Решение № 724 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330206278 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200093/30.06.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което, на основание чл.414, ал.3 от КТ, на Л. К. Г., ЕГН **********, от **, в качеството на работодател, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят Л. К. Г., по съображения, подробно изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв. С., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Претендира и разноските по делото.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрск. Т., която пледира за потвърждаване на обжалваното НП, като претендира и разноските по делото.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок, поради което същата се явяв а ДОПУСТИМА. По същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Л. К. Г., в качеството на работодател, затова че: при извършена проверка на 05.04.2022г. в оранжерия, намираща се в землището на с. Йоаким Груево, община Стамболийски, стопанисвана от Л.

К. Г., ЕГН ********** - регистриран земеделски стопанин, е установено, че Д. Р. Ч. плеви трева в оранжерията. По време на проверката Д. Ч. е заявила и декларирала, че работи в оранжерията от 04.04.2022г. с уговорено трудово възнаграждение 35 лв. на ден и с работно време от 6:45 до 13:30 часа. С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от работодателя са изискани за представяне в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив трудовите договори на наетите от него работници. На 12.04.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив от работодателя не е представен трудов договор, сключен с Д. Р. Ч., ЕГН **********. Работодателят е представил писмени обяснения, в които твърди, че не е „закупил“ договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, на основание чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. При проверката в обекта на контрол е установенено, че работодателя Л. К. Г., ЕГН ********** - регистриран земеделски стопанин, на 05.04.2022г. е приел на работа като берач в оранжерията, намираща се в землището на с. Йоаким Груево, община Стамболийски, Д. Р. Ч., ЕГН **********, с определено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.

Нарушението е извършено на 05.04.2022г. в оранжерия в землището на с.

Йоаким Груево, община Стамболийски. В хода на проверката била попълнена декларация от заварения на място работник, били снети и обяснения от жалбоподателя Г..

С това жалбоподателят Г. е нарушил чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 162200093 от 18.04.2022г., съставен от свид. Д. Х. Д. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

2

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Д. Х. Д., както и частично от показанията на свид. Д. Р. Ч..

Свид. Д. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на св. Д. дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

От своя страна свид. Ч. заявява,че през 2022г. работила 2 дни в една оранжерия извън с. Йоаким Груево, по пътя за Стамболийски, но за друго лице, по препоръка на Л. Г.. Съдът кредитира и тези показания, доколкото съответстват на истината, освен в частта,че към датата на проверката от контролните органи работила за друго лице, което ясно противоречи на попълнената от нея декларация и на обясненията на Г..

При извършената служебна проверка съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на наказаното лице.

Въпреки установено на 05.04.2022г. престиране на работна сила със земеделски характер от страна на Ч. срещу възнаграждение от Г., в качеството на работодател, то не се доказа по безспорен начин индивидуализацията на мястото на тяхната реализация, което прави недоказано самото нарушение.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, досежно АУАН и на чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, досежно НП, един от задължителните елементи на съдържанието им е посочване на място на извършване на нарушението.

В случая актосъставителят Д. и впоследствие наказващият орган са приели за установено, че Г. е извършил нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ в „оранжерията“, намираща се в землището на с. Йоаким Груево, община Стамболийски, стопанисвана от него.

На първо място, следва да се има предвид, че в землището на посоченото село няма само една оранжерия, а множество, управлявани от различни стопани и не става ясно за коя по-точно от всички тях се има предвид в обстоятелствената част на акта и постановлението.

Актосъставителят в показанията си в съдебно заседание не конкретизира кои са тези „оранжерии“. Напротив, обяснява, че „оранжерията“ била след табелата на с.Йоаким Груево, не били правили проверка този имот къде се 3 намира по кадастрална карта на общината, не сочи конкретен час на проверката. Всъщност контролните органи изцяло са се доверили за индивидуализацията на мястото на посоченото в декларацията от Д. Ч., която пък в показанията си в съдебно заседание сочи, че оранжерията била извън селото.

По-нататък единственото доказателство, с което безспорно се прави връзка между земеделска земя и Г., в качеството му на земеделски производител е посредством приложената в административната преписка Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, в която за имоти: оранжерия № 040174, с обща площ 0.5.897 и оранжерия № 040179, с обща площ 0.5.858, изрично е посочено местонахождението Перущица, община Перущица, обл. Пловдив. Очевидно, е че последното е различно от приетото за процесно място на нарушението с.Йоаким Груево, община Стамболийски.

Всъщност от същата тази Анкетна карта категорично се установява,че соченото с. Йоаким Груево, община Стамболийски е постоянният адрес на жалбоподателя. В тази връзка общоизвестен факт е и близостта една от друга на двете общини Стамболийски и Перущица и обработваемите около тях земи. Действително обстоятелството, че Г. не е декларирал или заявил в ОД „Земеделие“ извършване на дейност в конкретно място не изключва възможността той да наема работници на територията на цялата страна но в случая дори самият актосъставител показа несигурност в показанията си в съдебно заседание и липса на всякаква категоричност как точно е преценил местонахождението на оранжерията, която и да е тя.

Отделно от това, прави впечатление и друго. Не без значение е липсата на данни, относно часа на нарушението – съществен елемент от състава му, доколкото е ясно,че еднодневните трудови договори от земеделски характер се свързват именно с почасова работа и обичайно не на пълен работен ден. В случая часа на нарушението, се свързва и с часа на проверката, когато на място са заварени работници да плевят трева. Именно конкретният час, в която дадени лица престират работна сила срещу възнаграждение, определя и ангажираността на жалбоподателя Г. като работодател да сключи за това време еднодневни трудови договори. В описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП, отсъстват данни за времето на проверката, съответно на нарушението. Не се сочат такива и в показанията на актосъставителя, за да се прецени, дали времето съответства на посоченото в декларацията от Ч. и 4 съответно характера на дейността към момента на проверката.

Констатираните от съда непълноти и противоречия са съществени, пряко засягащи правото на защита на наказаното лице, а наведеното в тази посока възражение от страна на жалбоподателя се явява неоснователно.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление №

16-2200093/30.06.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пловдив, с което, на основание чл.414, ал.3 от КТ, на Л. К. Г., ЕГН **********, от **, в качеството на работодател, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 540 лева /с включен ДДС/, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 09.12.2022г., както и от копие на Удостоверение за регистрация по ЗДДС. От договора се установява, че в случая адвокатската защита е предоставена на основание чл.38, ал.1,т .3 от Закон за адвокатурата.

Ето защо, предвид изхода на делото, материалния интерес от 1500 лева, регистрацията на адвоката по ЗДДС и датата на договора за правна защита и съдействие, с оглед измененията с ДВ бр.88 от 2022г. в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за основателна пълната претенция на жалбоподателя в размера от 540 лева.

Основанието за определяне размера на адвокатското възнаграждение е чл.7, ал.2, т.2, в. чл.18 ал.1 от Наредбата, вр. §2а от ДР на Наредбата. Не се споделя възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в съдебно заседание, доколкото е поискан минимумът. Следва съдът да осъди въззиваемата страна - Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ за тази сума, в качеството й на разпоредител на средства и да се остави като неоснователно искането на страната за разноски за юрисконсултска защита.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200093/30.06.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което, на основание чл.414, ал.3 от КТ, на Л. К. Г., ЕГН **********, от **, в качеството на работодател, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. И. С., от АК-Пловдив, с личен № 1800087740, адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет.1, сумата в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6