Решение № 498 от 11.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503019 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от № 263925 от 15.06.2021г. постановено по гр.д. № 15080/2016 г. по описа на СГС,ГО, 9 състав е изцяло уважен иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като "ЗК Дженерали застраховане" АД е осъдена да заплати в полза на З. С. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени при ПТП от 04.02.2016г., както и сумата от 960 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.02.2016г. до окончателното й плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в размер на 100 лева.

Присъдени са разноски, като "ЗК Дженерали застраховане" АД са осъдени да заплатят в полза на адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 3156 лева с ДДС, на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС д.т. и разноски в размер на 3500 лева.

Решението е постановено при участието на А. Ю. А. като трето лице помагач на страната на ответника.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от ответника по делото и от третото лице-помагач.

1

Жалбоподателят-ответник "ЗК Дженерали застраховане" АД оспорват решението в неговата осъдителната част изцяло и моли съда да го отмени и намали размера на претенцията, която е уважена в пълен размер. Изтъква факта, че съдът е определил незаконосъобразно (в нарушение на чл.52 ЗЗД) и необосновано с оглед установените по делото обстоятелства прекалено високо обезщетение за неимуществени вреди, както и оспорват извода за липса на съпричиняване, който считат за напълно необоснован, изграден при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Посочват, че се касае за една единствена съставомерна увреда - счупване на раменната кост на дясна ръка, причинено през 2016г. Оспорват наличието на „тежка“ черепно мозъчна травма /ЧМТ/, както е приел първоинстанционният съд, видно от заключението на първоначалната СМЕ отговор на въпрос № 1 на страница 5. Касае се за най- леката увреда на мозъка лекостепенно мозъчно сътресение, което реализира критерия на медико-биологичният признак на временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Макар и лечението да е протекло затегнато и с проява на усложнения и трайни явления, тази една съставомерна увреда по никакъв начин не обосновава размера на присъденото обезщетение. Към датата на извършване на личния преглед на въззиваемата 07.6.2018г. при изготвяне на допълнителната СМЕ хватателната функция на ръката е възстановена почти напълно като предпоставките това да се случи на 100% са налице при нормално провеждане на рехабилитация. Ограничението е продиктувано от факта, че все още не е изваден наличният остеосинтезен материал, а в.л. изрично е посочил в показанията си пред Съда, че след изваждането на метала би се облекчило и подобрило състоянието на ищцата.

На следващо място считат, че въззиваемата също има вина за настъпване на процесното произшествие. Същата се е намирала на пътното платно на място, където е забранено да се намират пешеходци. Този обективен факт е довел до пресичане на траекториите на двамата участници в произшествието. Категорично установен по делото факт, който не се оспорва от въззиваемата, е, че тя се е намирала на пътното платно. Дали същата е пресичала или се е движила успоредно по пътното платно, по делото не се установява, вкл. с обясненията й, което е индикиращ факт за процесуалното й поведение и липса на добросъвестност. Категорично установен по делото факт е (и двете експертизи го потвърждават), че на местопроизшествието няма пешеходна пътека т.е. пресичането или движението по пътното платно на пешеходци е забранено. И двете експертизи потвърждават обективния факт, че ако пострадалата не се бе намирала на пътното платно, пресичайки го или движейки се по него, тя нямаше да бъде блъсната от водача на л.а. Твърди, че позоваването на чл.113, ал.2 ЗДвП е напълно незаконосъобразно - в нарушение на материалния закон. Цитираната от Съда норма позволява пресичането на пътното платно в населено място, където няма пешеходна пътека, но само, ако същото представлява двулентов път. Видно от приетите от Съда АТЕ, процесното произшествие е настъпило на четирилентов път - по две ленти за движение във всяка посока. Точно затова напълно необосновано Съдът не е кредитирал изцяло заключението на доц. инж. А. А., а си е позволил сам да обсъжда въпроси, за установяването на които са необходими специални 2 знания. Моли за намаляване размера на присъденото обезщетение с отчитане на процент за съпричиняване от страна на пострадалата. Претендират разноски.

Жалбоподателят -трето лице-помагач на страна на ответника А. Ю. А. оспорва решението и моли съда да намали размера на присъденото обезщетение. Посочва, че първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на наличните доказателства, като е приел фактическа обстановка, която не отговаря на действителната такава, а в същото време е присъдил необосновано висок размер на обезщетение, което не съответства на действителното претърпените от ищцата неимуществени вреди. На първо място по отношение на направеното възражение за съпричиняване, поради допуснато от пешеходната нарушение на разпоредбата на чл.113 ЗДвП, съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на ал.2 от същата, който извод на съда намира за погрешен. При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че пресичането по двулентов път в населено място е допустимо, с а м о ако в близост няма пешеходна пътека. В същото време от доказателствата по делото е видно, че пешеходна пътека е имало. Това се установява най-вече от показанията на св.С. П., които съдът не само кредитира, но и ги е възпроизвел на стр. 8 от своето решение. Ето защо след като в близост до инцидента е имало обозначено място за пресичане на пътното платно пешеходката е била длъжна да се съобрази с него и да предприеме пресичане именно там. Отделно от това от Протокола за оглед на ПТП, е видно, че пътят е двупосочен и двулентов във всяка посока, т.е пътното платно е съставено от 4 ленти, а разпоредбата на чл.113, ал. 2 изисква пресичането да се извършва по двулентов път, какъвто настоящият не е. Поради това счита, че ал.2 е неприложима в настоящия случай, а заключението на съда в тази насока е несъобразено с доказателствата по делото и със закона.

