Определение № 956 от 13.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 956 гр. София, 13.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601196 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на лишеният от свобода И. М. Я. срещу определение от 09.09.2025г. на СГС постановено по ЧНД 5049/25г. 13 с-в, с което съдът е оставил без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 осем/ години, наложено му по НЧД №6955/2023г. на СРС за престъпления по чл.196 и чл.199 от НК с остатък 1 /една /година, 8/осем/ месеца и 11 /единадесет / дни.

В жалбата са изложени съображения от медицинско естество и влошено здравословно състояние въз основа на които се претендира условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 09.09.2025г. на СГС постановено по ЧНД 5049/25г.

13 с-в, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. М. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 осем/ години, наложено му по НЧД №6955/2023г. на СРС за престъпления по чл.196 и чл.199 от НК с остатък 1 /една /година, 8/осем/ месеца и 11 /единадесет / дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за 1 уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода И. М. Я. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер 8 години за множество престъпления извършени при условията на опасен рецидив - чл.196 и чл.199 НК, като при последното групиране на наказанията му по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК с протоколно определение №15844/26.09.2023г. по ЧНД №6955/2023г. е постановено така определеното му наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

От материалите по делото се установява, че осъденият Я. е започнал да търпи наказанието 8 години лишаване от свобода на 01.02.2021г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 5/пет/ години, 6/шест/ месеца и 2 /два/ дни, от работа 9 /девет/ месеца и 17/седемнадесет/ дни от предварителен арест 11 месеца и 15 дни или общо 6 /шест/ години, 3/три/ месеца и 19/деветнадесет / дни изтърпяно наказание. Неизтърпеният остатък е в размер на 1 /една /година, 8/осем/ месеца и 11 /единадесет / дни. Получено е за изпълнение и друго наказание по НОХД №7568/2022г. на СРС за срок от 3/три/ години лишаване от свобода, което също предстои да бъде изтърпяно.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Я., първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода И. М.

Я. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил среден 42 точки, който годините е бил понижен на 41т. Към датата на изготвяне на последния актуален доклад този риск е отново среден, но е бил завишен на 43 т. Налице са множество дефицитни зони - дисциплинарни нарушения в мястото за лишаване от свобода, отношение към правонарушението, умение за мислене и управление на финансите и доходите. Все още посоченият риск не е преодолян , въпреки отчетените ресурси на личността като приемане плана на присъдата и изпълнение на поставените задачи, дължимо поведение към затворническата 2 администрация и останалите лишени от свобода, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал доброволен труд като работник абонатна станция, чистач на кухненски бокс и др, но е бил освободен поради извършени дисциплинарни нарушения, както и заради влошено здравословно състояние, има както награди, така и наложени наказания през годините 2023, 2024 и 2025г.

По време на изтърпяване на наказанието на лишеният от свобода същото е било прекъсвано за 21 дни в периода 02.05-16.05.2023г., както и 30.05-06.06.2023г. на основание чл.447 т.3 от НПК с постаноление на прокурор от СГП по здравословни причини.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението му, че този процес е завършил няма как да бъде уважено.

Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че събраните доказателства по делото относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения Я. не са убедителни и категорични, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането, изложено във въззивната жалба. В случая влошеното здравословно състояние като единствен мотив на жалбоподателя, без наличие на останалите предпоставки в посочената разпоредба не могат да мотивират положително становище и на въззивната инстанция за условно предсрочно освобождаване на осъдения Я..

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите. В този смисъл напълно обосновано и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че понастоящем не са налице 3 всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Я.. Здравословните проблеми следва ба бъдет разрешени по реда на ЗИНЗС, както и съгласно чл.439а от НПК, както правилно първостепенният съд е указал на жалбоподателя.

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения И. М. Я. обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, седми състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.09.2025г. на СГС постановено по ЧНД 5049/25г. 13 с-в, с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. М. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4