Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 507 от 15.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 440/2025
Вид
Определение № 507
Подписан
15.07.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.261 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Пазарджик, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500440 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се Разпореждане №6203 от 26.07.2024г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№2884/2022г. по описа на същия съд, с което е върната жалба на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, ЕИК-202201274, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул“Георги Бенковски“ №13, ет.3 представлявано от И.Г.И. подадена срещу протоколно определение №1024 от 16.05.2024г. постановено по гр.д.№2884/2022г. по описа на РС-Пазарджик, в частта, с която е отказана правна помощ.

В жалбата си с вх.№21112 от 22.08.2024г. подадена от „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, се поддържа довод, че разпореждането е неправилно. Не се оспорва фактическата обстановка, изложена в същото, за неприложен към подадената частна жалба на дружеството на документ за внесена държавна такса и че в тази връзка съдът с разпореждане от 22.05.2024г. указал на жалбоподателя на отстрани допуснати нередовности в едноседмичен срок , връчено на дружеството на 05.07.2024г., като на 10.07.2024г./ в срока за отстраняване на нередовноситте/, от жалбоподателя постъпила молба за безплатно администриране на жалбата.“ Като неправилни се квалифицират последвалите изводи на същия съд за постановен предходен отказ на съда да освободи 1 дружеството от такси и разноски по делото и че в срока за отстраняване на нередовностите , изтекъл на 12.07.2024г., указанията на съда не са изпълнени и таксата не е внесена от които съдът заключил, че частната жалба следва да се върне на основание чл.262 ал.2 т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.261 ал.1 т.4 от ГПК, довели до връщане на жалбата срещу протоколно определение №1024 от 16.05.2024г. по гр.д.№2884/ 2022г. на РС-Пазарджик.

Жалбоподателят твърди, че съдът след като е сезиран с молба от жалбоподателя за освобождаване от такса на 10.07. 2024г. е следвало да се произнесе по нея, защото дължи произнасяне по всяка молба за освобождаване от такса, а не да бездейства и дни по-късно да приема, че срокът за внасяне на такса, за която е поискал освобождаване, е изтекъл. Моли да се отмени обжалваното разпореждане №6203 от 26.07.2024г. по гр.д.

№2884/2022г. на РС-Пазарджик с което е върната жалбата на дружеството срещу Протоколно определение №1024 от 16.05.2024г. по гр.д.№2884/2022г. на РС-Пазарджик, в частта с която е отказана правна помощ, като се върне делото на РС-Пазарджик, с указания за произнасяне по молбата на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, от 10.07.2024г. за освобождаване от такса.

Няма постъпил писмен отговор на частната жалба по реда на чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Исковото производство пред Пазарджишки районен съд / гр.д.№ 2884/2022г./ е образувано по предявен от ищеца “Техноджи“ ООД против частния жалбоподател „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, частичен осъдителен иск с цена на иска от 5000лв, представляващ търговски спор по смисъла на закона. В хода на висящото производство, с писмена молба с вх.№11663 от 08.05.2024г. ответното дружество „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, заявява, че оттегля пълномощията си дадени да адвокат Тома Томов по делото , като същевременно с това посочва, че многократно от дружеството е излагано пред съда, че същото е финансова затруднено, няма възможност да плаща на адвокат в това производство и моли в полза на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, да бъде предоставена правна помощ по реда на чл.94 и следващите от ГПК, изразяваща се в безплатна адвокатска защита по гр.д.№2884/2022г. по описа на РСПазарджик, като възможност посочена в самото съдебно съобщение. На това 2 основание се иска до влизането на акт на съда за предоставяне /отказ от предоставяне на правна помощ, висящото дело да не се администрира , като се моли в тази връзка да не се дава ход на делото в насроченото открито съдебно заседание на 16.05.2024г.

Искането за предоставяне на правна помощ е оспорено от насрещната страна ищеца „ТЕХНОДЖИ“ ООД с подробно изложени доводи в молбата си с вх.№12485 от 16.05.2024г.

С протоколно определение №1024 от 16.05.2024г. Пазарджишкият районен съд, е приел, че молбата за предоставяне на правна помощ на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, е неоснователна, тъй като съгласно чл.5 от ЗПП такава е предвидена само за физически лица, поради което искането следва да се отхвърли. По изложените мотиви съдът е отхвърлил молбата на ответника „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, за предоставяне на безплатна правна помощ по делото като е посочил, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен срок от връчване на съобщението на ответното дружество.

Протоколното определение е връчено на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, на 22.05.2024г., /л.136/ като от същото дружество и на същата дата е подадена и входирана частна жалба с вх.№13136 от 22.05.2024г. с която се обжалва протоколното съдебно определение отказващо предоставяне на безплатна правна помощ като неправилно. Излагат се подробни доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт и контрааргументи на застъпваната от съда теза относно кръга лица на които може да се предоставя безплатна помощ, като се сочи и практика на ЕСПЧ и ХОПЕС и се акцентира на бездействие на съда по събиране на доказателства относно финансовото състояние на дружеството. Поискано е от въззивната инстанция да се отмени обжалваното протоколно определение

Със съдебно разпореждане №4300 от 22.05.2024г. исковият съд е указал на частния жалбоподател „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Окръжен съд Пазарджик, посочена в разпореждането държавна такса по частната жалба срещу обжалваното протоколно разпореждане в размер на 15лв и да представи вносната бележка по делото с указание, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната, а производството по нея прекратено.

