Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5279 от 22.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4066/2022
Вид
Решение № 5279
Подписан
22.12.2022
В сила
27.06.2023
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5279 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Г. В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110204066 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д от сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „****************“ АД, ЕИК ********** чрез адв. И. Г. от САК срещу наказателно постановление № 695/07.03.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горитеСофия, с което на основание чл. 265, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за горите на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 /осем/ хиляди лева за нарушение на чл. 73, ал. 1 т.4, б. „б“ от ЗГ.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че по отношение на имота, чието предназначение се твърди да е променено от жалбоподателя не по надлежния ред е образувано адм. дело № 7050/2021 г. по описа на Административен съд- София град, предмет на което дело е обжалване на заповед на главния архитект на Столична община, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж и с решение № 7586/15.12.2021 г. обжалваната заповед е отменена. Подробно се излага развитието на делото пред АССГ, вкл. се обсъждат събрани пред същия съд доказателства. Според жалбоподателя не е установено по несъмнен и категоричен начин, че е променил предназначението на горска територия не по установения в закона начин. Оспорва се процесуалната законосъобразност на съставения АУАН като се сочи, че свидетелите по АУАН не са индивидуализирани с достатъчен обем данни – не са посочени трите им 1 имена, а при съставяне на АУАН на представител на дружествотожалбоподател не са връчени копия от преписката, както и е отказано ксерокопиране на материалите, съдържащи се в нея. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като преди издаването на наказателното постановление АНО не е обсъдил депозираните възражения срещу АУАН. Застъпва се тезата, че не е ясно как е определен периодът, в който се твърди да е извършено нарушението. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП е отразена датата на нарушението, а отделно от това в НП не са посочени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, липсват мотиви относно определяне на имуществената санкция в дефинирания размер. От съда се иска отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт *******, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Счита, че събраните по делото многобройни доказателства установяват по несъмнен начин извършеното нарушение, а именно, че е налице строителство на нова сграда, а не авариен ремонт, както и че е променено предназначението на горската територия без да се спазени изискванията на Закона за горите. Счита, че авторството на нарушението е установено от представения договор между „Югозападно ловно стопанство“ – гр. Благоевград и дружествотожалбоподател. Намира, че в АУАН и НП е налице точно описание на нарушението, време и място на извършването му, а актът е съставен в срока по ЗАНН. Допълнителни аргументи представя в писмен вид. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С договор за съвместна дейност № 154/23.06.2016 г., сключен между „Югозападно държавно предприятие“ ДП – гр. Благоевград и дружествотожалбоподател „****************“ АД страните се съгласили да извършват съвместно определени дейности, сред които и ремонт и поддържане на ловна база. Договорът бил сключен за срок от 15 години.

Във връзка с публикация в медиите от 04.08.2020 г. относно нерегламентирано строителство на 05.08.2020 г. служители на ДНСК сред които и свидетелят инж. К. Г. извършили проверка в териториално поделение държавно ловно стопанство „Искър” към ЮЗДП - гр. Благоевград. Било установено, че в имот с кадастрален № ***, находящ се в землището на с. Долни Пасарел, община Столична, горска територия публична държавна собственост, е изпълнен строеж за ловен дом на етап „груб строеж“, като сградата представлявала стоманобетонова монолитна конструкция на два етажа в най-високата си част с изпълнен покрив.

Строежът не бил ограден с ограда, не бил обезопасен и не била поставена информационна табела. Към момента на проверката не се извършвали СМР, 2 нямало работници и не били представени строителни книжа. Освен посочената сграда проверяващите установили, че в имота била изградена и бетонова ограда. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № ДНСК-1/05.08.2020 г.

На 12.08.2020 г. била извършена нова проверка на същия имот от служители на Столична община – район „Панчарево“ - главния архитект на района, началника на отдел „Контрол на строителството“ и свидетеля Г. А., като установили, че в момента на проверката не се извършват строителни дейности. Били изготвени фотоснимки на находящата се в имота сграда. На проверяващия екип били представени писмо от „****************“ АД, инвестиционен проект фаза идеен проект за ремонти и модернизация на съществуваща ремонтна работилница, скица от АГКК и писмо. Впоследствие било установено, че посочените документи не са постъпвали в администрацията на район „Панчарево“ и не се одобрени. При съставянето на протоколите от извършените на място проверки не бил установен периодът, през който е била построена сградата.

Впоследствие била извършена проверка от служители на ИАГ за изпълнението на договора, за което бил съставен протокол от 28.09.2021 г. В същия било отразено, че в имота с идентификатор *** се извършва строеж на сграда, който строеж е започнал през 2019 г.

