Решение № 116 от 29.04.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр.Несебър, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150100038 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ........., против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. ................, представлявано от П. Бл. Д.. Твърди се, че ищцата е страна по договор за паричен заем А1 бърз кредит № 897352, подписан с „А.Ф.“ ООД на 05.02.2021 г., съгласно който трябвало да върне сумата по кредита в размер на 661.30 лв., при сума на получаване 600.00 лева, при ГПР 49.01 %, годишен лихвен процент - 40.00 %, при срок на кредита от 5 месеца. Във връзка с договора ищцата Ц. сключила с ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по силата на който трябвало да му заплати на сумата от 169.40 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 33.88 лева, като общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на гаранция, с ответното дружество е в размер на 830.70 лева. Сочи се, че договор за предоставяне на гаранция № 897352 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се излага съображения за това. Твърди се, че е нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез него в размер на 169.40 лева е в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 600.0 лева, като по този начин безспорно се нарушава принципа на еквивалентност и добросъвестност. Сочи се, че сумата която се претендира чрез него в размер на 169.40 лева не е включена в годишният процент на разходите. Твърди се, че в договора за заем, ГПР е в размер на 49.01 %, а чрез включването на възнаграждението, предвидено по договор за предоставяне на гаранция № 897352 в размер на 169.40 лева, действителният годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Излага се, че предвидената сума в договор за предоставяне на гаранция № 897352 в размер на 169.40 лева е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде 1 включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Сочи се, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Предвид гореизложеното се моли да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 897352, сключен между страните поради противоречие на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена.

Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В месечният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни и недоказани. Заявява се, че ответното дружество е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Навежда се, че в това си качество - на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно сключен от последния договор за паричен заем с трето лице, различно от „Ф.Б.“ ЕООД. Твърди се, че следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон. Сочи се, че насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем (което не се е случило), сключен с „А.Ф.“ ООД, с което да избегне неблагоприятни последици е потърсила услугите на ответното дружество да издаде гаранция с цел гарантиране изпълнението на задълженията по Договора за заем. Не се счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с договора за предоставяне на гаранция ответното дружество поема задължение, което изпълнява като издава гаранцията. Сочи се, че дружеството, издавайки гаранция, не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Твърди се, че длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към заемодателя, последният ще ангажира отговорността на гаранта по издадената от него гаранция. Навежда се, че от своя страна издадената гаранция гарантира и всички последици от неизпълнението на задълженията на ищцата по сключения между нея и „А.Ф.“ ООД договор за кредит, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на гаранта, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Сочи се, че възнаграждението на Гаранта е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би следвало да е сключила договора. Твърди се, че с предоставяне на гаранция „Ф.Б.“ ЕООД извършва възмездна услуга в полза на заемодателя. Сочи се, че видно от чл. 3 от договора за паричен заем заемодателят не е поставил изискване към заемателят да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружествогарант - дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако 2 прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред. Сочи се, че гарантът е сключил договора за предоставяне на гаранция само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.

По отношение на твърдението за нищожност на договора за предоставяне на гаранция се обръща внимание, че искането, направено на посоченото от ищеца основание, е неотносимо към процесния договор и следва да бъде разгледано от друго производство, предвид че ответното дружество не е страна по договора за заем.

Оспорват се фактическите твърдения, обосновали претенциите на ищеца, досежно обявяване нищожността на процесния договор и заплащане на сумата от 169.40 лева.

Предвид гореизложеното, се моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не се представят писмени доказателства. Претендират се разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцата не се явява и не се представлява. Депозирано е становище по съществото на спора, като се допълват и поясняват доводите на страната за нищожност на процесния договор. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски и се представя списък по чл.

80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Приети като доказателства по делото са Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 897352 от 05.02.2021 г., ведно с тарифа и погасителен план към него, между „А.Ф.“ ООД и ЗЛ. ЦВ. Ц., от съдържанието на които се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на потребителски паричен заем /кредит/ в размер на 600 лева, за срок от 5 месеца, при изплащане на 5 погасителни вноски от по 132,26 лева, при ГПР 49,01 %, годишен лихвен процент – 40,00 % и обща дължима сума в размер на 661,30 лева. С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, заемателят се задължава, в срок от пет дни от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от три вида обезпечения – поръчител, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант.

Представен е и Договор за предоставяне на гаранция № 897352 от същата дата 05.02.2021 г., между ответника „Ф.Б.“ ЕООД и ищцата ЗЛ. ЦВ. Ц., от съдържанието на който се установява, че ответникът е приел да издаде гаранция в полза на „А.Ф.“ ООД, по сключения между кредитодателя и ищцата Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 897352 от 05.02.2021 г., като гарантира задълженията по същия до размер на сумата от 711,30 лева, срещу възнаграждение в размер на 169,40 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка с размер от по 33,88 лева, дължими на падежите на вноските по договора за кредит и платими на дружеството кредитодател - „А.Ф.“ ООД.

От погасителния план към договора за кредит е видно, че възнаграждението за предоставената по процесния договор гаранция е разсрочено, ведно със задълженията по кредита, като е формирана капитализирана месечна погасителна вноска от 166,14 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 3 изводи:

От събраните и обсъдени доказателства, за съда се налага извода, че процесният договор за предоставяне на гаранция е недействеителен, като противоречащ с добрите нрави. Предвид уговорките на страните, възнаграждението за предоставената гаранция по договора за кредит на ищцата с „А.Ф.“ ООД, да се изплаща разсрочено и ведно с месечните погасителни вноски по кредита и на овластения от гаранта кредитодател, то при тълкуване на общата воля на страните се достига до извода, че единствената цел, поради която е сключен процесният договор е установяване на допълнително задължение за ищцата, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя „А.Ф.“ ООД.

Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие за отпускане на паричната сума е обезпечаване на вземането на кредитодателя от одобрен от него гарант – ответника по делото. От друга страна следва да се отбележи, че и двата договора са подписани в един и същи ден, а договорените по процесния договор разсрочени вноски за възнаграждение са включени в размера на единичната погасителна вноска по погасителния план към договора за кредит. При това положение, се налага извода, че възнаграждението по договора за гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия патримониум.