Решение № 20815 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20815 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110110008 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от П. П. Л. и С. М. Л. срещу Министерство на правосъдието, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от общо 625,00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на постановен незаконосъобразен акт – определение № 12/23.12.2024 г. на съдия по вписванията при СВ при РС О., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба 19.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 23. 12.2024 г. със Заявление с вх. № 2413/ 23.12.2024 г. в Служба по вписванията при Районен съд - гр. О. ищците чрез пълномощника си адв. Р. Ш., са поискали вписване на Обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024 г., издадена по гр. дело № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС по допусната по същото дело в тяхна полза обезпечение на иска им срещу ответника Н. В. Н. при обезпечителна мярка възбрана на притежаван от последния недвижим имот. Твърдят, че към заявлението са били приложени всички изискуеми по закон документи, включително оригинал на обезпечителна заповед, адвокатско пълномощно, доказателства за платена държавна такса по вписването. На 23.12.2024 г. със свое Определение № 12/23.12.2024 г. съдията по вписванията при PC – О., отказал вписването на 1

Обезпечителната заповед. С оглед изложеното ищците депозирали пред Окръжен съд - В. частна жалба и с Определение № 13/14.01.2025 г. по ч.гр.д.

№ 20251400500012, съдът отменил определението на съдията по вписванията като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че с оглед реализиралото се пред ОС В. производство, са сторили разноски по защита в общ размер на 625,00 лева, от които 600,00 лева, платено в полза на адв. Р. Ш. адвокатско възнаграждение и 25,00 лева платена държавна такса пред ОС В.. Доколкото така развилото се производство е едностранно, излагат, че сторените разноски не са им присъдени с постановения съдебен акт. Излагат, че отговорността в случая се носи именно от ответника, т.к. същият е работодател на съдията по вписванията. При тези твърдения молят съда да уважи предявения иск.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Ответникът сочи, че доколкото развилото се пред ОС В. е охранително по своя характер, то сторените от ищците разноски, следва да останат в тяхна тежест.

Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

Излага, че съдията по вписванията, в рамките на правомощията си и вменената му от закона компетентност, е извършил собствена правна преценка за основателността на заявеното вписване/отбелязване и като е преценил, че същото не отговаря на изискванията на закона, е постановил процесния отказ. Сочи, че съдията по вписванията е установил, че заявлението на ищците не отговаря на изискването на чл. 24 ПВ, а именно „Възбрана за обезпечение на иск се вписва, като се представи заповедта за налагането и препис от нея“. В конкретния случай към заявлението бил представен единствено 1 брой оригинал на обезпечителната заповед без изискуемия от закона препис. На второ място, съдията по вписванията констатирал недостатъчна индивидуализация на имотите, върху които се иска вписване на възбрана съгласно чл. 26, вр. чл. 24, ал. 1, б. „в“ ПВ, а именно искането за вписване на възбрана да съдържа данни за кредитора и длъжника, а така също и правилото на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ и посочване на размера на сумата, за чието вземане се налага възбраната. Последният мотив за процесния отказ бил относим към териториалната компетентност на съдията по вписванията, тъй като възбранените имоти се намирали на територията на две различни служби по вписванията: СВ – О. и СВ – Т.. Съдията по вписванията преценил, че 2 наличието на повече от един имот, за който е издадена обезпечителната заповед, е в разрез с нормата на чл. 7 ПВ. Не оспорва, че отказът на съдията по вписванията за вписване на обезпечителната заповед е отменен, но поддържа, че доколкото в производство по реда на чл. 577 и сл. ГПК не се разрешава процесуалноправен спор, то и не се формира сила на пресъдено нещо, респ. счита, че мотивите на контролно-отменителната инстанция не са задължителни за съда в настоящото производство. Аргументира подробно, че мотивите на ОС В. за отмяна на акта са неправилни и в противоречие с практиката на окръжните съдилища по подобни казуси. Прави възражение за съпричиняване, като в тази връзка излага, че ищците са били наясно още след издаването на обезпечителната заповед и преди подаване на заявлението за вписването за императивните изисквания на закона относно вписването на обезпечителната заповед, респ. съдържанието , както и необходимостта за представяне на необходимите преписи от нея. Твърди, че ищците са направили изявление пред съда по обезпечението, че определението му за допускане на обезпечение е неправилно, но вместо да се възползват от предвидената в чл.

