Определение № 597 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. София, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600813 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 377, ал.2 от НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) срещу определение от 13.05.2026г. по НАХД № 2 226/2026г. по описа на Софийски градски съд ( СГС), НО, 44 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за изготвяне на обвинителен акт, поради процесуална недопустимост за разглеждане на делото по реда на глава XXVІІІ от НПК.

В протеста се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт. Прокурорът счита за неправилна позицията на съда, че при преценка наказуемостта на престъплението по реда на чл. 78а, ал.1, б.“а“ от НК не следва да се преценява редукцията на наказанието, визирана в чл. 63, ал.1,т.3 от НК. Според представителя на държавното обвинение нормата на чл.. 63, ал.1, т.3 от НК заменя всички норми на особената част за непълнолетните обвиняеми безусловно и автоматично и се прилага във всички случаи; счита се също, че всички институти на НК се прилагат след съобразяване на редукцията, от която се ползват непълнолетните обвиняеми, като се позовава на нормите на чл. 80, ал.2 от НК и чл. 88а, ал.1 от НК, от което извежда наличието на общ принцип; на последно място се изтъква, че нормата на чл. 63, ал.1, т.3 от НК е специална привилегия, която се ползва от непълнолетните обвиняеми, от което следва, че прилагането й следва да е максимално разширително, а не да се ограничава по тълкувателен път. Предлага на въззивния съд да отмени определението на СГС и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане предложението на СГП по чл. 375 от НПК по същество.

1

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

Първостепенният съд е сезиран с предложение за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, изготвено по реда на чл. 375 от НПК и внесено за разглеждане в СГС на 30.03.2026г. В него е предложено на съда да се произнесе по реда на глава XXVІІІ от НПК спрямо обв. М.

Б., спрямо която е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК. Въз основа на постановлението на СГП по реда на чл. 375 от НПК е образувано НАХД № 2 226/2026г. по описа на СГС, НО, 44 –в, по което в о.с.з., проведено на 13.05.2026г. е постановено атакуваното определение за прекратяване на съдебното производство с решаващия мотив за неприложимост на института по чл. 78а от НК с оглед наказуемостта на деянието, за което обв. Б. е привлечена като обвиняема.

Настоящият съдебен състав счете атакуваното определение на СГС, НО, 44 с-в за законосъобразно и като такова подлежащо на потвърждаване, а доводите, развити от прокурора – за неоснователни. Както бе посочено по –горе в изложението, обв. М.

Б. е привлечена към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, наказуемостта на което изключва приложението на института, визиран в чл. 78а от НК. Според изискването на чл. 78а, ал.1, б.“а“ от НК освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложимо в случаите, когато „за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание , когато е умишлено , или лишаване от свобода до 5 години или друго по- леко наказание, когато е непредпазливо“. Съставът на чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, което престъпление е умишлено, предвижда наказания лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 хиляди до 20 хиляди лева, което означава, че положителната процесуална предпоставка за приложение на чл. 78а от НК, свързана с наказуемостта на умишленото престъпление не е налична в случая. Спорният въпрос е дали редукцията, визирана в чл. 63, ал.1, т.3 от НК („За непълнолетните, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят: наказанието лишаване от свобода за повече от 5 години – с лишаване от свобода до 3 години“) и която несъмнено е част от квалификацията на конкретното деяние, следва да бъде отчетена при преценка на наказуемостта на престъплението на плоскостта на изискването на чл.

78а, ал.1, б.“а“ от НК. Отговорът на този въпрос е разрешен от съдебната практика еднопосочно (р. № 185 от 20.07.2010 г. по н. д. № 108/2010 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, р.

№ 204 от 28.03.2024 г. по н. д. № 1050/2023 г., Н. К., І н. о. на ВКС, р. № 574 от 2

22.12.2025 г. по н. д. № 671/2025 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС) и в смисъл, противоположен на застъпения от прокурора, а именно – че редукцията по чл. 63 от НК не е меродавна при преценка наказуемостта на престъплението. Съображения в подкрепа на този извод се извеждат на първо място от естеството на института, предвиден в чл. 78а от НК, представляващ своеобразна привилегия за извършителя на престъпление, доколкото не се ангажира неговата наказателна, а единствено административна отговорност, от което следва, че се касае до изключение от общото правило за носене на наказателна отговорност, поради което предложеното от прокурора разширително тълкуване на предпоставките за приложението й е недопустимо. Именно от особеността на този институт следва, че приложимостта му се обуславя от по – ниската степен на обществена опасност на престъплението, обективна оценка на която е неговата наказуемост, а не от субекта на престъплението и на личността му ( какъвто белег е възрастта), тъй като не е характеристика на самото деяние, а на дееца. В чл.

78а от НК законодателят е въвел две групи ограничителни условия, с наличието на които е свързал освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Едните са условията, които правят принципно възможно ( положителни процесуални предпоставки) прилагането на института и това са условията по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, свързани с предопределения от субективния елемент вид на престъпленията и с тяхната наказуемост, докато условията от втората група ( визирани в чл. 78а, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ и ал. 7 от НК) представляват комплекс от отрицателни предпоставки, чието наличие прави възможно прилагането на института в конкретния случай. С изискванията от първата група законът е установил критерий за степента на обществена опасност на деянието, очевидно обвързвайки прилагането на чл. 78а от НК единствено с извършването на престъпления с невисока обществена опасност, преценена единствено на базата на предвидените в Особената част на НК наказания. По този начин тежките престъпления, каквото по критериите на чл. 93, т. 7 НК е престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, са изключени от обхвата на приложимост на чл. 78а от НК.

Предложеното от прокурора тълкуване на разпоредбата на чл. 63 от НК като приложим общ принцип и едновременно с това специална привилегия за всички извършени от непълнолетни лица престъпления не се споделя от този състав на САС на плоскостта на преценката по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, тъй като редуцираното или заменено на осн. чл. 63 от НК наказание не е предвиденото за съответното престъпление наказание, към което насочва тази разпоредба, а представлява смекчаване на наказателно-правната принуда по отношение определена категория лица – непълнолетни извършители на престъпления, предвидено от закона с оглед особеностите на тяхната възраст и презюмирано по-податливи на превъзпитание.

Ето защо преценката за приложимост на чл. 78а от НК следва да се прави преди редукцията/замяната на наказанието по чл. 63 от НК, както правилно е преценил 3 в настоящия случай и първостепенният съд. В този смисъл и въззивният съд счете, че с оглед на тежестта на обвинението, предявено на обв. М. Б. за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, не е налице предпоставката, визирана в чл. 78а, ал.1, б.“а“ от НК, изискваща за умишленото престъпление да е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години.

При тези констатации на настоящия състав на Софийски апелативен съд, законоустановена последица се явява потвърждаването на атакуваното определение.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски апелативен съд, НО, ІІ с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.05.2026г. по НАХД № 2 226/2026г. по описа на Софийски градски съд, НО, 44 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4