Решение № 2085 от 09.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2085 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330205112 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 641544-F638746/15.06.2022г, издадено от Директор на дирекция "****" в ТД на НАП Пловдив, с което на Х. Ж. Х. е наложена глоба в размер на 1078.33 лв. на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител е на противното становище .Иска потвърждаване на наказателното постановление и също претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и е процесуално допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Х. Ж. Х., с ЕГН **********, не е начислило ДДС в размер на 1078.33. по облагаеми доставки на обща стойност 6470,00лв., извършени за данъчен период 01.04.2020г. - 30.04.2020г., през който лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021г., ревизия се установило, че на Х. Ж. Х. е извършена проверка за установяване факти и 1 обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила с Протокол №1600034322/17.09.2021г. В хода на извършената проверка за периода от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по приходите е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към 30.04.2019г. Облагаемият оборот е формиран от дейността отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на Х. Ж. Х.. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. През целия проверяван период и до 31.08.2021г. Х. Ж. Х. поддържа оборот над 50 000лв., включително и към датата на извършената проверка- 17.09.2021г.

Предвид това е изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за регистрация е обжалван и потвърден с решение №622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП гр.Пловдив. С уведомително писмо лицето е уведомено, че първият данъчен период по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е следвало да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС, следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание разпоредбите на чл.102, ал.З от ЗДДС: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“ За периода 01.04.2020г. - 30.04.2020г. реализирания оборот от Х. Ж. Х. е в размер на 6470,00лв., формиран от дейността на ревизираното лице отдаване под наем на недвижимо имущество.

Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал. 2 от закона, всеки период , за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Извършени са плащания по договори за наем: - Договор от 05.10.2016г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „****" ЕООД, ЕИК ****, като Наемател. Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Ягодово, ул. „Лангица“ №3. Имота ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е за месечен наем в размер на 4500,00лв. С Анекс от 05.01.2021г. е договорен месечен наем в размер на 3500,00лв.; - Договор от 01.09.2018г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „**** ЕООД, ЕИК ****, като Наемател. Наемодателят 2 предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Калековец. Имотът ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е месечен наем в размер на 3500,00лв. През м.04.2021г. плащанията от наемателите по горните два договора са извършени по банков път по сметките на Х. Ж. Х. в Банка ДСК АД. Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1078.33 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода от 01.04.2020г. до 30.04.2020г., като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за продажби и справкатадекларация за месец 04.2020г., на основание чл. 125 от ЗДДС. Справкатадекларация и дневника за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.05.2020г. (включително).

Нарушението е извършено на 15.05.2020 г. в гр. Пловдив. Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседания потвърди издадения АУАН. Показанията на актосъставителя се кредитират изцяло от съда, доколкото кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – протокол № 1600034322/17.09.2021г. и представени от самия жалбоподател писмени доказателства.

При така установените факти, правилно е приложен и материалния закон, като е счетено, че жалбоподателят дължи данък за минал период, на основание чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС, вр. чл. 113 ЗДДС.

Вярната е и санкционна норма на чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, като е спазен предвидения от законодателя механизъм за начисляване на санкцията. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни, доколкото твърденията: касаещо доводите, че действията по управление с част от имуществото на жалбоподателката се извършвало всъщност от името и за сметка на малолетните й деца. Тъй като процесните имоти реално са част от патримониума на жалбоподателката и доходите от отдаване под наем на тези имоти реално са постъпвали в същия този патримониум са изцяло несъотносими към предмета на доказване.

Като именно името на жалбоподателката и е вписано в имотния регистър се счита за нейно за данъчни цели, респективно доходите, придобИ.и от отдаване под наем на тези имоти се отчита при формиране на облагаемия й оборот.

Независимо от посоченото по-горе са налице други самостоятелни основания за отмяна на НП, които ще бъдат обсъдени от съда .

ОТНОСНО ЧЛ. 40, АЛ.2 ЗАНН

Процесният АУАН се явява издаден при нарушение на чл. 40, ал.2 ЗАНН.В конкретния случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, ксато не са налице предпоставките за това. В чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя,но това може да бъде сторено при следните хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2.

3 нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Във всички случаи ,обаче ако бъде съставен АУАН, без опит за осигуряване личното присъствие на нарушителя още прсъставянето му съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.

Като липсата на покана или пък връчената покана по ненедлежния реде ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство. Този порок не може да бъде преодолян в случай,че АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, Самото връчване на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Именно с полагането на на подписите на нарушителя ,свидетелите и актосъставителя приключва фактическия състав на издаването на АУАН.

В процесния случай в АУАН и в НП са изложени следните мотиви, които според наказващия орган обуславят приложното поле на чл. 40, ал.2 ЗАНН: „АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН. Лицето е уведомено за съставянето му с Покана № Р16001621005743-999-002 от 08.12.2021г„ връчена по електронен път на 09.12.2021г.“.Съгласно трайната съдебна практика електронното връчвпо ДОПК изобщо е неприложимо в процеса по ЗАНН, като връчването на поканата по този ред и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В случая аргумент за допустимост на възможността електронното връчване, уредено в чл. 9 ДОПК, да се прилага по аналогия и в процеса по ЗАНН не може да се изведе от новата редакция на ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), доколкото процесният АУАН е издаден на 17.12.2021г., тоест преди посочените изменения да станат действащо право.

Допустимостта поканата за съставяне на АУАН да се връчва електронно не може да се изведе и от новелите на чл. 178, ал.8 и ал.9 от НПК, към които препраща субсидиарно чл. 84 ЗАНН. Посоченото налага извод за нередовност на връчването на показната за съставяне на АУАН и доколкото не са изложени нито твърдения, нито са представени доказателства на жалбоподателя да е връчвана друга покана по реда уреден в ЗАНН, то съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя се явява съществено процесуално нарушение и първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

СРОКА ПО ЧЛ. 34 ЗАНН. Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Предвид Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл.

34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

4

Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

Според съдебната практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В този смисъл законодателят разграничава понятията „открИ.е на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН.

Въпросът за открИ.ето на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.

Понякога е необходимо тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. Друг път - наказващия орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент , предшестващ извършването на формална проверка.