3

Разпореждането за оставане на частната жалба без движение е връчено на частния жалбоподател на 05.07.2024г./ л.143-петък, присъствен ден/ , като в определения от съда срок за отстраняване на нередовностите по жалбата, с молба вх.№17784 от 10.07.2024г./л.151/ от частния жалбоподател е постъпило искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по обжалването , с посочено правно основание чл.83 от ГПК.

След изтичане на крайния срок за отстраняване на констатираната с разпореждане №4300 от 22.05.2024г. нередовност, исковият съд с разпореждане №6203 от 26.07.2024г. /л.153/, окончателно е върнал подадената частна жалба с вх.№13136 от 22.05.2024г. срещу протоколно определение №1024 от 16.05.2024г. по гр.д.№2884/2022г. на РС-Пазарджик.

Изложените в тази връзка мотиви на съда са, че преди искането на частния жалбоподател да бъде освободен от такси за подадената от него частна жалба, исковият съд много преди това е отказвал да го освободи от такси и разноски по делото, и че предвид невнасянето на указаната му държавна такса от съда по обжалването, в срока за отстраняването на нередовността, изтекъл на 12.07.2024г., с което указанията на съда не са изпълнени и таксата не е внесена, е постановил връщане на частната жалба на подателя й на основание чл.262 ал.2 т.2 във връзка с ал.1 и във връзка с чл.261 ал.1 т.4 от ГПК.

Съдебното разпореждане №6203 от 26.07.2024г. за връщане на частната жалба с вх.№13136 от 22.05.2024г. е връчено „АЛГАЕ ФАРМ“ АД на дата 14.08.2024г.,/л.154/, като подадената срещу него частна жалба с вх.№21112 от 22.08.2024г./ с отразена на Регистратурата дата на пощенско клеймо21.08.2024г/, е подадена в законния едноседмичен срок и е процесуално допустима, като изходяща от надлежна страна в производството и против подлежащ на обжалване акт на исковия съд. /чл.262 ал.3 във връзка с ал.2 т.2 и с чл.275 ал.2 от ГПК/

Разгледана по същество частната жалба е и основателна.

Съгласно чл. 83. (1) от Гражданския процесуален кодекс, Такси и разноски по производството на делата не се внасят:1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения; 2. от ищците - по искове за издръжка; 3. по искове, заведени от прокурор; 4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда; 5. от назначените от съда 4 особени представители на страна, чийто адрес не е известен; 6. (нова - ДВ, бр.

102 от 2022 г.) от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ . Съгласно ал.2 Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост; 6. възрастта;7. други констатирани обстоятелства. А съгласно ал.3 В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.

От съдържанието на цитираните правни норми може да се направи еднозначен извод, че правото на страната да иска освобождаване от внасянето на такси и разноски е признато и гарантирано от законодателя , като същото е неограничено във времето и страната може да се възползва и да поиска от съда освобождаване във всеки един момент, в който същата се натоварва от съда със задължение за заплащането им /авансово, предварително или последващо/, независимо на какъв етап от развитието на процеса е възникнало това нейно задължение. Следователно страната може да иска освобождаване от внасянето на всички възможни такси и разноски, предвидени за развитието на производството до неговото окончателно приключване. В хипотеза когато искането за освобождаване от такси и разноски е направено глобално, / от всички възможни дължими такива в производство/ и съдът постанови освобождаване, страната се освобождава изобщо от тяхното внасяне и не е необходимо да се прави ново искане за ново освобождаване от такси и разноски, защото искането на страната е удовлетворено напълно. Освобождаването в този случай важи до приключването на производството във всичките му инстанции.

Ако съдът откаже да освободи страната глобално от внасяне на разноски, не съществува процесуална забрана , в едни последващ, по-късен момент страната и при наличие на обективни новоустановени или новооткрити факти и обстоятелства да поиска да бъде преразгледан този отказ и да поиска ново освобождаване или при всяка промяна на фактите и обстоятелствата относно финансовото състояние, имуществено състояние и платежоспособността на страната, както и промяна на другите обстоятелства 5 посочени в чл.83 ал.2 от ГПК страната може да поиска ново освобождаване от такси и разноски.

Когато страната поиска на бъде освободена от внасянето на конкретна дължима такса или конкретен дължим разход, съдът ако намери основание освобождава страната от това конкретно задължение. Ако съдът откаже да освободи страната от внасянето на конкретна такса , няма пречка страната да поиска от съда освобождаване от друга такса или друг разход.

Съдът към когото е отправено конкретното искането по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски заради това, че страната няма достатъчно средства за ги заплати, дължи произнасяне с нарочен акт по всяко искане, тоест, независимо, че в предходни случаи по предходни искания за внасяне на такси и разноски, на страната по една или друга причина й е било отказано да бъде освободена от държавна такса и този отказ е влязъл в законна сила, тоест влезлият в сила предходен отказ от освобождаване от държавни такси не преклудира възможността за следващи дължими такси и разноски страната да иска отново да бъде освободена, за което съдът дължи изрично произнасяне със съответния акт. Без постановяването на такъв акт за страна е неясно как трябва да процедира занапред по претендираната за заплащане такса или разноски- да обжалва отказа и да чака окончателния съдебен акт по искането й или да внесе таксата която дължи или да оттегли жалбата си .