На второ място, от съдебното решение не става ясно защо съдът не кредитира заключението иа в.л. А.. В тази насока изводът на съда, че пострадалата не е имала възможност да възприеме автомобила почива изцяло на предположения. Към момента на започване на пресичане на пътното платно пострадалата е била длъжна да се огледа, като в този момент е имала видимост към автомобила, който вече е започнал маневрата по изпреварване. Отделно от това при противоречащи си заключения съдът е трябвало да назначи т.нар. комплексна експертиза, която да даде окончателен отговор на поставените въпроси.

На трето място твърди, че към настоящия момент пострадалата се е възстановила, като се наблюдават болки в нейната ръка, които обаче не ограничават движенията й.

Допълнителната СМЕ е категорична, че обемът на движенията на ръката е напълно възстановен, но въпреки това съдът приема, че са налице ограничения. Такива е имало единствено в началния възстановителен период, които са обичайни за подобен тип травми.

Между усложненията, наложили допълнителни операции, не е установена пряка и непосредствена причинно- следствена връзка, същото важи и по отношение на възникналото възпаление. Присъденото обезщетение в пълен размер от 70 000 лв. не кореспондира с реалните измерения на причинените на пострадалата телесни повреди.На 3 последно място счита, че по делото не са представени доказателства по отношение на претенцията за имуществени вреди, които да доказват по безспорен начин, че в патримониума на ищцата е настъпила такава вреда.

Въззиваемата страна З. С. Б. оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че водачът на л.а. е извършвал маневра „завой надясно", навлизайки от една улица - „Цар Симеон“ по друга улица - „Стара планина’, като е извършил тази маневра неправилно - навлизайки в насрещната лента за движение, което е безспорно установено по делото. Водачът е навлязъл в платното, в което е предприела пресичане пешеходката, в посока, от която пешеходката не е била длъжна и не е могла да очаква появата на автомобил. От друга страна, водачът има задължението да следи пътната обстановка и да съобразява действията си и предприетите от него маневри с обстановката и с възможностите за избягване на произшествие, поради което той е бил длъжен да се убеди, че няма опасност за предприетата от него маневра, което очевидно не е сторил. Напротив установено е по делото, че застрахования при ответника водач е разполагал с обективната възможност да възприеме своевременно пешеходката, но поради отклоняване на вниманието или по някаква друга, субективна причина, не е направил. Изрично подчертава, че няма задължение за пешеходеца да предвижда неадекватни и неочаквани действия от страна на водач, навлязъл в насрещната лента за движение. Подобно поведение вероятно е резултат от употребеното от деликвента значително количество алкохол /1.90 на хиляда, като деянието е извършено в пияно състояние, съгласно постановената присъда/, не е очаквано и обичайно, поради което не може да се вмени на който и да било пешеходец да предвижда и да се съобрази с такива непредвидими намерения и действия на водача - да се движи в насрещната лента за движение. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди посочва, че според вещото лице към момента на провеждане на личния преглед на ищцата продължават затрудненията й при ползването на ръката и ограниченията на движението на лакътната става. Вещото лице е категоричен, че е невъзможно да настъпи 100 % възстановяване на лакътната става, че ще има нарушение в захвата пожизнено. Допълнително, вещото лице установява, че са налице данни за втвърдяване на ставата и увреждане на лакетен нерв, които създават непрекъснатото усещане за изтръпналост в ръката, загуба на чувствителност в части на ръката, слабост при захвата при свиване на пръстите и китката. Всичко това се отнася за дясната ръка, която при пострадалата е водеща. Вещото лице пояснява, че само по себе си увреждането на нерв изисква продължително и разнопосочно лечение, носене на шина, физиотерапия, трудова терапия, което може да продължи и с години. Изтъква факта, че са направени три допълнителни операции поради инфектиране на участъка, в който е поставена остеосинтезата; придружаващите болки и страдания поради възпалението и некрозата на оперативната рана и съпътстващите инвазивни процедури; изключително продължителния период, през който не е могла да ползва свободно дясната си ръка за ежедневните си и обичайни действия /според св. М. - затруднения при хранене, невъзможност да се сресва/; предстояща още една операция за отстраняване на цялата част от остеосинтезния материал и напълно логичните и естествени опасения и страх от 4 протичането на тази операция при усложненията от предишните. Моли решението да бъде потвърдено и да се определи адв.възнаграждение за представителство пред САС на основание чл. 38. ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.