Присъда № 1 от 28.03.2024, Районен съд - Исперих

Мотиви към Присъда № 1/28.03.2024г.

Постановена по НОХД № 249/2023г.

По описа на РС – Исперих

Районна прокуратура – Разград е повдигнала обвинение против С. С. М., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК за това, че на 03.06.2023г. в с. Хърсово, обл.Разград пред частен дом, находящ се ма ул. „***“ № 6 противозаконно е отнел чуждо МПС - л.а. „Хюндай Санта Фе“ с per. № *** на стойност 3200 лв. от владението на Г. Ш. А. от с.с. без нейно съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е извършено в условията на чл.195, ал. 1, т. 4, пр.2 от НК чрез използване на техническо средство - контактен ключ за същото МПС престъпление по чл.346, ал.2, т.З във вр. с ал.1 във вр. с чл.195, ал.1, т. 4, пр.2 от НК.

Представителя на РП – Разград поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че то е безспорно доказано от събраните по делото доказателства, както по отношение на предмета на кражбата, така и по отношение на авторството на деянието. Предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца.

Адв. А. М., защитник на подс. М., оспорва обвинението, намира, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдението на прокуратурата, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Счита, че са установени единствено административни нарушения по ЗДвП. Сочи, че по делото не се установя процесния автомобил да е бил обявен за откраднат, както и не се установява механизма на извършване на престъплението. Моли да бъде постановена оправдателна присъда

Подсъдимия не дава обяснения. При последната си дума заяви, че поддържа казаното от защитника си, моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Заявява, че на инкриминираната дата е бил със св. О. С. В..

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Подсъдимия С. С. М., роден на 21.10.1982 г. в с. Риш, обл. Шумен, живущ с.Хърсово, обл. Разград, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, ЕГН **********

Подс. С. М. живеел в с.Хърсово, обл. Разград, а свидетелката Г. Ш. А. била негова съседка, а свидетелите О. и А. В.и били нейни синове. На 02.06.2023 г. подсъдимият бил във фермата на св. А. в с.Хърсово и със й св. О.

Васиев прибирали бали с люцерна. Около 21,30 часа същият ден подсъдимият отишъл в дома на св. А. и с О. В. и А. В. пили бира. Около полунощ подсъдимия си тръгнал. Св. А. била собственик на лек автомобил марка Хюндай, модел Санта Фе, с peг. № ***, който държала паркиран пред дома й.

Около 03.10 часа на 03.06.2023г. подсъдимият се обадил на св. О. В. и го помолил да му даде автомобила на майка му. за да си свърши някаква работа.

О. В. се съгласил да му даде автомобила, но при положение, че ще отиде с него. Подс. М. дошъл пред дома на св. О. В., качил се на шофьорското място на лекия автомобил марка Хюндай, модел Санта Фе, с peг. № ***, а св. В.

1 седнал на предната дясна седалка. Подс. М. отишъл до къща в с.Хърсово, където в момента била бившата му съпруга св. М. М., слязъл от автомобила и повикал. Св. М. не излязла и подсъдимия с камък счупил стъкло от прозорец на къщата. Св. М. подала сигнал на телефон 112 и отишла в дома на брат си св.

М. М. в същото село. През това време подсъдимият и св. О. В. се върнали пред дома на св. В., подсъдимият паркирал лекия автомобил и си тръгнал, а св. В. легнал да спи, като оставил контактния ключ на автомобила в стаята си, на маса до леглото, на което спял.

Във връзка с подадения от св. М. сигнал в селото били изпратени свидетелите И. И. и И. И. - полицейски служители в РУ - гр.Исперих. Пред кметството ги чакали свидетелите М. и М.. Четиримата отишли в къщата, където подсъдимият бил счупил прозореца. След това св. М. се качил в полицейския автомобил, за да заведе полицаите в дома на подсъдимия. По пътя срещнали подсъдимия, който управлявал автомобила на св. Г. А..