396, ал. 1 ГПК възможност да обжалва пред въззивен съд същото, процесуалният им представител искал обезсилване от страна на СРС на собственото му определение, респ. неговата отмяна. На последно място счита, че не се установява изрично искане на ищците до съда по обезпечението да им бъде издаден препис от обезпечителната заповед, с което действие счита, че биха били спазили изискването по чл. 24 ПВ, респ. и избегнали постановения отказ за вписване. Оспорва да е налице и причинно-следствена връзка между поведението на СВ и евентуално настъпилите вреди, тъй като дали да се направят разноски за ангажиране на адвокат счита, че е изцяло във волята на ищците, а освен това излага, че по охранителни производства не е задължително представителство от адвокат. Твърди, че по делото са налице факти, които изключват пряката причинно-следствена връзка между претендираното противоправно деяние и настъпилите вреди, т.к. ищците не положили достатъчно грижа, чрез процесуалния им представител, при упражняване на процесуалните права. Сочи, че в жалбата до ОС – В., ищците са посочили, че действията на СРС при издаване на обезпечителната заповед са несъобразени с целта на закона, доколкото същият не бил обезпечил изпълнението на собствените си актове, поради което счита, че до голяма степен постановеният отказ на съдията по вписванията бил обусловен от 3 факта, че по гр. дело № 70859/2024 г. на СРС е издадена само една обезпечителна заповед и то за два недвижими имота, находящи се в районите на действие на различни съдии по вписванията. Оспорва да е налице вина на съдията по вписванията и развива подробни съображения в насока, че дейността, която осъществява е правна по своя характер, за което счита, че не следва да се реализира отговорността му. Оспорва платеното от ищците адв. възнаграждение като силно завишено. Оспорва заплащането на държавна такса в размер на 25,00 лв. като сочи, че сумата е наредена от адв. Ш., Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и правните разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищците по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докажат при условията на пълно и главно доказване извършено от служител на ответника във връзка с възложената му дейност деяние, противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние.

В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми, както и да опровергае презумпцията за вина. Ответникът следва да докаже и релевираното възражение за съпричиняване, в частност че поведението на ищците е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.

Съдът с оглед становището на страните с доклада по чл. 140 ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 23.12.2024 г. със Заявление с вх. № 2413/ 23.12.2024 г. в Служба по вписванията при Районен съд - гр. О. ищците чрез пълномощника си адв. Р. Ш., са поискали вписване на Обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024 г., издадена по гр. дело № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС по допусната по същото дело в тяхна полза обезпечение на иска им срещу ответника Н. В. Н. при обезпечителна мярка възбрана на притежаван от последния недвижим имот; че на 23.12.2024 г. с Определение № 12/23.12.2024 г. съдията по вписванията при PC – О., е отказал вписването на 4

Обезпечителната заповед; че с Определение № 13/14.01.2025 г. по ч.гр.д. № 20251400500012, съдът е отменил определението на съдията по вписванията като неправилно и незаконосъобразно; че С. Й. Б. е била в трудови правоотношения с министъра на правосъдието към 23.12.2024 г., както и че е изпълнявала длъжността съдия по вписвания към посочената дата.

Съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника за противоправно поведение на лица, на които е възложил работа, което поведение се изразява в незаконосъобразен отказ за вписване на обезпечителна заповед, от който ищците са претърпяли имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в съдебното производство, в което е отменен отказа на съдията по вписванията.

Първият елемент от фактическия състав на спорното материално право, е установен по делото, поради безспорност на факта, че лицето, постановило отказа, се намира в правоотношение с ответника, след проведен конкурс, както и поради безспорност на факта, че в кръга на служебните си задължения съдия по вписванията е постановила отказ, отменен с влязло в сила Определение № 13/14.01.2025 г. по ч.гр.д. № 2025 1400500012 на ОС В..

Отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за причиняване на имуществени вреди, от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията да разпореди вписване на обезпечителна заповед.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на ОС В. за незаконосъобразност на отказа на съдията по вписванията да впише обезпечителната заповед. За да откаже исканото вписване съдията по вписванията е приела в мотивите на определението, на първо място, че към заявлението за вписване е приложен единствено оригинал на обезпечителната заповед (един брой), с което не е изпълнено формалното изискване за необходимите за вписване приложения, посочени в чл. 24 от Правилника за вписванията (ПВп). На второ място, съдията по вписванията е приела, че индивидуализацията на имотите не е извършена в необходимата степен, доколко не се съдържат данни за размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, или указване, че искът е за собственост на самия имот, съгласно изискването на чл. 6, ал. 1, б. "а" от ПВ и разясненията на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2. Приела е също, че информацията, съдържаща 5 се в обезпечитедната заповед относно това, че се допуска обезпечение на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците конкретно посочени суми, не удовлетворява изискването за точния размер на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, още повече, че заповедта за обезпечение предвижда възбрана върху повече от един имот, като само единия е на територията, за която местно компетентен е съдия по вписванията при PC О..

На последно място, съдията по вписванията е приела, че молителя желае вписване на обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024 г. по гр. дело № 70359/2024 г., 39 с-в СРС в цялост, но същата предвижда налагане на възбрана освен върху недвижим имот, за който съдия по вписвания при PC - О. е местно компетентен и налагане на възбрана върху недвижим имот, извън териториалната компетентност на съдията по вписванията при РС-О.. В този смисъл наличието на повече от един имот, за който е издадена заповедта е в разрез с разпоредбата на ал. 7 от ПВп , изискващ вписването да се извърши разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот, както и правилото на чл. 10, ал. 2 от ПВп не е приложимо в случая.