Акт от 21.09.2023, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 57 21. 09.

2023 година град

Търговище

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд Търговище на деветнадесети септември

2023 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

СТОЯН КОЛЕВ

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

КНАХД № 73 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от

АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от "ЧЕФО-РЕ"

ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град. Попово, представлявано от управителя С.Х.С., чрез пълномощника си а.. Ц..Х. против Решение № 33 от 05.05.2023 г. постановено по АНД №72/2023 г. по описа на РС - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-2300014/28.02.2023 г. на Директора на „Инспекция по труда "- град Търговище и на "ЧЕФО-РЕ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град. Попово, представлявано от управителя С.Х.С., за нарушение на чл. чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на осн. чл. 416, ал.5 във вр.с чл.414,ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 600 лева. /хиляда и шестстотин лева/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съставляващо касационно основаниепо чл.348, ал.1, т.1 НПК приложим на осн. чл.63в ЗАНН.

Моли за отмяна на атакувания акт. Претендира разноски. В с.з. не взема становище.

Ответната страна взема становище чрез ст. юрк.М., която оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на

Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било

Наказателно постановление № 25-2300014/28.02.2023 г. на Директора на „Инспекция по труда "- град Търговище, с което на "ЧЕФО-РЕ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град. Попово, представлявано от управителя С.Х.С., за нарушение на чл. чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на осн. чл. 416, ал.5 във вр.с чл.414,ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 600 лева. /хиляда и шестстотин лева/.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че при извършена на 31.01.2023 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр.

Търговище проверка на изискани и представени от работодателя „ЧЕФО-РЕ" ЕООД документи по осъществяване на трудовите правоотношения, в т.ч. трудови досиета, документи по режима на отпуските, по организация и отчитане на работното време и документи по начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения и дължимите обезщетения е констатирано, че посоченият работодател е издал заповед № 006 от 31.10.2022 г. за ползване на платен отпуск в размер на 5 работни дни от М.Ж., считано от 31.10.2022г. Ж. е наета на работа по силата на трудов договор № 058 от 16.09.2021 г. на длъжност „продавач-консултант", в условията на пълно работно време - 8 (осем) часа.

Със заповед № 001 от 07.12.2022 г., считано от 07.12.2022 г. трудовият договор на посочената работничка е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 от Кодекса на труда. При извършена проверка на изисканото и представено от работодателя пълно трудово досие на работничката е било констатирано, че в същото няма писмено искане от посочената работничка до работодателя за ползване на платен годишен отпуск - 5 работни дни през периода от 31.10.2022 г. до 04.11.2022 г. включително. В досието се съхранявали проект на молба за ползване на платен годишен отпуск за посочения период, неподписана от работничката. В представената отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец октомври 2022 г., на Ж. е отразен ползван отпуск - един работен ден на 31.10.2022 г. В представената отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец ноември 2022 г., на Ж. е отразен ползван отпуск - четири работни дни за времето от 01.11.2022 г. до 04.11.2022 г. включително. Съгласно изисканите и представени за проверката разчетно-платежни ведомости на „ЧЕФО-РЕ" ЕООД за месеците октомври 2022 г. и ноември 2022 г. на Ж. е начислен посочения платен годишен отпуск. Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал.

Въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и АНО е изпълнил вменените му по силата чл. 54 от ЗАНН вр. чл. 42, и чл. 52, и чл. 57 от ЗАНН задължения. Материалният закон е приложен правилно като е прието, че е извършено нарушение по чл. 22, ал.

2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

В разпоредбата на чл. 22, ал.

2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се посочва, че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Посочената разпоредба е императивна и вменява задължение и на двете страни по трудовото правоотношение относно ползване на платен годишен отпуск за съответната календарна година, както следва; от една страна задължението на работника е писмено да поиска ползване на целия или на част от платения годишен отпуск, а от друга - задължението на работодателя е да разреши този платен годишен отпуск при наличието на писмено искане/молба за ползването му. Законът допуска изключение от това правило в хипотезата по чл.

