Определение № 127 от 16.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Бургас, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501447 по описа за 2024 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.№ 3809 от 9.08.2024г. по описа на РС- Царево, подадена от „ИТС 2005“ ЕАД, с ЕИК 831642078, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Слатина“, ул. „Никола Тесла“, БЦС 1 №3, ет.9, представлявано от пълномощниците адв. Атанас Вълов и адв. Анелия Личева от САК, против определение № 264 от 11.07.2024г. по гр.д.№ 91 по описа за 2024г. на Районен съд- Царево, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, както и че същото противоречи на материалния закон и е необосновано.

Изразява се несъгласие с единствения решаващ мотив на съда, на който се основава констатацията му за липса на правен интерес от иска, като същият е взаимстван от отговора на исковата молба на ответника, че при твърдение за неправилно отразяване на принадлежността на правото на собственост в КККР ищецът следвало да премине административна процедура по чл.51, вр. с чл.53, ал.1 и ал.2, както и чл.54 ЗКИР, която е преюдициална за допустимостта на установителния иск за собственост, и едва тогава, в случай, че правото му на собственост не бъде отразено в КККР, за него би възникнал правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост.

Според частният жалбоподател, за да е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост е достатъчно да е налице правен спор между страните- да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Сочи се, че в процесният случай подходящата форма за защита е положителният иск за собственост, тъй като на първо място се отрича претендирано от ищеца право, и второ- предвид степента на засягане на материалното право. Изтъква, че твърденията му в исковата молба са, че при опит да се снабди със скици на имотите, ищецът е установил, че в КККР като собственик на процесните имоти е вписана Община Приморско, а не ищцовото 1 дружество. Това бил моментът, в който ищцовото дружество узнало за правния спор между него и Община Приморско по отношение на собствеността върху процесните имоти, който спор представлява обективното обстоятелство, обуславящо правния му интерес от иска.

Според жалбоподателя наличието на такъв спор е вън от съмнение, тъй като с отговора на исковата молба- т.2 и следващите, общината многократно заявява изричната и категорична позиция, че процесните имоти не са собственост на ищеца, както и че самата тя е техен собственик. Акцентира се също, че външното проявление на правния спор между страните и претенцията на Община Приморско за собственост върху процесните имоти включва вписването й в КККР като собственик, издадените и неотменени актове за частна собственост за процесните имоти, доказателства за които са представени от самата община с отговора на исковата молба, както и отричането на правото на собственост на ищеца върху тях.

На следващо място са развити подробни доводи за неправилност и противоречие с разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР на становището на съда, че за да има правен интерес да установи правото си на собственост върху имотите, ищецът първо трябва да премине през процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралните регистри. В заключение жалбоподателят счита, че в настоящата хипотеза, когато е налице твърдение за неправилно отразяване на собственост в КККР и едновременно с това спор за принадлежността на материалното право, решението на съда по установителния иск за собственост следва да разчисти правния спор и да послужи за основание за отразяване на действителния собственик в кадастралните регистри.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РСПриморско за произнасяне по съществото на спора.

Ответната страна- Община Приморско, представлявана от адв. Вълчо Чолаков и адв.

Пламен Козаров от БАК, е представила отговор на жалбата в законоустановения срок. С него същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд е извършил обстойна преценка на заявените от страните доводи, отчел е представените писмени доказателства и след като е съобразил приложимите процесуални и материалноправни норми, е достигнал до правилен извод за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес. Ответната страна счита, че изложените от РС- Царево изводи са правилни и обосновани, като заявява, че поддържа същите, като излага и допълнителни съображения.

Моли определението да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.

По допустимостта на жалбата съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок /определението е връчено на 8.08.2024г., а жалбата е подадена на 9.08.2024г./, против подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство по предявения иск /чл.274, ал.1, т.1 от ГПК/. Предявена е от страна, която има правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощени адвокати /пълномощно за всички инстанции на л.10-11 от делото на РС/. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения.

Ето защо Бургаският окръжен съд намира жалбата за допустима и следва да я 2 разгледа по същество.

Производството по гр.д.№ 91 по описа на РС- Царево за 2024г. е образувано по искова молба, предявена от частния жалбоподател „ИТС 2005“ ЕАД, чрез пълномощниците адв. Вълов и адв. Личева. С нея срещу ответната Община Приморско е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване правото на собственост на ищеца върху четири поземлени имота: 1/ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, находящ се в м. „Мириюз“ в землището на гр.Приморско, с начин на трайно ползване широколистна гора, площ 72361 кв.м., стар номер 323; 2/ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, находящ се в м.

„Мириюз“ в землището на гр.Приморско, с начин на трайно ползване нива, категория 9, площ 15936 кв.м.; 3/ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, находящ се в м. „Мириюз“ в землището на гр.Приморско, с начин на трайно ползване нива, категория 9, площ 784 кв.м. и 4/ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Приморско, с начин на трайно ползване: гори и храсти в земеделска земя, площ 1463 кв.м.

Като основание на иска се сочи вписано съгласно Решение №6/5.06.1996г. по ф.д.

