Решение № 3547 от 10.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3547 гр. Пловдив, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330108509 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против Б. С. П., ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на ****** г., около 13.50 часа, в гр. П., на кръстовище *** и *** в посока за село К. ответникът Б. П., управлявайки лек автомобил марка и модел „***** с рег. №*****, при извършване на маневра наляво за пристрояване в съседната лява лента за движение, ударил правомерно движещия се по лентата лек автомобил „******“, с рег. № *****, управляван от Я. С. Т., в резултат на което предизвикал ПТП, нанесъл материални щети на последно посочения автомобил и напуснал мястото на произшествието.

Бил съставен протокол за ПТП от 17.12.2018 г. На ответника бил съставен АУАН № ****** за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

Управляваният от ответника л.а. „*****“ с рег. № ****, към датата на причиняване на процесното ПТП за посочения автомобил имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с ищеца, обективирана в застрахователна полица № ****** със срок на действие от 28.03.2018 г. до 27.03.2019 г.

Собственикът на увредения лек автомобил „*****“, с рег. № ******отправил искане до застрахователя – ищец, да му бъде изплатено обезщетение за причинените му имуществени вреди, въз основа на застраховка „ГО“.

След като бил уведомен, ищецът – застраховател образувал при него препика по щета №******, в която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и бил определен неговият размер. С опис – заключение по щетата, застрахователят констатирал следните увредени детайли по л.а. „*******“, а именно: предна броня, решетка предна броня дясна, мигач преден десен, калник преден десен, мигач в калника десен, лайсна преден десен калник, корпус странично огледало дясно, предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, задна врата дясна, подкалник РVС преден десен, тас 1 преден десен, лайсна задна врата дясна, като съгласно Калкулация по претенция № *****бщата сума по претенцията е в размер на 599.82 лева, като включва нови части и детайли за подмяна, труд за ремонт, за монтаж и демонтаж, за боядисване, боя и допълнителни материали, както и камера.

С нареждане за групово плащане от 19.12.2018 г. сумата от 599.82 лева била заплатена на Н. М. – редовно упълномощена от собственика на л.а. „*******“ – Я. Т..

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение.

Твърди се, че за ищцовото дружество било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответника, тъй като това била единствената му възможност да защити правата си по съдебен ред.

С оглед на гореизложеното моли да се осъди ответника да му заплати сумата от 599.82 лева – главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда 12.06.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. С. П., не е подал отговор на исковата молба.

В първо открито съдебно заседание, проведено на 09.11.2023 г. ответникът оспорва предявения иск. Оспорва описаната в исковата молба, фактическа обстановка, като възразява относно настъпилото ПТП, като заявява, че не той е ударил, а неговото МПС е било ударено.

Не оспорва, че си е тръгнал от мястото на произшествието, като сочи, че имал неотложен семеен ангажимент - в същия момент, му се обадили, че трябвало да вземе системи от болницата, тъй като баща му бил болен от рак вкъщи, който впоследствие починал, с баба му на 85 години, за които ответникът се грижел. Твърди, че водачът на другата кола слязъл от нея, започнал да прави скандали, ударил ответникът и затова последния си тръгнал.

Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че ПТП станало, докато ответникът си карал нормално по пътя, пристроил се отдясно в ляво, което не било забранено, а водачът на другата кола карал с над 100 км./ч. и не могъл да спре и се застъргал в колата на ответника.

ПТП се случило посока А. – П. кръговото на с. К.. Оспорва да има вина за ПТП-то. Не оспорва, че са му съставени АУАН и НП, както и, че му било наложено наказание глоба и лишаване от управление на МПС, като заявява, че не е обжалвал НП. Не оспорва и, че е подписал Протокола за ПТП.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника Б. С. П., последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или 2 на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. /В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о./. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

Видно от протокол за ПТП № *******г., съставен от служител на Пътна полиция - П. и подписан от участниците, на 13.12.2018 г., в 13:50 часа, в гр. П., на кръстовище път ******(за село К.), настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ****управляван от ответника Б. П., който при извършване на маневра навлиза в съседна лява лента и се сблъсква с движещия се в лентата лек автомобил „****“, с рег. № ******, управляван собственика му - Я. Т., в резултат на което били нанесени описани имуществени щети на лек автомобил „******“, след което напуска местопроизшествието; ответникът не е изпробван за алкохол, тъй като е напуснал местопроизшествието.

На ответника е съставен АУАН № ****** г., а впоследствие и Наказателно постановление за нарушения по чл. 25, ал. 2 ЗДвП /при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съдена пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП/; чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП /при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява Службата за контрол, както и не изпълнява указанията й/; чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП /не носи свидетелство за управление на МПС и за регистрация на МПС/; чл. 109, ал. 3 ЗДвП /водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане/. Съставена е административно – наказателна преписка, като в обясненията си пред органите на реда, ответникът не отрича за инцидента, като сочи, че е напуснал ПТП, тъй като водачът на другото МПС не се признал за виновен, дрънкал глупости, не искал да се кара с него и за да не стане по-задълбочаващ проблема.

М П С „***** с рег. №****, има сключена валидна и действаща в периода застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, видно от справката в Гаранционен фонд /л.12/.

Пред застрахователя е образувана преписка по щета, с оглед искането на увредения, като след проверки и оценки, е определено и изплатено обезщетение в размер на 599.85 лева по банкова сметка.

По делото е прието заключение на САТЕ, според което механизмът съответства на описания в протокола за ПТП, между него и вредите има пряка причинна връзка, а пазарната стойност за възстановяване на МПС е 1771.66 лева с вкл. ДДС.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Я. С.

Т. /водачът на увредения при ПТП л.а. „******“/, който не оспорва, че се е подписал като участник 2 в Протокола за ПТП, който бил съставен в Полицията след ПТП, тъй като 3 водачът на л.а. „******* не спрял. За процесното ПТП от 2018 г. си спомня, че л.а. „*****“ го ударил на кръстовище, на кръговото на К.. Свидетелят твърди, че бил вътре в кръговото, пътувал за П. от посока А. карал в лявата лента, а л.а. ******“ му дошъл отдясно, от К., не го заобиколил и го ударил. Било светло, нямало поледици, сухо време, нормални условия за шофиране. Преди кръговото, управлявал МПС с не повече от 30 км/час. Според свидетеля, водачът на л.а. „*******“, въобще не го е отразил. Разбрал, че го е ударил, но не спрял.

Свидетелят, след ПТП спрял в края на кръговото, най-вдясно и видял, че има щети - в предната дясна част на автомобила, ударил го от дясната страна, а не от страната на шофьора, като не бил голям удара.

Показанията са ясни и конкретни, не противоречат на други доказателства по делото, поради което се ценят като достоверни.

Това е установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Съдът намира, че в процесния случай, са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, поради следното:

Безспорно по делото се установи, че на 13.12.2018 г. в гр. П., на кръстовище път ***** (за село К.), по вина на ответника, който управлявайки лек автомобил марка и модел „****“ с рег. №*****, в посока от гр. А. към гр. П., при извършване на маневра навлиза в съседна лява пътна лента и удря движещия се по нея лек автомобил „****“, с рег. №****, управляван от Я. Т., в резултат на което били нанесени описани имуществени щети на лек автомобил „Т****“.