173, ал. 4 предл. 2-ро от КТ, според която работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя, в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага, което правомощие на работодателя, изключващо виновно извършване на нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, но за прилагането на което изключение в конкретният случай не са налице предпоставките за това. Налице са всички елементи от фактическия състав на административно нарушение по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от страна на жалбоподателя, тъй като работодателят е разпоредил ползването на платен годишен отпуск от работника си Ж. без надлежно подписано искане. Липсват по делото каквито и да било доказателства за това за работодателят да са били налице някои от основанията предвидени в КТ, позволяващи му право да предостави платен годишен отпуск на работника без негово писмено искане или съгласие. Формиран е извод, че процесното нарушение не може да се квалифицира като „малважно“, респ. не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Правилно е определена санкциониращата разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ и индивидуализиран размера на имуществената санкция. В този аспект и при преценка за пропорционалност на административното наказание с естеството и съдържанието на извършеното нарушение и неговите последици съдът е приел, че адекватно се явява административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв., тъй като работодателят е извършил още едно нарушение, касаещо режима на законосъобразното ползване на платен годишен отпуск от работниците, от което следва, че настоящото нарушение не е изолиран случай.

Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.

Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.

В касационната жалба основният довод е, че не е издадено задължително предписание, като при отстраняване на нарушението е могла да намери приложение нормата на чл.415в, ал.1 КТ. На следващо място се твърди, че са налице предпоставките за приложение на института на чл.28 ЗАНН.

Съгласно чл. 416, ал. 1 изр. посл. КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В цитираната разпоредба на КТ е заложена една оборима презумпция, която дава празумптативна доказателствена сила на редовно съставения АУАН, която сила може да бъде оспорена и да отпадне в случай, че визираният нарушител докаже, че не е налице описаното в АУАН нарушение от обективна или субективна страна по смисъла на чл. 6 ЗАНН.

В настоящия случай е налице един редовно съставен АУАН, който съгласно посоченото специално правило на КТ се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.

При липса на положен подпис в молбата работодателят не е следвало да издава заповед за ползване на отпуска и да отразява този отпуск в съставените по – късно отчетни форми и ведомости за заплати. В случай, че се касае за пропуск на работника, отново работодателя е лицето, което е следвало своевременно да установи този пропуск и да го отстрани. В случая са изминали месеци от издаване на заповедта за ползване на отпуск до проверката от страна на Д "ИТ", през който период този пропуск не е бил отстранен. Следователно в продължение на 3 месеца дружеството не е разполагало с подписана от работника молба за ползване на отпуск, но въпреки това е отразило в отчетната форма и във ведомостта за заплати ползването на такъв. Отразяването на данни в административните и счетоводни документи за ползване на отпуск от работник без да е налице подписана от същия молба за това е предпоставка за нарушаване на трудовите му права, тъй като същият може реално да е полагал труд през този период, а да е отразено, че е в отпуск.

Посочената като нарушена законова норма е ясна и категорична в изискването за разрешаване на платен отпуск въз основа на искане от работника, направено в писмена форма.

Нарушението на тази разпоредба е налице при разрешаване на платен отпуск без да е подадена писмена молба, а последната е налице, ако е подписана от подателя й.

Писменото изявление на едно лице се удостоверява с полагане на подписа на лицето, което го прави, и липсата на положен подпис означава липса на изявление изобщо. Писмената форма на искането на работника и разрешението на работодателя гарантира спазването на трудовите права на работещите, поради което и законодателят е въвел като задължителна писмената форма и за трудовия договор съгласно чл. 62, ал. 1 КТ. Подаденото от работника заявление следва да съдържа ясно изразената воля на работника за ползването на отпуск, вида на искания отпуск, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. Следователно в случая няма дадено законосъобразно разрешение за ползване на платен отпуск, защото разрешението предполага искане, каквото в случая липсва. Ето защо съдът намира, че в случая АНОрган е направил правилна и законосъобразна преценка за наличието на извършено от дружеството нарушение. От материалноправна страна АНОрган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Налице е пълно съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената й правна квалификация.

Съгласно ТР №

3/10.05.2011 г. на ВАС "Специалният състав по глава

Разпечатката съдържа 49 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea667bc3-2553-4ace-884d-2163c182e221