№7613/1990г. на СГС увеличение на капитала на дружеството /с предишно наименование „Интертравълсървис“ ЕАД/, извършено със заповед №123 от 13.03.1993г. на КТ при МС в изпълнение на §34 от ПЗР към ЗИЗ на ЗППДОП чрез внасяне на правото на собственост върху недвижими имоти /апортна вноска/ от страна на Държавата. С описаната по- горе заповед било разпоредено увеличение на капитала на дружеството от 294068000,00 лв. на 310624000,00 лв., т.е. с 16556000,00 лв., представляваща оценката на апортираната земя, извършена през м.януари 1996г.съобразно чл.17, ал.3 от ЗППДОП /отм./.

Сочи се, че имотите представляват част от терена с обща площ от 127355 кв.м., прилежащ към бившата резиденция „Перла“, находяща се в землището на гр.Приморско, при граници, описани в исковата молба. Твърди се също, че и към днешна дата в имотите са налични подземни и надземни линейни трасета и точкови обекти на ВиК и кабелна инфраструктура, изградени от УБО в периода от 1980-1982г. и опредназначени да обслужват резиденция „Перла“.

Сочи се, че правото на собственост върху поземлените имоти, предмет на апортната вноска е преминало в патримониума на дружеството с вписването на апорта във фирмения регистър, като на основание чл.68, ал.2 от ЗДС за апортираната земя бил издаден АЧДС № 1156 от 5.06.1997г. С него като частна държавна собственост били актувани „почивна база „Перла“, целия имот“, включващ терен от 127355 кв.м. с граници- изток- плажна ивица, север- канализация, запад- път гр.Приморско, юг- КПП. С договор за приватизационна продажба на акции от 25.01.2002г. Агенцията по приватизация продала 57% от капитала на „Интертравълсървис“ ЕАД на „Балкантурист“ АД. С решение № 17 от 22.12.2005г. по ф.д.

№ 7613/1990г. по описа на СГС във фирмения регистър била вписана промяна на фирмата на „Интертравълсървис“ ЕАД на „ИТС 2005“ АД.

Ищецът твърди, че до момента не е извършвал никакви разпоредителни сделки с имотите, представлявали част от апортната вноска, с която през 1996г. бил увеличен капиталът му, нито в полза на ответника, нито на други лица.

3

Заявява, че в края на 2023г., при опит да се снабди със скици и данъчни оценки за собствените си имоти, ищецът е констатирал, че имотите са вписани в КККР като „общинска собственост“ и „стопанисвани от общината“. Отказано му било издаване на документите, тъй като общината третирала имотите като общинска собственост, въпреки че не е заявявала или манифестирала открито пред ищцовото дружество каквито и да било действия по установяване на фактическа власт върху тях. В периода 2009г.-2022г. ищцовото дружество било концесионер на плаж „Стамополу- Перла“ и извършвало чрез изпълнители и доставчици всички дейности по водно спасяване, медицинско обслужване, плажни услуги, почистване и поддържане на пясъчната ивица, като в този период имотите били ползвани за паркинг от посетителите на плажа и владени от ищеца лично или чрез трети лица.

Обосновава правният си интерес от иска за собственост с обстоятелството, че невярното отразяване в АГКК и в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Приморско на имотите като общинска собственост създава правна несигурност относно принадлежността на правото на собственост върху имотите и препятства свободното разпореждане на ищеца с тях, понеже същият не може да се снабди с документи, необходими за изповядването на нотариалните сделки с тях. Заявява, че оспорва наличието на право на собственост на Община Приморско по отношение на имотите, като заявява, че същата не ги е владяла и не е манифестирала претенции пред ищеца. Представени са писмени доказателства /описаните по горе заповеди, оценка на земя, решения на СГС, АЧДС, договор за приватизационна продажба на акции, извадка от информационен меморандум, извадки от КККР и договор за концесия/.

Преписът от исковата молба е връчен на ответната Община Приморско на 8.05.2024г.

На 10.06.2024г., в срока по чл.131 ГПК /така чл.60, ал.6 от ГПК/ по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от адв. Чолаков, адв. Вичева и адв. Козаров като пълномощници на Община Приморско.

С него искът се оспорва като недопустим- поради липса на правен интерес на ищеца за предявяването му, а по същество- като неоснователен.

Във връзка със защитното възражение за недопустимост на иска ответника сочи, че липсата на вписване на ищеца като собственик на процесните имоти в кадастралния регистър не обуславя правен интерес от водене на делото, тъй като КККР само регистрира, а не поражда, изменя и прекратява вещни права. Същевременно за ищцовото дружество е налице възможност да поиска изменение на КККР чрез графична промяна и/или вписване на собственост в четирите имота на основание чл.51 вр. с чл.53, ал.1, вкл. ал.2, както и чл.54 от ЗКИР, като едва след завършване на административната процедура, в зависимост от искането и съобразно произнасянето на административния орган, ищецът би имал правен интерес от завеждането на делото, тъй като правата му евентуално биха били оспорени от лицето, вписано в регистъра като собственик.

На следващо място се сочи, че ищецът не може да обосновава правният си интерес от предявяването на иска от собственото си бездействие, тъй като не е доказал да е декларирал имотите в съответната община на свое име, представяйки документ за собственост, от датата на придобиването им през 1996г. или в последващ момент. Според ответника, и 4 твърдяното владение на имотите от ищеца в качеството му на концесионер на плажа „Стамополу- Перла“ в периода 2009-2022г. не обосновава правен интерес от иска, тъй като защитата на владелческите искове се осъществява по друг ред, а в исковата молба не са въведени твърдения за придобиването на имота по давност.

Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea694327-7b15-4274-aacf-a355e61ecc66