Полицейските служители го спрели за проверка. По време на проверката подсъдимият бил седнал на предната дясна пасажерска седалка, и твърдял, че не е управлявал автомобила. Заявил на служителите на МВР, че автомобила бил управляван от св. О. В., който като видял патрулния автомобил избягал.

Св. Н. съставил на подсъдимия 3 броя АУАН, тъй като установил, че видимо е употребил алкохол и отказал да бъде изпробван с техническо средство.

Полицейските служители свалили регистрационните табели на автомобила и взели контактния ключ, като автомобила останал на мястото, на което бил спрян – в с. Хърсово, обл. Разград, на ул. „Александър Стамболийски“ на 300 метра от кръстовището с ул. „Дондуков“. Подс. М. си тръгнал пеша.

Служителите на МВР предали контактния ключ на св. М., като заедно с него, със служебния автомобил отишли до дома на св. А. и св. О. В.. Там св. М. влязъл сам в дома на собственика на автомобила, като влязъл в стаята на св. О.

В. и оставил контактния ключ на автомобила на маса, намираща се до леглото, на което спял св. В., без последния да е усетил влизането на М. в стаята му.

След това св. Н. и И., заедно със св. М., тръгнали към къщата, в която живеела св. М. М.. По пътя получили сигнал, че подс. М. отишъл и набил собственичката на къщата, защото разрешила на св. М. да живее там. Около 5ч. пред къщата отишъл и св. О. В.. Служителите на МВР съобщили на св. В., че подс. М. е бил спрян с автомобила собственост на майка му. Тогава св. В. показал на служителите на МВР запис от охранителни камери, поставени пред дома му, на който се виждало мъжки силует да минава пред камерата и след това автомобил, приличащ на процесния да се привежда в движение. Около 07.00 часа св. Н. и И. отишли в дома на св. А., като й казали, че през нощта са спрели подс. М., който управлявал нейния авотмобил марка Хюндай, модел Санта Фе, с peг. № ***. С протокол за оглед на местопроизшествие от 07.00 часа на 03.06.2023г. е образувано й досъдебното производство.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана.

Същата се установява от показанията на свидетелите М. М., И. И., И. Н., Г. А., О. В., А. В., М. М., заключението на Съдебно-оценъчна експертиза, Съдебнотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие (л.10 от ДП), албум за посетено местопроизшествие (л.6-9 от ДП), албум за посетено местопроизшествие (л.14-15 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л.16-17 от ДП), Протокол за отговорно пазене (л.18 от ДП), Постановление за привличане на обвиняем (л.36 от ДП), Протокол за разпит на обвиняем (л.39 2 от ДП), Биографична справка на обвиняемо лице ( л. 40 от ДП), Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемо лице (л.

41 от ДП), Молба от С. М. (л. 53 от ДП), Постановление за привличане на обвиняем (л. 63), Протокол за разпит на обвиняем (л. 64), Биографична справка на обвиняемо лице (л.65), Справка за съдимост на С. С. М., Протокол за предявяване на разследване (л. 121 от ДП).

Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели като обективни, правдиви, логични и последователни. Не са установени съществени противоречия между тях, с изключение на субективните възприятия на отделните лица. От показанията на св. О. В. се установява, че през деня на 02.06.2023г. подс. М. заедно със свидетеля са вършили селскостопанска работа в къщата на св. А.. Същите факти посочват и свидетелите А. и А. В.. Св. О. В. заявява, че с подсъдимия са ходили с процесния автомобил няколко пъти до къщата, в която живее св. М., която също потвърждава тези факти. Св. М. дава сведения и за това, че подс. М. е ходил до дома й заедно със св. О. В., като двамата са се придвижвали с процесното МПС. От показанията на служителите на МВР свидетелите И. Н. и И. И., се установяват факти и обстоятелства свързани с времето и мястото, на което е бил спрян процесния автомобил, факта, че в автомобила на пасажерската седалка е се е намирал подс. М., свалянето на регистрационните номера на автомобила, предаването на контактния ключ на св. М..

Показанията на последния се допълват и потвърждава взаимно с показанията на служителите на МВР. Св. А. В. свидетелства, за това, че на 02.06.2023г. подс. М. е извършвал селскостопанска работа в домът на св. А., както и факти и обстоятелства свързани с прибирането на колата. От всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, не се установява безспорно, категорично и несъмнено, че подс. М. е отнел противозаконно е отнел процесното МПС от владението на когото и да било от членовете на семейството на св. А.. Безспорно се установи, че именно св. А. е собственик на автомобила, но тъй като тя не е била правоспособен водач, автомобила е бил използван от нейния съпруг и синовете й. Св. О. В., който последно е ползвал автомобила заедно с подс. М., отрича да му е дал контактния ключ, но съдът счита, че обратното би могло да го уличи в извършването на административно нарушение, тъй като предоставянето управлението на МПС на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, е административно нарушение по смисъла на ЗДвП.

Съдът кредитира изцяло изслушаните и приети в хода на съдебното следствие съдебно-оценъчна експертиза и съдебно-техническа експертиза. ОТ първата се установява стойността на л.а. марка Хюндай, модел Санта Фе, с peг. № ***, която е в размер на 3200 лв. От заключението на съдебнотехническата експертиза на видеозапис от охранителна камера за видеонаблюдение, се установява, че качеството на записа не позволява да бъде идентифицирано лицето, чийто силует се вижда. В съдебно заседание вещото лице заявява, че лошото качество на записа не позволява да се определи и марката на заснетия автомобил.

Имайки предвид описаната по - горе фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция счита, че обвинението по чл.346, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.195, ал.1, т. 4, пр.2 от НК срещу подс. С. С. М., не е доказано от обективна и субективна страна. Настоящият съдебен състав намира, че по 3 делото са събрани достатъчно доказателства, които водят на извода, че процесния автомобил е бил управляван няколкократно от подсъдимия, включително на 02.06.2023г. Подс. М. е бил в близки отношения със собственичката на автомобила и нейните синове, като са били и съседи към инкриминирания период.

От обективна страна по делото не са налице гласни, писмени или веществени доказателства, от които може да се направи извод, че подс. М. е отнел от владението на св. О. В., или св. А., л.а. марка Хюндай, модел Санта Фе, с peг. № ***. Нито един свидетел по делото не дава показания, че е видял подсъдимия да отнема автомобила, нито дава показания, които биха могли да свържат подсъдимия с противозаконното отнемане на автомобила. Самият подсъдим се възползва от правото си да не дава обяснения. По отношение на заявената от него готовност да признае вината си в хода на досъдебното производство, съдът намира, че това негово действие е било продиктувано от факта, че е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е считал, че ако си признае вината, ще може да се споразумее с прокуратурата, за по – леко наказание или алтернативно наказание „лишаване от свобода“, което да покрие периода на наложената МНО, и той да не изтърпява наказанието. По делото остана недоказано твърдението на прокуратурата в обвинителния акт, че подс. М. влязъл в дома на св. А. в 04.10 часа през незаключената пътна врата, и „от стаята на св. О. В. взел контактния ключ за процесния автомобил, привел го в движение и тръгнал да се разкарва из селото“. Изпълнителното деяние по чл. 346, ал. 1 от НК се изразява от обективна страна в отнемане на моторно превозно средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва това владение и установява свое такова. Законът изисква да е налице не какво да е отнемане, а противозаконно отнемане без съгласие на владелеца с намерение да се ползва. Съставомерен елемент от състава на престъплението е противозаконното отнемане на МПС, а не противозаконното ползване, след като владението е придобито по правомерен начин. Дори в процесния случай да се приеме, че подс. М. е взел контактния ключ на автомобила, без знанието на св. О. В., то от житейска гледна точка неможе да се приеме, че това е противозаконно отнемане. Безспорно се установи, че подсъдимия е ползвал автомобила само час по рано. Освен това предходния ден – 02.06.2023г. автомобила също е бил ползван от св. О. В. и подс. М., няколкократно. В тази връзка съдът намира, че подс. не е действал със знанието, че отнема автомобила незаконно.