Решение № 695 от 13.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000502800 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 13.05.24г. /с участието на секретаря Христова/ въззивно гражданско дело № 2800/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-14 състав от 22.06.23г. по г.д. № 6824/22г. е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 45 от ЗЗД на И. И. против А. Д..

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от И. И..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради обидни и клеветнически изявления на ответника - разпространени медийно/ неимуществени вреди. С оглед това: И. И. иска да бъде ангажирана /при условията на чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на А. Д. /ищецът претендира сума в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху тази главница за периода след 10.03.22г./.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 09.03.22г., на 10.03.22г. и на 29.05.23г. – ответникът е направил изявления /излъчени в телевизионен и радио ефир, впоследствие - разпространени и в редица електронни медии/ касаещи личността на ищеца /в качеството му на министър на земеделието/. Съдържанието на процесните изявления е надлежно удостоверено в процеса – в това число и с техническа експертиза /същото не е и спорно между страните/.

1

Спорното по делото обстоятелство е – дали направените /и разпространени медийно – публично/ изявления на ответника попадат в обхвата на дефинициите по чл. 146 от НК и чл. 147 от НК /и в този смисъл – дали тези изявление се явяват „противоправни“ по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/.

Първоинстанционният съдия е изложил подробни /и конкретни/ съображения, които кореспондират пряко с принципните постановки, обективирани в правилата на чл. 39 от КРБ, чл. 40 от КРБ, чл. 41 от КРБ, чл. 57, ал. 2 от КРБ; на чл. 10 от КЗПЧОС; в Решения на КС на РБ № 20 от 98г.и № 7 от 96г.; в съдебната практика на ВКС /в това число конкретно и решение на ВКС от 23.03.12г. по г.д. № 1486 от 11г./; в практиката и на други съдебни инстанции по граждански дела.

Настоящият съдебен състав препраща изцяло /в контекста на правилото по чл.

272 от ГПК/ към всички доводи на СГС. В допълнение:

Нито едно от процесните три изявления на ответника /както са индивидуализирани като текст и съдържание в исковата молба/ не отправя директно обвинение за конкретно извършено от ищеца /фиксирано като точен предмет, обект и субект/ престъпление /по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК/. Действително: в изявлението от 09.03.22г. личността на ищеца е коментирана в контекста на термина „задкулисие“. Този термин обаче също не е съотнесен /от една страна/ към индивидуализирано /по предмет, обект и субект/ противоправно /престъпно - по смисъла на цитираният законов текст/ деяние /действие или бездействие/, а същият термин /от друга страна/ отдавна се е наложил като неизменна /“дежурна“ - лишена от каквото и да било конкретно съдържание/ част от политическия речник - “говорене“ /така и в случая: процесните изявления са направени от депутат - политик и са адресирани към политик - министър/. Именно поради това: този термин /макар действително да съдържа в себе си негативен подтекст/ не може да се окачестви еднозначно и категорично като „позорящ“ /по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК/.

В този смисъл /предвид изложеното/: изявленията на ответника следва да се окачествят като критични /в това число на места и по-остри/ „оценки или мнения“ /по смисъла на посоченото по-горе решение на ВКС от 23.03.12г. по г.д. № 1486 от 11г./ относно личността и дейността /в това число кадровата политика/ на ищеца /в качеството му на политик и министър на земеделието/. Тези мнения и оценки не подлежат на преценка за вярност и истинност /по смисъла на чл. 147, ал. 2 от НК/ и това обстоятелство обосновава извод за липса на необходимост да бъде обсъждан събраният по делото /в тази насока/ писмен и гласен доказателствен материал. Същите изявления /оценки и мнения/ могат /предвид постановките по цитираното касационно решение/ да ангажират имуществената отговорност на ответника само, ако са „обидни“ /по смисъла на чл. 146 от НК/, ако надхвърлят допустимия предел в „свободата на словото“ /както е очертан същия в изброените по-горе правни норми и съдебна практика/. В тази връзка:

Нито едно изявление на ответника /оценка или мнение – в смисъла на изложеното по-горе/ не съдържа унизителен - обиден /по смисъла на чл. 146 от НК/ конкретен израз /дума, термин, епитет, определение и т.н./. На практика единствената дума /от всички три изявления/, която кореспондира по звучене и смисъл с дефинициите по чл.

146, ал. 1 от НК или по чл. 147, ал. 1, предл. 1-во от НК е – „задкулусие“. Употребата и на този термин обаче /предвид горните съображения/ не може да обоснове ангажиране на имуществената отговорност на ответника.

Използваните от А. Д. изрази, оценки, мнения /преценени сами по себе си и в контекста на цялостното съдържание на процесните изявления/ действително очертават политическата личност /и дейност/ на ищеца в негативна светлина. Направената от ответника оценка обаче /макар и по остра като изказ/ е сторена по начин /без използване на нецензурни думи/, който не преминава допустимата граница „в свободата на словото“, чиито предели се явяват съществено разширени /съгласно постановките на изброените по2 горе правни норми и решения на съдебната практика/ в хипотеза като процесната – където обсъжданото лице е обществено известна и политическа фигура. С други думи: изявленията на ответника в случая кореспондират с възможността /правото/ да бъде изразено /в това число и с цел информиране на обществото по актуален въпрос/ негативно мнение за определена политическа дейност; да бъде направена критична оценка на определено управленско решение; да бъдат оспорени публично /в това число и чрез употребата на поостри изрази и дефиниции/ личностните качества на съответна политическа фигура.

С оглед изложеното: поведението на ответника не може да се окачестви като „противоправно“ по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Тази принципна пречка за уважаване на исковете обосновава липсата на необходимост да бъде обсъждан събраният в процеса гласен и експертен доказателствен материал /относно вида и естеството на претърпените от ищеца неимуществени вреди и относно наличието на причинно-следствена връзка между тези вреди и направените от А. Д. изявления/.

Предвид горните съображения: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за настоящото производство/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-14 състав от 22.06.23г. по г.д. № 6824/22г.

ОСЪЖДА И. В. И. да плати на А. Д. Д. 3 050 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3