депозит за ВЛ. С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 500,00лева Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът