Решение № 297 от 07.07.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 297 07.07.2022 г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Стефка Христова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 344 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „Линде газ България“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. ..........., представлявано от А.А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11199 от 06.04.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на

„„Линде газ България“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – склад, находящ се в гр. Монтана, ул. ....., стопанисван от „Линде газ България“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и на наложената принудителна административна мярка по съображения за издаването на заповедта в противоречие и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и нейната необоснованост.

Жалбоподателят поддържа, че не е изпълнена материалноправната предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДДС като основание за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“, кумулативно с нея и забрана за достъп до обекта. Счита, че констатациите в обстоятелствената част на административния акт са взаимно изключващи се, тъй като, от една страна, е констатирано, че в обекта има инсталирано ФУ, одобрено със свидетелство на БИМ № 649 и с регистрационен номер в НАП, а от друга страна, че дружеството не е изпълнило задължението си да въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от одобрен тип. Релевира доводи, че фактическата обстановка е объркана и неясна. Твърди, че е предприело действие за отстранявана на нарушението веднага, поради което заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по така подадената жалба

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На 22.03.2022 г. служители на ГД „Финансов контрол”, отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, са извършили проверка на търговски обект – склад, находящ се в гр. Монтана, ул. .........., стопанисван от „Линде газ България“ ЕООД, ЕИК *********. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0018778/22.03.2022г.

/л.13 и сл. по делото/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е установено, че в обекта има регистрирано и инсталирано фискално устройство , свързано с НАП, няма програмен продукт и че жалбоподателят в качеството на собственик на ФУ не е изпълнил задължението си да въведе и използва ФУ, което да е от одобрен тип и до отговаря на техническите и функционалните изисквания на Наредба Н-18/2006 г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11199 от 06.04.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, на „Линде газ България“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – склад, находящ се в гр. Монтана, ул. „ Диана“ № 43, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 22.03.2022г. проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – склад, находящ се в гр. Монтана, ул. „ Диана“ № 4, стопанисван от „Линде газ България“, при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило изискванията на Наредбата и не е изпълнило задължението си да въведе ФУ, което да е от одобрен тип и да отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба Н-18/2006 г. При извършена проверка в информационната система на НАП в програмен продукт “Фискални устройства с дистанционна връзка“ се установило, че ФУ не изпраща данни чрез дистанционна връзка на всеки пет минути, считано от часа на регистрация на ФУ от всички фискални касови бележки съгласно Приложение № 1, ІІІб, т.1 б. „ Д“ към чл. 8, ал.1, чл. 26, ал.1. Прието е, че извършеното нарушение изпълнява състава на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, което представлява основание по см. на чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ №

№11199 от 06.04.2022 г., в т.ч. Протокол за извършена проверка сер. АА № 0018778/ 22.03.2022г. и събраните при проверката доказателства; свидетелство за регистрация на ФУ №10/01.2022 година, договор № 5-10422, договор за търговско партньорство №158/21.05.2021 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на

Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС са определени началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.22 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № 11199 от 06.04.2022 г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва изводът, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.

Трайна е съдебната практика, че образуването на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/ са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По делото са представени доказателства, от които е видно, че лицето има въведено и регистрирано в експлоатация ФУ, считано от 30.07.2020 година.

Същото е свързано с НАП, както е посочено в протокола за проверка, от което следва, че при неправилно приложение на закона ПАМ е приложена на това основание. Като нарушена в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 година, според която фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Тоест с оглед на посочената като нарушена норма административният орган приема, че в склада се работи с ФУ от неодобрен тип. В този случай основание за прилагане на ПАМ е разпоредбата на чл. 186, т.2 от ЗДДС и това е основание за отмяна на оспорения административен акт на това основание. Липсата на конситет между фактическото обвинение /работа с ФУ от неодобрен тип/ и неговата правна квалификация

/липса на въведено и регистрирано в НАП ФУ/ винаги е съществено и води до невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършил, каквито са и доводите, изложени в жалбата

За пълнота следва да се отбележи, че според чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 ФУ трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение № 1. Според нормите на Раздел ІІІ б., точка 1. "Дистанционна връзка", б. "е", ФУ подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове/, така както е изложено в мотивите на заповедта. Съгласно разпоредбата на § 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от

02.07.2019 г.) крайният срок за изпълнение на това задължение е 30.09.2019 г., в случай че проверяваното лице е предприело действия за продължаване на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019 г. тип. Графикът за внедряване на новата система не е спазен. Въпреки това обаче извършените продажби не са укрити, а данни за тях са постъпили по установената с НАП дистанционна връзка. Не е спорно по делото обстоятелството, че в обекта за извършените продажби са издавани фискални бонове от въведената стара система, чиито данни са генерирани още същия ден и са изпращани с дистанционна връзка в НАП. Това е видно от изложеното и в самия протокол за проверка. С оглед на това съдът намира, че въпреки невъведената в срок нова система на регистриране и отчитане на продажбите и работа с ФУ от неодобрен тип то информация за извършваната дейност и осъществения оборот е била налична и изпращана в НАП.