Свидетелят М. Ш. – главен експерт в ИАГ се запознал с констативните протоколи, съставени при извършването на проверките и счел, че установената в имот с идентификатор *** сграда, обозначена с идентификатор

*** с площ 1457 кв.м. е построена от жалбоподателя „****************“ АД в периода 09.09.2020г. – 04.12.2020 г., като по този начин дружеството е променило предназначението на горска територия и фактическото ползване на имота без да е променило предназначението на горската територия по установения в закона за горите ред за това, поради което на 09.09.2021 г. съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на чл. 73, ал.1 т.4 б. „б“ вр. чл.

265, ал.1 вр. ал. 2 от Закона за горите. Актът бил предявен за запознаване на представител на дружеството, който го подписал като посочил, че не е съгласен с констатациите в акта и ще депозира възражения в законоустановения срок. Такива били подадени на 17.09.2021 г.

Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН на 07.03.2022 г. директорът на РДГ – София издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 265, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за горите наложил на „****************“ АД имуществена санкция в размер на 8 000 /осем/ хиляди лева за нарушение на чл. 73, ал. 1 т.4, б. „б“ от ЗГ. Препис от НП бил връчен на дружеството на 17.03.2022 г., а на 24.03.2022 г. била подадена и жалба до съда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните представени по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите М. А. Ш., К. В. Г., Г. П. А., акт за държавна собственост, договор за съвместна дейност, констативен протокол ДНСК1/05.08.2020 г., съставен от служители на ДНСК, констативен протокол № 1/РПН-20ДИ05-770/12.08.2022 г., констативен акт № 1-ДИ05-770/28.09.2020 3 г., съставен от служителите на СО- район Панчарево, констативен акт № 2СДИ05-770/28.09.2020 г., съставен от служителите на СО- район Панчарево, констативен протокол № 3/РПН20-ДИ05-770 от 15.04.2021 г., констативен протокол № 4/РПН20-ДИ05-770 от 16.04.2021 г., , констативен протокол серия ИАГ № 152676/20.08.2021 г., протокол от 28.06.2021 г. на ИАГ –л. 6366 от делото, писмена кореспонденция, скица от АГКК № 15-79168629.08.2019 г. за имот с идентификатор ***, идеен проект, обяснителна записка, конструктивно становище, констативен протокол № 4/РПН20-ДИ05-770 от 16.04.2021 г., заповед № РА-30-438/16.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, писмена кореспонденция, скици на сграда, Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, фотоснимки.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. В. Г. и Г. П. А., тъй като същите са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Свидетелите разказват за факти и обстоятелства, които лично са възприели и в осъществяването на които са участвали. Свидетелката Г. посочи, че по повод публикация в медиите на 05.08.2020 г. била извършена проверка на място в държавно ловно стопанство „Искър“ в поземлен имот с идентификатор ***, от екип от ДНСК, част от който била и самата свидетелка.

Същата потвърди, че към датата на проверката в проверения имот била изпълнена сграда да етап „груб строеж“ със завършен покрив и стоманенобетонна монолитна конструкция на два етажа. Направените от проверяващия екип констатации били отразени в констативен протокол ДНСК-1/05.08.2020 г. Съдът се довери на заявеното от свидетелката относно степента на довършеност на сградата, находяща се в имота, тъй като същата по професия е инженер –конструктор ПГС /промишлено и гражданско строителство/ и притежава нужните познания, които да й позволят да направи този извод на база обективно възприетото състояние на строежа.

Напълно кореспондиращо с показанията на свидетеля Г. е заявеното от свидетелката А., която само седмица по-късно е извършила проверка в качеството си на главен специалист контрол на строителството в район „Панчарево“ и също заяви пред съда, че установената в имота сграда е била завършена на етап „груб строеж“ – това обстоятелство се потвърждава от изготвения по време на проверката снимков материал, представен по делото, от който е видно, че заснетата сграда е с изградени ограждащи стени и покрив.

Съдът разпита и актосъставителя М. А. Ш., но същият не успя да изложи факти, пряко свързани с извършването на нарушението, за което е съставил АУАН. Същият заяви, че е посещавал имота, но едва след съставяне на АУАН, като данни относно характера на вмененото на жалбоподателя нарушение извел от наличните по преписката писмени доказателства. По отношение времето на извършване на нарушението същият посочи, че е приел период от 09.09.2020 г. до 04.12.2020 г., за да може при съставянето на АУАН да се спази едногодишния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Крайната дата същият определил на база писмо от ДЛС „Искър“, с което се посочва, че след 03.12.2020 г. на територията на имота не са извършвани строителни дейности.

От представените писмени доказателства се установяват датите на 4 извършване на проверките, лицата, които са извършили проверката и констатираните обстоятелства. От представената Заповед № РД-49199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните се установява компетентността на АНО да издаде процесното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице с активна процесуална легитимация, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.