Решение № 1908 от 03.08.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1908 03.08.2030 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На първи юли през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 602 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Дайнърс Клуб България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от изпълнителния директор – С.И., чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника И.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 307,74 /триста и седем лева и седемдесет и четири стотинки / лева, представляваща главница в размер на неплатени задължения по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ................. и предоставяне на кредитен лимит от 27.09.2017 г., сумата от 89,26 /осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 01.12.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 307,74 лева, считано от 31.05.2019 г. до изплащане на задължението, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2154 от 03.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело №

4303 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Между ищеца, от една страна, като кредитор, и ответника от друга, като кредитополучател, е сключен цитирания по – горе договор за издаване на международна кредитна карта на 27.09.2017 година, на основание на който на ответника е предоставена кредитна карта с лимит 3 000 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглена на пари в брой от терминално устройство АТМ. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответникът не е погасил по договора сума в размер на 397 лева, от която главница дължима на основание т. 2 и т.5 от договора и т.10.1 от Раздел Х в размер от 307,74 лева и лихва, дължима на основание т.7 и т.8 от договора и т.11.1 от Раздел ХI на Общите условия, считано от 01.12.2017 година до 31.05.2019 година. По отношение на конкретните уговорки в договора от името на ищеца е посочено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер от 45 дни, през които не се начислява уговорената промоционална лихва в размер от 12 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасен пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи. Отчетният период е от 1- во число на месеца до последно число на същия календарен месец. Ищецът твърди, че след изтичане на отчетния период ответникът е получавал извлечение за задълженията по кредитната карта и е бил длъжен да внася минимална погасително вноска, освен ако не е погасил целия кредитен лимит в 45 – дневния срок. На следващо място в исковата молба е посочено, че минималната погасителна вноска е в размер от 5 % от размера на главницата в размера й към последния ден на отчетния период. Посочено е още, че ответникът дължи всички такси, лихви и комисионни. При неизпълнение на задължението на падежа той дължи и наказателни лихви върху непогасената част от минималната погасително вноска, намалена с размера на лихвите за дните на просрочие, която е в размера на договорената годишна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта. В исковата молба е посочено още, че кредитът е станал предсрочно изискуем автоматично на основание договорна уговорка в чл.13.2.1 от Общите условия поради неплащане в продължение на 150 дни на месечна вноска, в случая считано от 15.01.2018 година.

Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат М.П.К., дава писмен отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място оспорва предоставянето на сумата от кредитора на ответника като счита, че с прилагането на приемателно – предавателния протокол за предоставяне на кредитната карта този факти не може да бъде доказан, а и уточнява, че не е посочена сметката по която тази сума е била предоставена. На следващо място посочва, че липсват данни, че сумите са били налични по сметка, както и оспорва факта на получаване на кредитната карта. На следващо място процесуалният представител на ответника оспорва, че са били извършени транзакции с кредитната карта. По подробно изложени съображения са оспорени приложените към исковата молба първа страница от договор, общи условия, първа и втора страница от искания за отпускане на кредит. На следващо място от името на ответника е посочено, че се оспорва факта на настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията, тъй като липсват доказателства за обявяването й на кредитополучателя, а от друга страна, съгласно уговорка на договора, той се продължава автоматично. За обосноваване на доводите си в тази насока процесуалният представител на ответника се позовава и на съдебна практика. На следващо място в писмения отговор тя посочва, че в случая следва за намерят приложение нормите на Закона за потребителския кредит и по – конкретно правилото на чл.22 вр. чл.12, ал.1, т. 8 от

ЗПК за недействителност на договор за овърдрафт, ако не са посочени приложения лихвен процент и условията за прилагането му. В тази насока са изложени подробни доводи, като е посочено, че в случая не се установява конкретика и яснота относно приложимия лихвен процент и изцяло липсва яснота относно условията за прилагането му. На следващо място в писмения отговор е посочено, че липсва яснота как е формиран размера на ГПР, за което процесуалният представител на ответника счита, че води до недействителност на договора.

Посочва, че са нарушени и чл. 11, ал.1, т.12 и т.20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. В писмения отговор са изложени доводи за неоснователност и на иска за лихва за забава на самостоятелно основание – поради това, че не се установява падежа на задължението.

