Решение № 4956 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4956 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330112899 по описа за 2024 година

Ищецът Т. Е. К., ЕГН ********** е предявил иск срещу УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - гр.*******, представлявано от Г. И. за осъждането му да заплати обезщетение по чл. 224 от КТ за периода 18.11.2022 г.- 01.02.2023 г. за срок от 7 дни в размер от 521,15 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение (ТПО) с ответника въз основа на трудов договор до 17.11.2022г., когато бил дисциплинарно уволнен. Сочи, че от 27.06.2024 г. е налице влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 340/2023г. на РС, І гр. с., с което е отменена заповедта за дисциплинарно уволнение. Настоява се, че на основание чл. 7 пар. 2 от Директива 2003/ 88 на ЕС и решение на съда на ЕС от 25.06.2020 г. във връзка с чл. 224 от Кодекса на труда се дължи обезщетение за неползван годишен отпуск за периода от датата на уволнението, считано от 18.11.2022 г., до 01.02.2023 г., когато е започнал работа при друг работодател.

За посочения период от време / два месеца и осем дни/ му се дължи обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда за 7 дни в размер от 521,15 лв. / петстотин лева и петнадесет стотинки/ на база последното получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението /месец септември 2022 г./ в размер от 1563,35 лв.

Ето защо се моли да бъде осъден ответника за заплащането му.

Претендира разноски.

1

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника, от който в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. Оспорва иска както по основание, така и по размер. Заявява се, че за периода, за който се претендира неизползван отпуск по чл. 224 от КТ, ищецът не е работил, съответно не е имал необходимост да почива от работата си. Счита, че претендираното обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ не се дължи в претендираната форма, тъй като то би се дължало за последния пълен работен месец, който е месец октомври 2022 г., а ищецът е посочил, че това е м. месец септември 2022г.. Също така посочва, че в сумата е включена добавка за „индексирани отпуски" в размер на 11,05 лв. която не счита, че следва да се изплаща, както и добавката „доп. пост. нач.“ - 55. 24 лв., които са дължими по КТД за допълнителна натовареност. Настоява, че тези допълнителни възнаграждения нямат постоянен характер. Евентуално сочи, че ако се присъди такова обезщетение, то следва да е изчислено в действителния му размер - (претендираното възнаграждение минус допълнителните възнаграждения, които нямат постоянен характер или по-точно 1563, 35 лв. (11,05 + 55, 24) = 1 497,06 лева, която сума представлява основното брутно трудово възнаграждение на ищеца, според което да се изчисли претендираното обезщетение, която е и сумата за месец октомври 2022г.

(последният пълен работен месец преди уволнението на 18.1 1.2022 г.) Настоява ищецът да е имал възможност да направи това искане в заведеното от него дело с № 20245330111676/2024 г. по описа на 11 г. с-в на Районен съд Пловдив, с което претендира други обезщетения, като счита че се касае за превратно използване на закона и накърняване на добрите нрави.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

Същият е процесуално допустим.

В доказ. тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника; че ТПО е прекратено, поради дисциплинарното му уволнение и че това дисц. уволнение е било отменено от съда; размерите на неползвания платен годишен отпуск и на дължимото обезщетение за неползван ПГО.

Няма спор, че между страните е съществувало ТПО до 17.11.2022г., когато е било прекратено поради дисц. уволнение на ищеца, както и това ,че дисц. уволнение на ищеца е отменено с влязло в сила решение от 27.06.2024г., като последното обстоятелство е служебно известно на съда, тъй като настоящият докладчик е бил докладчик и в производството по отмяна на уволнението.

Ищецът се е позовал на решение на съда на ЕС от 25.06.2020 г. Съгласно казаното решение, постановено по преюдициално запитване на РС Хасково, по обединени дела С-762/18 и С-37/19, СЕС постанови признаването на правото на платен годишен отпуск, от датата на незаконно уволнение до датата на възстановяване на работника на работа, приравнявайки този период 2 на действително полаган труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск. Според разпоредбата на член 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и с оглед така очертаното действие на решението по преюдициалното запитване настоящият състав е обвързан от постановеното решение на СЕС.

Установява се, че в процесния период – 18.11.2022г.-1.02.2023г. ищецът освен че е бил незаконно уволнен, не е започнал работа при друг работодател, като в рамките на този период претенцията е за 7 дни.

Касателно въпроса за определяне размера на обезщетението съдебната практика е непротиворечива, че базата за определяне на обезщетението по член 224 от КТ е БТВ на работника за месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението, или последното получено от работника БТВ, в което се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или вътрешните правила за работната заплата и в индивидуалния трудов договор.

Видно от предоставените два фиша за заплата за октомври и ноември 2022г., в заплатата на ищеца са начислени като перо - допълнителни постоянни начисления, които по твърдения на ответника са уговорени в КТД.

А в изслушаното заключение, което не е оспорено и е изготвено компетентно от вещото лице, се установява, че експертът е включил в базата за изчисляване на обезщетението тези допълнителни възнаграждения и е определил размер за 7 дни от 521,15 лева.

С оглед изложеното по-горе искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск следва да се уважи по основание и в пълния му заявен размер от 521,15 лева.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищцата се дължат разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 400 лева.

На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ПРС държавна такса от 50 лева и 150 лева, платеното от БС възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - гр.

*****, представлявано от Г. И., да заплати на Т. Е. К., ЕГН **********, на осн. член 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за периода 18.11.2022г.-1.02.2023г. в размер на 521,15 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 24.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 400 лева платено адв.

3 възнаграждение.

ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - гр.

*******, представлявано от Г. И. на осн. член 78, ал. 6 ГПК да заплати на ПРС държавна такса от 50 лева и 150 лева, платеното от БС възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4