Решение № 14316 от 10.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14316 гр. София, 10.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110140370 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [**********] против Ж. Д. И. и Н. Е. И. /заместен в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК от правоприемниците Д.

Н. И. и К. Н. И., наред с първоначалния ответник Ж. Д. И./ за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 44768/2020 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.

Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се 1 начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [**********], което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции против тях. По изложените в исковата молба доводи и съображения и съгласно уточнителна молба с вх.№ 57749/24.03.2022 г., ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължи сумите, както следва: 1/ ответникът Ж. Д. И. - сумата от 331,17 лева, представляваща 4/6 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********] ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 38,36 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до 02.11.2020 г.; сумата от 32,82 лева, представляваща 4/6 части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 6,82 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.; 2/ ответникът Д. Н. И. - сумата от 82,79 лева, представляваща 1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********] ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 9,59 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до 02.11.2020 г.; сумата от 8,20 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 1,70 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г. и 3/ ответникът К. Н. И. 2 сумата от 82,79 лева, представляваща 1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********] ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 9,59 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до 02.11.2020 г.; сумата от 8,20 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 1,70 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.

Претендира разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от тримата ответници се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се дължимостта на процесните суми с доводи, че не са получавали услуга дялово разпределение и по делото липсва договор между ответниците и ЕС за такава услуга.

Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на главницата и липвите. Оспорват твърдения на ищеца да са титуляри на партидата, като сочат, че не са сключвали договор с топлопреносното предприятие. Поддържат, че процесния недвижим имот представлява къща та два етажа, обитавани от едно домакинство, поради което разпределяне на топлинна енергия помежду им е невъзможно. Сочат още, че в приземния етаж са изградили със собствени средства абонатна станция, която ищцовото дружество ползва, без да им заплаща обезщетение за това. С оглед предходното, считат, че през периода от 10.07.2017 г. до 10.07.2020 г. ищецът /неправилно посочен в отговора като „ответника“/ е ползвал съоръжението, като се е обогатил без основание, поради което следва да им заплати обезщетение за ползване.

Поддържат, че след като до момента ищецът не е сключил договор за изкупуване на съоръжението, нито им е заплатило цена за ползване на същото, то за тях е налице правен интерес да потърсят правата си по съдебен ред. С оглед предходното правят възражение за прихващане до размера на претендираното от ищеца вземане. Оспорват се представените от ищеца документи – писмо от 05.01.2015 г. и удостоверение от 30.09.2002 г. Обективирани са въпроси към СТЕ и се претендират разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание съдът е допълнил и изменил доклада, съобразно последващи уточнения от ищеца относно размера и периода на предявените срещу всеки от ответниците искове, както и по отношение на направените от ответниците уточнения относно направените възражения за прихващане, като е приел, че против ответника Ж. Д. И. са предявени искове, както следва: за сумата от 2548, 08 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена ТЕ през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 372,76 лв., представляваща обезщетение за 3 забава върху главницата за ТЕ, начислена за периода 15.08.2018 г. до 02.09.2020 г.; за сумата от 17,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение на ТЕ през периода от 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 3,44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 го 02.09.2020 г. Против ответника Д. Н. И. са предявени искове, както следва: за сумата от 637,02 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена ТЕ през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 93,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ начислена за периода 15.08.2018 г. до 02.09.2020 г.; за сумата от 4,42 лв., представляваща главница за дялово разпределение на ТЕ през периода от 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 0,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 го 02.09.2020 г. Против ответника К. Н. И. са предявени искове, както следва: за сумата от 637, 02 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена ТЕ през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 93,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ начислена за периода 15.08.2018 г. до 02.09.2020 г.; за сумата от 4,42 лв., представляваща главница за дялово разпределение на ТЕ през периода от 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 0,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялов разпределение за периода от 01.10.2017 го 02.09.2020 г. В писмения отговор от тримата ответници е заявено възражение за прихващане, както следва: от ответника Ж. И. - за сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за наем на абонатна станция, която ищцовото дружество е ползвало неправомерно през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; от ответника Д. И. - за сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за наем на абонатна станция, която ищцовото дружество е ползвало неправомерно през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и от ответника К. И. - за сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за наем на абонатна станция, която ищцовото дружество е ползвало неправомерно през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца – “ПМУ СОФИЯ” ООД е депозирало молба, в която твърди, че не извършва дялово разпределение на топлинна енергия в жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот.

Следва да се има предвид, че в процесуалния закон не е предвидена възможност за отмяна на определението, с което е конституирано третото лице-помагач. По аргумент на чл.220, изр.2-ро ГПК само определението, с което не се допуска 4 привличането на третото лице подлежи на обжалване с частна жалба. Теорията и съдебната практика приемат, че дори при неправилно конституиране на трето лице като подпомагаща страна, съдът не може да отмени определението си, а и това не е необходимо, тъй като в този случай по отношение на това трето лице няма да е налице обвързващата сила на мотивите, съгласно чл.223, ал.2 ГПК.

В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, по делото не са постъпили писмени защити.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 44768/2020 г. по описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници – първоначални ответници, да заплатят разделно /по ½ част/ на заявителя от сумите, както следва: сумата от 3822,11 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********], инсталация 4000061375/аб.№ 24574, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 559,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия през периода от 15.08.2018 г. до 02.09.2020 г.; сумата от 26,51 лева, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 5,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г., както и сумите от 88,26 лева – платена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.