По повод указания, дадени с определението, постановено на основание чл.140 от ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, в която той излага, че конкретизира иска и посочва, че след изтичане на всеки отчетен период издателят изпраща в писмена форма на посочения адрес на кредитополучателя съответното месечно извлечение , в което се съдържа цялата налична информация относно размера на минималната месечна вноска , сумата за отчетния период и пълното погасяване на кредита. Посочва, че извлеченията са налични и в обслужващата банка. Ответникът твърди, че месечните извлечения са изпращани на насрещната страна на посочен от него електронен адрес. На следващо място излага, че служители на ищцовото дружество също са правили многократни опити за свързване с ответника, но изпълнение на задълженията не последвало. По отношение на твърденията за настъпила предсрочна изискуемост ищецът посочва, че ответникът не е уведомен за настъпването й, тъй като за дружеството не съществува задължение за уведомяване за това обстоятелство.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба от негово име процесуалният му представител поддържа иска, сочи доказателства и моли съда да постанови решение, с което да го уважи и да присъдени разноските, направени по водене на делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат К., назначена на основание чл.47 от ГПК, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Оспорва сключването на договора, тъй като е положен подпис само на последната му страница. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи.

По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

Предявените искове са с материално правно основание основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД за иска за главница и чл.240, ал.2 от ЗЗД за иска за наказателна лихва.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство е приет договор за издаване на рволвираща международна кредитна карта ................... и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, сключен между ищеца, от една страна, като кредитор, и ответника – от друга като кредитополучател за предоставяне на лимит на посоченото основание в размер от 3 000 лева. По повод направеното възражение от процесуалния представител на ответника за валидността на договора поради това, че е подписан от кредитополучателя само на последна страница, а не и на първа и втора страница, настоящият състав приема, че това доказателство следва да бъде ценено с оглед извод от фактическа страна и съвкупност с искането за предоставяне на кредит от ответника и подписаните от него общи условия, които са подписани от него и по този факт няма спор. Поради изложеното настоящият състав приема, че се установява волята на страните за сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание. Не се установява нарушение на императивна правна норма при подписване на договора. Общите условия са подписани от кредитополучателя на всяка страница, съгласно чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит, подпис на последна страница е положен от ответната страна на договора, непосредствено след края на текста.

В договора е посочено, че той е със срок до 31.08. 2018 година, а в Общите условия, раздел XIII, е посочено, че срокът на договора се продължава автоматично за още една година , но не повече от три години, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата страна за прекратяване на договора най – малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. В случая липсват твърдения по делото, че някоя от страните е упражнила правото да прекрати действието на договора.

Тригодишният срок, посочени в общите условия, изтича на 31.08.2021 година и настоящият състав приема, че не е преустановено действието му.

В раздел XIII от общите условия на дружеството, т.13.2.1 е посочено, че е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължения на титуляра към издателя за срок по – дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и общите условия.

В случая посочената уговорка следва да бъде квалифицирана като падеж на всички задължения по договора при неизпълнение на посоченото по – горе условие, за който длъжникът е бил уведомен към датата на подписване на договора, а не за хипотеза за обявяване на предсрочна изискуемост, което се е наложила в практиката В случая падежът на тези задължения е определяем към датата на подписване на договора. Видно от констативно съобразителната част на заключението на вещото лице от името на ответника по договора са извършени две плащания –на 15.11.2017 година сума в размер от 12 лева и на 18.12.2017 година- сума в размер от 20 лева.

Поради изложеното настоящият състав приема, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31.05.2019 година ответникът е дължал на ищеца сумата 307, 74 лева като главница по договора, за плащане на което задължение е настъпил падежа, тъй като са изтекли 150 дни, считано от датата на последното плащане на задължения по договора.

По повод възражението на ответника за нищожност на договора на основание чл.22 вр.чл.12, ал.1, т. 8 от ЗЗП настоящият състав приема следното:

Съгласно чл.12, ал.1, т.8 от ЗЗП Договорът за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца, се изготвя на разбираем език и съдържа: лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти.